Определение № 350 от 09.08.2021, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. гр. Добрич , 09.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теменуга Ив. Стоева

Десислава Б. Николова

Георги М. Павлов като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20213200500487 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба по член 121 от ГПК с вх.№ 4727/6.07.2021 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ищеца Г. ХР. ГР. от град Добрич срещу определение № 606 от 29.06.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1569/2021 г., с което съдът се е произнесъл по подсъдността и по отвод на ответника ,че сезираният съд не е компетентен по правилото за местна подсъдност , е прекратил производството и е изпратил делото на Варненския районен съд.

В частната жалба се изразява несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че ищецът не се е позовал на подсъдността по член 114 от ГПК . Позоваването е извършено с представяне на копие от трудовата книжка и трудовия договор, в който е посочено място на работа, съвпадащо с мястото на обичайно полагания труд – в град Добрич. Иска се отмяна на определението като постановено в противоречие с трайно установената практика .

Отговор на частната жалба от ответника „ Елмарк груп“ ЕООД, град Варна не е постъпил .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемото в съгласие с член 121 от ГПК определение по подсъдността .

Правото си на частна жалба то е упражнило редовно в едноседмичния срок по член 275,ал.1 от ГПК ,считан от 1.07.2021 г.

Предявените от частния жалбоподател като „ шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ , извършващ, както е посочено в исковата молба „ превоз на изделия, произведени в предприятието до бази на дружеството в Сърбия, Хърватска , Румъния и Унгария“ ,искове са по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ . Ищецът по тези искове има право да избере съд съобразно подсъдността по член 114 от ГПК . Но в исковата молба, както 1 правилно е приел първоинстанционният съд, не са изложени твърдения по релевантното за подсъдността по член 114 от ГПК обстоятелство – мястото на обичайно полагания труд.

Изборът се упражнява с излагане от ищеца на твърдение за наличие на предвидените в това правило обстоятелства. Така е прието освен в посочения в обжалваното определение акт и в още един – определение № 1019 от 9.11.2012 г. по ч.т.д.№ 783/2012 г. на ІІ,т.о. на ВКС.

Местната подсъдност, каквато е тази по член 114 от ГПК, е относителна процесуална предпоставка и се проверява по отвод на ответника, който носи тежестта да я докаже, а ищецът само твърди обосноваващите я факти. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че сезирането му от ищеца не е въз основа на избор на основание член 114 от ГПК и по срочно заявен с отговора на исковата молба отвод на ответника за липса на местна компетентност е изпратил делото на Ранен съд – Варна, по правилото на член 108,ал.1 от ГПК за общата местна подсъдност. Обжалваното определение следва като законосъобразно да се потвърди.

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 606 от 29.06.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1569/2021 г. по подсъдността .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2