Решение № 2957 от 03.05.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр.С., 03.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15818 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на О.Б.против Д.Ф.„З.“, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове - иск правно основание чл.

49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 81 396.04 лв., представляваща причинени вреди, пряка и непосредствена последица в резултат на неизпълнение на законоустановено задължение на изпълнителния директор на Д.Ф.„З.“ да направи предложение до М.НА Ф.за предвиждане в централния бюджет на данък добавена стойност в размер на 81 396.04 лв. върху сумата от 406 980.33 лв.

– неплатен остатък от безвъзмездна финансова помощ по Договор № 2350/24.10.2005 за предоставяне безвъзмездна финансова помощ по САПАРД и Анекс от 29.08.2008г. към него, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 31 602.23 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за период 11.02.2010 г. до 19.11.2013г. върху сумата от 81396.04 лв.

Ищецът твърди, че на 25.10.2006г. е сключил договор № 2350, по силата на който ответникът Д.Ф.„З.“ се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му на „ползвател“, безвъзмездна финансова помощ, на основание чл. 13, ал. 2 Наредба № 38 от 27.08.2003г. по мярка „Обновяване и развитие на традиции“ и въз основа на решение за одобрение на проект № 290701100111. Посочва, че одобрената помощ е имала за предназначение „Изграждане на втори етап на мост – канал за преминаване на главен колектор“, като нейният размер е определен с договора да възлиза до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, от което 75% се осигуряват от Eвропейския съюз и 25 % от държавния бюджет на Република България. Поддържа, че първоначалният размер на одобрената финансова помощ е 1 092 165.00 лв. без ДДС, като окончателния й размер се определя от фонда след приспадане на всички изискуеми документи. Излага, че се е задължил да осъществи инвестицията в срок до 30.05.2008г., а ответникът се е задължил да изплати договорената финансова помощ в срок от 3 месеца от постъпване на заявката за плащане, придружена с всички необходими документи. Навежда, че във връзка с договора са подписани 3 анекса - Анекс за намаляване размера на договорената безвъзмездна финансова помощ от 29.08.2008г., с който договорена помощ е била намалена до размер на 1 012 419 лв. без ДДС; Анекс от 14.04.2008г., с който срокът на договора се удължава до 31.08.2008г.; Анекс от 09.09.2008г., с който срокът за изпълнение се удължава до 14.09.2008г. Твърди, че инвестицията е извършена в уговорения срок, като на 06.10.2008г. е подал при ответника заявка за заплащане на сумата от 1 077 898 лв. без ДДС, към която са приложени всички изискуеми документи. Посочва, че ответникът е заплатил сумата от 605 438.67 лв. без ДДС /726 526.40 лв./, като е останал задължен за разликата над тази сума в размер на 488 376. 40 лв. с ДДС.

Излага, че за събиране на дължимите суми е заведено т.д. № 5481/2011г. по описа на СГС, VI-5 състав. Навежда доводи, че съгласно Постановленията за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2008г. и 2009г., средства за данък върху добавената стойност по проекти на общините по програма САПАРД в изпълнение на чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 на МС от 200г. , включително за възстановяване на признатите разходи за ДДС над ползвания заем по проектите, се предоставят въз основа на предложение от изпълнителния директор на Д.Ф.„З.“, с приложена информация за окончателния размер на ДДС съобразно одобрения размер на безвъзмездната финансова помощ по САПАРД за всеки изпълнен проект. Поддържа, че изпълнителният директор на Д.Ф.„З.“ не е направил предложение до Министерството на финансите във връзка с полагаемия се ДДС върху неизплатения остатък от дължимата финансова помощ по процесния договор и поради това такива средства за ДДС не са били планирани в централния бюджет. Излага, че неизпълнението на това задължение представлява противоправно поведение на изпълнителния директор на Д.Ф.„З.“, тъй като е налице законово изискване, което не е спазено от негова страна, като от това за ищеца са настъпили имуществени вреди в размер на полагащите се средства за ДДС от централния бюджет, както и в размера на дължимите лихви за забава върху тези средства.

Ответникът оспорва иска. Противопоставя се на твърденията на ищеца, че към подадената заявка за плащане са приложени всички изискуеми документи. Поддържа, че към заявката на ищеца не са приложени фактури, платежни нареждания и банкови извлечения от деня на извършване на плащането, доказващи плащане от страна на ищеца във връзка с подготовка на проекта. Твърди, че върху вземания за ДДС не се дължи лихва за забава. Счита, че началният срок от който трябва да се изчислява обезщетението за забава, в размер на законната лихва следва да изчислява считано от 09.11.2009г. – моментът в който са предоставени всички изискуеми документи.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът навежда твърдения, че са му причинени вреди в причинна връзка с противоправно поведение на изпълнителния директор на ответника Д.Ф.„З.“, изразяващи се в неизпълнение на задължение във връзка с упражняване на права на ищеца по чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 от 12.03.2005г. на МС. Изпълнителният директор, изпълнява функциите си, в качеството на представител на фонда в отношенията му с трети лица. В този смисъл, предявеният искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, според който, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Обстоятелството, че между страните са сключени Договор № 2350 от 26.10.2006г., както и договор от 22.07.2008г. за предоставяне на безлихвен заем по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Постановление № 40 от 12.03.2005г. на МС, не разколебават извода за деликтното основание на предявения иск. Твърдяното задължение на изпълнителния директор на фонда, произтича от закона, а не от договорите и е свързано с иницииране на особена административна процедура по погасяването на отпуснати заеми за заплащане на ДДС по изпълнение на дейности по проекта. За да се уважи предявеният иск, по делото следва да се установи противоправно и виновно поведение на изпълнителя на работата, настъпили вреди и причинна връзка между поведението и вредите.

Съгласно чл. 1, ал. 1 т. 1, б. „а“ от Постановление № 40 от 2005 г. на МС - право да получи временен безлихвен заем от централния бюджет има община с одобрен проект по САПАРД, която има сключен договор с Д.Ф."З." за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията и по реда на Наредба № 34 от 2003 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на З.то и селските райони в Република България (САПАРД) и има договор с изпълнител на съответния проект, сключен при условията и по реда на наредбите по т. 1 и с включена изрична клауза, че за плащането ще се ползва безлихвен заем от централния бюджет.

Лимитът на тези заеми за всяка община се определя от Д.Ф."З." при условията и по реда на чл. 2, така чл. 3, ал. 3 от постановлението. Самите заеми се отпускат по реда на чл. 5 от постановлението – общината инициира бюджетно платежно нареждане към изпълнителя по съответния проект, като одобряването на плащането се извършва от Д.Ф.„З.“ в рамките на лимита, заложен за съответната община.

В общия случай, общината има задължение да възстанови предоставените заеми в четиримесечен срок от изтичане на крайния срок по изпълнение на проекта – чл.

6 от Постановление № 40 от 2005 г. на МС /ДВ. бр.16 от 15 Февруари 2008г./.

Изключение от това правило е предвидено за заемите по чл. 2, ал. 1, т. 4 за плащане на съответния размер на ДДС по плащанията по изпълнение на проекта. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 от 2005 г. на МС /ДВ. бр.16 от 15 Февруари 2008г./ предоставените заеми по чл. 2, ал. 1, т. 4 от централния бюджет се възстановяват с други целеви трансфери (субвенции) от централния бюджет за общините с одобрени проекти по програма САПАРД, предвидени в съответния годишен закон за държавния бюджет. Субвенцията по същността си представлява сума, предоставяна безвъзмездно от държавния бюджет под определено условие. Съгласно § 36 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г., респ. § 35 от ЗДБРБ за 2009 г., предвидените в централния бюджет суми за покриване на разходите за данък върху добавената стойност за реализацията на общинските проекти по САПАРД, както и за други разходи на централния бюджет, извършвани чрез общините, се предоставят на общините чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. В същото време, според т. 9 от писмо изх. ДДС № ДДС № 14 от 16.12.2009 г. на МФ относно: изготвянето и представянето на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове към 31.12.2009 г. - ползваните временни безлихвени заеми за разходи за ДДС по проектите се отчитат като погасени след корекция на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет в изпълнение на чл. 3, ал. 5 от ПМС № 40 от 2005 г. и на основание § 35 от ПЗР на ЗДБРБ за 2009 г. и чл. 104 от ПМС № 27 от 2009 г. Предвид изложеното следва да се направи извод, че отпуснатите временни безлихвени заеми на общините по Постановление № 40 от 2005 г. на МС /ДВ. бр.16 от 15 Февруари 2008г./ за плащане на съответния размер на ДДС по плащанията по изпълнение на проекта се погасяват безвъзмездно от държавата.

За да се извърши бюджетната корекция за погасяване на отпуснатите заеми за ДДС е нужно активно поведение от страна на органите на ответника - така чл. 106 от Постановление № 15 от 1 февруари 2008 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2008 г., респ. чл. 104 от Постановление № 27 от 9 февруари 2009 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009г., предвидените в централния бюджет за 2008 г., съгласно които средства за данък върху добавената стойност (ДДС) по проекти на общините по програма САПАРД в изпълнение на чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 на Министерския съвет от 2005 г., включително за възстановяване на признатите разходи за ДДС над ползвания заем по проектите, се предоставят въз основа на предложение от изпълнителния директор на Д.Ф."З." с приложена информация за окончателния размер на ДДС съобразно одобрения размер на безвъзмездната финансова помощ по САПАРД за всеки изпълнен проект. С оглед на това отправянето на предложение до Министъра на финансите е условие за безвъзмездното погасяване на тези заеми.

По делото се установява, че на 25.10.2006г. е сключен договор № 2350, по силата на който ответникът Д.Ф.„З.“ се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му на „ползвател“, безвъзмездна финансова помощ, на основание чл.

13, ал. 2 Наредба № 38 от 27.08.2003г. по мярка „Обновяване и развитие на традиции“ и въз основа на решение за одобрение на проект № 290701100111. По делото не спори, че одобрената помощ е имала за предназначение за „Изграждане на втори етап на мост – канал за преминаване на главен колектор“, като нейният размер е определен с договора да възлиза до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, от което 75% се осигуряват от европейския съюз и 25 % от държавния бюджет на Република България. Видно от договора, първоначалният размер на одобрената финансова помощ е 1 092 165.00 лв. без ДДС, като окончателния й размер се определя от фонда след приспадане на всички изискуеми документи. Установява се, че ищецът се е задължил да осъществи инвестицията в срок до 30.05.2008г., а ответникът да изплати договорената финансова помощ в срок от 3 месеца от постъпване на заявката за плащане, придружена с всички необходими документи. По делото не се спори, че във връзка с договора са подписани 3 анекса - Анекс за намаляване размера на договорената безвъзмездна финансова помощ от 29.08.2008г., с който договорена помощ е била намалена до размер на 1 012 419 лв. без ДДС; Анекс от 14.04.2008г., с който срокът на договора се удължава до 31.08.2008г.; Анекс от 09.09.2008г., с който срокът за изпълнение се удължава до 14.09.2008г.