Решение № 655 от 21.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Варна, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20213100502926 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е въззивно по реда на чл.258 ГПК, образувано по подадената въззивна жалба вх.рег. № 292997/02.07.2021г от ХР. АП. Л. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ********** против решението на ВРС-ХХVс-в № 261885/09.06.2021г по гр.д.№ 5122/2020г, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от нея срещу ВЛ. Г. ГР. ЕГН ********** от гр.Варна бул.**********, Н. СТ. ГР. ЕГН ********** от гр.Варна, бул.********** и М. Т.

ИЛ. ЕГН ********** от гр.Варна бул.**********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 45кв.м.ид.ч. от ПИ с ид.№ ***, находящ се в гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 42, целият с площ от 987кв.м., при съседи с идентификатори : ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;

ОСЪДЕНА е ХР. АП. Л. да заплати на ВЛ. Г. ГР. и Н. СТ. ГР. сумата от 400лв - сторени по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;

ОСЪДЕНА е ХР. АП. Л. да заплати на М. Т. ИЛ. сумата от 400лв – сторени по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

1

Решението е постановено при участието на ТЛП Община Варна.

Въззивницата счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за уважавето на иска й.

Претендират се сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 296559/19.08.2021г. от въззиваемата страна М. Т. ИЛ. , в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор вх.рег. № 296558/19.08.2021г от въззиваемата страна Н.С. Г. и ВЛ. Г. ГР. със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване постановеното от ВРС решение като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба вх.рег. № 297738/09.09.2021г от ХР. АП. Л. срещу определението на ВРС № 265489/16.08.2021г, с което е увеличен размерът на присъдените в полза на ответниците разноски от 400лв на 600лв – общо за първите двама ответници ВЛ. Г.

ГР. и Н. СТ. ГР. и от 400лв на 600лв – за отв.М. Т. ИЛ..

Счита същото за незаконосъобразно, тъй като не е обжалвала изцяло постановеното от ВРС решение, вкл. и в частта за разноските, затова за нея е налице интерес да обжалва увеличеният им размер

Затова моли за неговата отмяна.

Претендира присъждане на разноски и за това производство.

В исковата си молба ХР. АП. Л. излага, че като собственик къща с идентиф.№ ***, както и на 45кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** целият с площ от 987кв.м., чиито права не били отразени в КККР на гр.Варна поради възраженията на ответниците се наложило да проведе съдебен процес за установяване на правата си на собственост по отношение на останалите собственици на други обособени обекти с принадлежащи ид.ч. от същото дворно място, които били вписани в КР, с влязло в сила решение по гр.д. № 15610/2013г на ВРС-24с-в й било признато правото й на собственост върху къщата, както и принадлежащите ид.части от правото на строеж върху дворното място. Със същото решение съдът отхвърлил иска й за признаване правото на собственост върху 45кв.м.ид.ч. от дв.място, тъй като тези права не били притежавани от праводателите й.

В този съдебен спор оспорването на правата й върху 45кв.м.ид.ч. от дв.място били 2 направено единствено от настоящите ответници, а останалите съсобственици не били оспорвали правото й върху процесните 45кв.м.ид.ч..

По повод подаване на искане за вписването й като собственик в КККР през 2013г, Началникът на Служба СГКК-Варна е отказал вписването й като собственик на сграда и земя, която заповед е влязла в сила на 10.10.2013г, като настоящите ответници били подали възраженията си на 2.09.2013г.

Твърди се, че до подаването на въпросното заявление до СГКК-Варна никой не й бил оспорвал правата върху къщата и дворното място. Самата тя била със съзнанието, че от момента на придобиването на имота с НА № 50/2000г е собственик на къщата и на принадлежащите й 45кв.м.ид.ч. от дв.място.

Твърди, че от момента на придобиване на имота е осъществявала фактическа власт върху посочените ид.ч. и ги е своила със съзнанието, че са нейна собственост.

През периода 2000г до 2011г живяла на адреса заедно със съпруга си и първото им дете Ал..

Поради оспорените й права за нея бил налице правен интерес от постановяването на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците ВЛ. Г. ГР., Н.

СТ. ГР. и М. Т. ИЛ., че ищцата ХР. АП. Л. е собственик на 45кв.м.ид.ч. от ПИ с ид. № ***, находящ се в гр.Варна бул.“Мария Луиза“ № 42, целият с площ от 987кв.м., при съседи с идентификатори : ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***.

Моли за уважаването на иска й.

Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.131 ГПК отв.М. Т. ИЛ. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Сочи, че искът е недопустим предвид декларираното от ищцата в саморъчно подписаното пълномощно по делото в полза на представляващия я адв.Х., че вече не е собственик на сградата, построена в процесния имот. Счита, че същата няма правен интерес от разрешаването на настоящия спор.

На сл.място искът е недопустим, тъй като е предявен само спрямо трима съсобственици на дворното място, което създавало опасност при евентуалното му уважаване правото на собственост на ищцата да се основава на различни правни норми спрямо другите съсобственици.

Възразява, че е собственик на 1/10ид.ч. от процесния имот ПИ съгласно НА № 64/3.01.1997г

С решение по в.гр.д.№ 2321/2016г на ВОС е потвърдено решение на ВРС по гр.д.№ 15610/2013г в частта, с която е отхвърлен предявения иск на ищцата за приемане за 3 установено по отношение на ответниците, включително и спрямо нея, че е собственик на 45 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентиф.№ 10135,1507.1038 на основание договор за дарение, обективиран в НА № 50/2000г, влязло в законна сила на 20.06.2016г. В мотивите към решението ВОС е посочил, че не се установява праводателите на ищцата да са били собственици на процесните 45кв.м.ид.ч. и, следователно, извършеното дарение в нейна полза няма вещно-транслативен ефект. От представената скица се установявало, че Община Варна е съсобственик в процесния имот.

Възразява още, че процесният имот не е бил годен обект на давностно владение като било налице законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението, тъй като с §1 от ЗД на ЗС бил наложен мораториум за придобиване на държавни или общински имоти, като давността спира да тече до 21.12.2022г.

Освен това, спорен бил фактът и за конкретния размер на ид.ч., върху която се твърди, че се придобива по давност.

Счита, че нито един от признаците на владението не е налице.

Възразява се, че твърденията за открито и явно осъществяване на фактическата власт върху ид.ч. от ПИ не се доказвали – при проведената процедура в АГКК голяма част от съсобствениците направили възражения срещу акта за непълноти и грешки, с които по категоричен начин изразили становището си, че нито имало фактическа власт и намерение за своене, нито те били заявявани по начин, предполагащ по-ранно оспорване. Още повече, че ищцата не била обитавала фактически собствената си сграда за период от около 3-5 години през твърдения период на осъществявано давностно владение.

Държането на вещта като своя включва и полагането на грижи за нея, т.е. фактическата липса на течаща вода и канализация за период от 2 години през твърдения давностен срок такъв, изключва хипотезата на собственическо отношение към него.

Според съдебната практика регистрацията по адрес в имота не е доказателство за осъществяване на фактическа власт върху него.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че срок за придобивна давност тече, възразява, че същият е бил прекъснат на осн.чл.84 ЗС вр. чл.116 б.“б“ ЗЗД с предявяването на иск, ако искът не бъде уважен, т.е. с влизане в сила на решението по гр.д.№ 15610/ 2013г теклата давност се прекъсвала и започнала да тече нова.

Не може да се приеме за осъществен в полза на ищцата фактическият състав на придобивната давност, визиран в чл.79 ГПК, тъй като не са налице предпоставките предвид наведените от ответницата доводи и аргументи.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Н. СТ. ГР. и ВЛ. Г. ГР. са изразили становище за недопустимост на исковата молба и евентуално за нейната неоснователност със сходни на изложените в жалбата на М.И. възражения и доводи.

Искът е недопустим предвид декларираното от ищцата в саморъчно подписаното 4 пълномощно по делото в полза на представляващия адв.Х., че вече не е собственик на сградата, построена в процесния имот. Счита, че ищцата няма правен интерес от решение по настоящия спор.

На сл.място искът е предявен само спрямо трима съсобственици на дворното място, което създава опасност при уважаването му правото на собственост на ищцата да се основава на различни правни норми спрямо другите съсобственици.

Освен това, за периода, в който ищцата твърди да е владяла имота, е била в брак и това щяло да бъде основание той е придобит в условията на СИО в случай, че искът бъдел уважен. Това щяло да внесе хаос в правния мир, тъй като вещното право на собственост като такова било абсолютно. Правно не било възможно основанията й за възникване на собственост да са различни спрямо другите съсобственици и трети лица.

Освен това, търсело се установяване на права след проведен и отхвърлен иск за собственост, макар и на друго основание, но за период, предхождащ решението, с което със силата на пресъдено нещо бил решен правния спор между страните.

Твърдят, че са собственици на 1/10ид.ч. от ПИ съгласно НА № 161/3.01.1997г.

С решение на ВОС по в.гр.д.№ 2321/2016г е било потвърдено решението на ВРС по гр.д № 15610/2013г в частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата иск за приемане за установено по отношение на ответниците, включително и спрямо нея, че е собственик на 45кв.м.ид.ч. от ПИ с идентиф.№ 10135,1507.1038 на основание договор за дарение, обективиран в НА № 50/2000г, влязло в законна сила на 20.06.2016г.

В мотивите към решението ВОС е посочил, че не се установява праводателите на ищцата да са били собственици на процесните 45кв.м.ид.ч. и, следователно, извършеното дарение в нейна полза няма вещно-транслативен ефект.

От представената скица се установявало, че Община Варна е съсобственик в процесния имот.