Определение № 3625 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3625 гр. София, 10.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002103963 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 368 от 10.04.2024 г. по в. гр. д. № 230/2024 г. на Варненски окръжен съд е отменено решение № 3925/01.12.2023 г. по гр. д. № 17622/2021 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от М. В. Г., И. В. Г., Е. В. Д. и Н. И. Г. срещу Я. И. Я. и Д. И. Я. иск за собственост на реална част от недвижим имот, представляваща 229.45 кв.м. от ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], целият с площ от 2774 кв.м., находящ се в [населено място], район А.,[жк], с.о. “Б.-юг”, която реална част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7 по скица-проект – приложение № 7 от приетото заключение на СТЕ, обявено от съда за неразделна част от решението, на основание осъществявано давностно владение от 26.08.1994 г. до предявяване на иска – 08.12.2021 г., която реална част да бъде отразена в КК и КР на [населено място], район А., землище Г., с.о. “Б.-юг”, в границите на поземлен имот с идентификатор *** със собственици М. В. Г., И. В. Г., Е. В. Д. и Н. И. Г., вместо в границите на ПИ с идентификатор *** със собственици Я.

И. Я. и Д. И. Я..

Въззивният съд е приел, че спорната реална част с площ от 230 кв. м. попада в ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], закупен от ответника Я. И. Я. с договор от 30.05.2018 г. от [община], по време на брака му с втората ответница Д. И. Я..

Същевременно тези 230 кв. м. са горницата над площта от 600 кв. м. от предоставен за ползване имот, изкупена през 1994 г. по реда на № 4а ПЗР на ЗСПЗЗ от наследодателя на ищците Велико В. Г.. Ищците твърдят, че са придобили по давност спорните 230 кв. м., които ответникът Я. Я. е закупил от общината.

За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел следното:

Налице са конкурентни основания за собственост, което налага изследването на всяко едно 1 от тях.

Ответниците не са станали собственици на спорните 230 кв. м., тъй като техният праводател – [община], не е бил собственик. Издаденият АЧОС няма правопораждащо действие, поради което следва да бъдат установени фактите, формиращи посоченото в акта придобивно основание. Нормата на чл.25, ал.1, изр. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.

Трябвало е да се установи, че процесният имот има земеделски характер, както и че не е реституиран, не е изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи и не е държавен. Установено е, че няма данни за процесния имот да е издаден акт за държавна собственост. Земеделската земя в местността, в която попада процесният имот, е обработвана и стопанисвана от ТКЗС, като през 80-те години на ХХ век е била раздавана на граждани по постановления за безвъзмездно ползване. На това основание имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и е имал статут на земеделска земя към 2000 година. Не е установено от събраните по делото доказателства [община] да е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 4295, на някое от основанията по чл.34 ЗОбС.

Същата се е легитимирала като собственик въз основа на АЧОС № 7958 от 24.09.2014 г., в който като правно основание за придобиване на собствеността е посочен чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС, вр. с § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС, но не са доказани по делото правно релевантни обстоятелства, свързани с цитираните текстове на закона. Съгласно чл.5, ал.3 ЗОбС издадения акт за частна общинска собственост няма правопораждащо действие по отношение на правото на собственост, а има само удостоверителна сила относно това право.

Към момента на легитимирането на [община] като собственик на ПИ с идентификатор [№] на наследниците на К. Т. Г. въз основа на решение № 725 от 26.07.2000 г. на ПК - В. вече е била възстановена собствеността върху реална част от този поземлен имот, с площ от 5 декара. След като общината не е придобила правото на собственост върху ПИ [№], то макар същата да се е легитимирала като собственик въз основа на издадения АЧОС, същата не е прехвърлила това право при сключването на договора за покупко-продажба от 30 май 2018 г. в полза на ответника Я. Я..

Прието е, че ищците също не са собственици на спорната част. До одобряване на плана на новообразуваните имоти процесният имот не е бил индивидуализиран с граници и не е съставлявал годен обект за придобиване по давност. Индивидуализацията на имота е извършена с приемането на плана на новообразуваните имоти през 2003г. Освен това – придобивната давност за имот, подлежащ на реституция, тече от момента на окончателно приключване на процедурата за възстановяване на собствеността. Спорните 230 кв.м. попадат в имот, реституиран в полза на наследниците на К. М.. Ищците не са могли да придобият по давност спорния имот и в двата случая – било ако той подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. М., било ако не подлежи на възстановяване и затова е станал общинска собственост на основание чл.19, вр. чл.25 ЗС. В първия случай наследниците на К. М. не могат да се защитят поради неприключила процедура по възстановяване на собствеността /чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /, а във втория случай имотът е общинска собственост до 30 май 2018 година – датата на прехвърлителната сделка 2 в полза на ответника, и върху него не тече придобивна давност заради мораториума по § 1 ДР на ЗС. Доколкото имотът се намира в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и допреди приемането на ПНИ /2003 година/ той не е бил надлежно индивидуализиран, върху него не е текла придобивна давност. След приемането на ПНИ ищците също не са могли да го придобият по давност. До издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. докато не приключи административната процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, придобивна давност за имота също не би могла да започне да тече. В случая издаденото решение на ПК има значение единствено като признаващо правото да бъде възстановена собствеността при условията на § 4 - § 4л, а самото възстановяване на правото настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена на основание§ 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Издаденото в полза на наследниците на К. М. решение на ПК – В. по отношение на процесния имот, намиращ се в терен по§ 4 ПЗР на ЗСПЗЗ няма конститутивно действие.

Такова се придава само на тези решения, в които обектът на собственост е индивидуализиран. Придобивната давност на ищците може да тече от момента на издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, но към момента няма данни това да е станало. Ето защо е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключване на административната процедура по възстановяване правото на собственост. Ищците не могат да се легитимират като собственици на имота в резултат на давност, докато не се извърши преценка дали е била успешна и как е проведена и приключила реституционна процедура.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.

Жалбоподателката Е. Д. счита, че не са били налице фактически и правни предпоставки за издаване на акт за общинска собственост – процесната реална част е включена в ТКЗС, подлежала е и е заявена за възстановяване, което обосновава неприложимост на императивната разпоредба на чл.86 ЗС. Възраженията, че процесната реална част не е била индивидуализирана преди плана на новообразуваните имоти и че не е издадена в полза на наследниците на бившия собственик заповед по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, са заявени в защита на други лица, без да са привлечени по делото като трети лица помагачи и без да е налице гражданскоправен спор по отношение на тях. Въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ в редакцията ДВ бр. 68/1999 г., вместо приложимата към момента на разпознаване старите имотни граници на имот 512 по плана от 1959 г. – § 4к, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, редакция бл. 45/1995 г. Сочи, че процесната реална част се индивидуализира като разликата от предоставения за ползване имот над придобитата собственост от 600 кв.м. на 01.06.1994 г. Жалбоподателката счита, че освен правата на страните по делото съдът е разгледал колизия на права между бивши собственици, претендиращи земя за възстановяване по ЗСПЗЗ и ползватели, които претендират придобиване по давност. Настоящият случай се отнасял до друга хипотеза – придобиване по давност на реална част от имот спрямо приобретател по сделка от несобственик.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. При констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд, 3 следва ли въззивния съд да даде указания за ангажиране на доказателства;

2. Може ли въззивният съд да изменя подлежащите на доказване факти и в случай че го направи, следва ли да даде указания във връзка с доказателствената тежест;

3. Длъжни ли са ищците да доказват факти, които ответниците изрично са заявили, че не оспорват;

4. Индивидуализиран ли е целият имот, съдържащ в себе си процесната реална част, с посочването му с номер по стар план, преди обобществяването на земеделската земя, както и със собственик в разписната книга по този план;

5. Създава ли ПНИ ново правно положение относно правото на собственост;

6. Тече ли придобивна давност по отношение на приобретател при условията на СИО, по придобивна сделка от несобственик;

7. От кой момент настъпва ефектът на придобивната давност;

8. Каква е правната същност на заповедта по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, когато искът за собственост не е основан на земеделска реституция;

9. Има ли значение индивидуализацията на имота по ПНИ за разрешаване на гражданскоправен спор между страните по делото;

10. Може ли въззивният съд да разглежда права на наследниците на бившия собственик, без да са предявени от лице, което има правен интерес, и то при наличие на правен спор.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – първите три въпроса - в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, четвърти и пети въпрос - в противоречие с ТР № 1/1997 г., шести и седми въпрос – в противоречие с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, осми, девети и десети въпрос – в противоречие с решение № 183 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 2070/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.

Жалбоподателите Н. И. Г., М. В. Г. и И. В. Г. считат за неправилен извода на въззивния съд, че не са могли да придобият по давност спорната реална част от имот, преди да приключи процедурата по възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти и заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържат, че имотът е възстановен с решение от 26.07.2000 г. и е индивидуализиран преди това с плана за старите имотни граници и помощен кадастрален план, поради което възстановеният собственик още от постановяване на решението от 2000 г. е могъл да защити правото си срещу ползвателите на имота и срещу трети лица, съответно от този момент тече 10годишният срок за придобиване на реалната част по давност. На следващо място поддържат, че ответникът Я. Я. не е лице, претендиращо реституция на процесния имот, той е купувач на имота с договор за покупко-продажба от [община]. По отношение на това лице съдът не може да излага съображения, почерпени от приключване на реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Трети лица, които евентуално могат да придобият собствеността при приключване на административната процедура по ЗСПЗЗ, няма да са обвързани от постановеното в настоящия спор решение, нито евентуално снабдяване на ищците с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка върху 230 кв.м. ще може да им бъде противопоставено или ще бъде пречка за обособяване на новообразуван имот за 4 реституираните собственици с ПНИ, ако е вярна застъпената от въззивния съд теза, че до приключване на реституционната процедура давност спрямо тях не тече. Пасивното поведение на наследниците на К. М. да поискат издаването на заповед по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ не може да се превръща в пречка за предявяване и защита на правата на владеещия несобственик или дори правата на закупилия с договор за покупко-продажба ответник.