Решение № 4412 от 03.10.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4412

Пазарджик, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20237150700884 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация(ЗЗД).

2. Образувано по жалба Н. Н. А., в момента изтърпяващ наказание в Затвора Пазарджик, срещу Решение № 292 от 07.08.2023 г. по преписка № 48/2022 г. на Петчленен разширен наказателен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което се установява, че с действията си Началника на Затвора гр. Пазарджик, не е извършил дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора гр. Пазарджик; че с действията си Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, не е извършила дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора гр. Пазарджик; че с действията си Главен директор И. Й., представляващ главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, не е извършила дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора гр. Пазарджик и е оставен без уважение инициативен документ с вх. № 44-00-392 от 28.01.2022 г., по описа на КЗД, подадена от Н. Н. А. срещу Началника на затвора гр. Пазарджик, главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.

3. За противно на материалния закон се счита становището на комисията, че при установяване на наличие на дискриминация, следва да се прави сравнение относно условията при които са поставени лишените от свобода, единствено в затвора Пазарджик, но не и с условията при които са поставени лишените от свобода в другите пенитенциарни заведения в страната. Счита се, че законът защитава всяко поставяне в неравностойно положение, съобразно нормативно установените признаци.

Поддържа се, че от данните по административната преписка се установява, че спрямо А. не са създадени условия да има непрекъснат достъп до топла вода в помещението, което обитава в затвора Пазарджик, поради което няма достъп до душ, не може да пере и да мие приборите си. Сочи, че лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затвора София, затвора Белене и затвора Сливен се ползват от тези условия в килиите си, докато жалбоподателя е лишен от това. Като доводи в тази насока се привеждат Решение № 3 от 22.07.2013 г., постановено по гр. дело № 534 по описа на Върховния касационен съд за 2012 г. и Решение № 14 от 10.11.1992 г., постановено по к. дело № 14 по описа на Конституционния съд на Република България за 1992 г..

Счита се, че в хода производството пред комисията, администрация на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е представила доказателства, че принципът на равно третиране по признаци „лично положение“ и „пол“ не е нарушен.

Тези твърдения се поддържат и в представената по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя. Счита се, че в решението си, комисията възприема несъществуващ критерий за преценка, като ограничава сравняването до рамките на конкретния затвор, а не до всички лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Според процесуалния представител на А., при това положение се стеснява приложното поле на закона, защитата на жалбоподателя е неефективна и той е лишен от реална възможност да се защити срещу дискриминационно третиране. Твърди се също така, че в случая е налице постановен резултат, който е в противоречие с целта на закона. Привежда се практика на Върховния административен съд и Европейския съд по правата на човека, като се счита, че въвеждането на допълнителен критерий „само в рамките на едно заведение“ е в пряко противоречие с европейските стандарти. Според пълномощника, жалбоподателя и лишените от свобода в други затвори са в идентично правно положение - осъдени лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, поради което разликата в достъпа до топла вода няма обективно и разумно оправдание, като лишаването от ежедневен достъп до хигиена е нарушение на човешкото достойнство и поставя жалбоподателя в по-неблагоприятно положение спрямо други лица в същото положение.

Иска се оспорения административен акт да бъда отменен, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне.

4. Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител ст. юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на административния орган .

В представената по делото писмена защита се заявява, че Комисия за защита от дискриминация е спазила впълнота административно-производствените правила, правото на жалбоподателя на участие и защита в административното производство са било надлежно охранено, преписката е била попълнена с необходимите доказателства.

Възпроизвежда се разбирането на комисията, обективирано в оспореното решение, че с посоченият от жалбоподателя защитен признак „лично положение“ няма легално определение, което налага посочване, установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. Счита се, че различното третиране трябва да е свързано с конкретно притежавани или придобити качества на личността или вътрешно присъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак „лично положение”, поради което, в случая, жалбоподателя следва да се сравнява с останалите лишени от свобода, намиращи се в затвора в Пазарджик, а не с лишените от свобода в София и Белене.

,Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв..

II. За допустимостта :

5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на 10.08.2023г.(л. 131 по а.д. №8445/23), а жалбата е регистрирана в ответната администрация на 18.08.2023 г. г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

III. За административната процедура и фактите :

6. Комисията е била сезирана с жалба от Н. А., в която е заявено, че от 21.01.2019 г., той е настанен в затвора Пазарджик, в килия с постоянно течаща студена вода, като ползването на топла вода била по график, за по един час, два пъти в седмицата. През останалото време не разполагал с топла вода в килията си и не можел да се къпе, да ми чаши, чинии и други нужни прибори, както и да се пере. Перманентното наличие на топла вода в килията, му било необходимо да се къпе когато е изпотен, след като е спортувал. Сочи, че в затвора София, в килиите в зона с повишена сигурност и охрана, имало течаща топла вода денонощно. Заявява, че периода на дискриминация е от 21.01.2019 г. до 21.01.2022 г., а признаците по които тя се осъществява са личното му положение, тормоз и пол по смисъла на ал. 1 от ЗЗД и по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗД.

Относно личното положение сочи, че то е в сравнение с личното положение на осъдените на наказание „доживотен затвор“, което изтърпяват в затвора в София. Тормоза определя като невъзможността му да взема душ след тренировки, както и да мие приборите си, а признак „пол“ сочи, поради факта че като мъж не може да взема душ когато има нужда, вечер преди да си легне, сутрин да си мие лицето, да мие приборите, които има в килията и най-вече след тренировки, а в затвора София, топлата вода в килиите била денонощно на разположение на осъдените доживотен затвор в зоната с повишена сигурност.

Искането е било, комисията да установи нарушения на Закона за защита от дискриминация или други закони уреждащи равенството в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице по смисъла на чл. 47, т. 1 от ЗЗД, както и да даде задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони уреждащи равенството в третирането.

Към жалбата е приложена декларация по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация за това, че няма заведено съдебно дело със същия предмет между същите страни.

7. По реда на чл. 54 и чл. 55 от ЗЗД, председателя на комисията е разпределил преписката за разглеждане от пет-членен състав и е определил докладчик.

С оглед изискването на чл. 51, ал. 2, т. 3 от ЗЗД, докладчика по преписката с писмо № 44-00-1296 от 01.04.2022 г. е указал на А. да конкретизира фактите и обстоятелствата на които се основава неговата жалба.

С писмо вх. № 44-00-1435 от 13.04.2022 г., А. е посочил, че е дискриминиран по признак „лично положение“ в сравнение с лишените от свобода Л. А. А., К. И. Г., В. Б.; С. Д., които изтърпяват наказанието си „доживотен затвор“ в затвора София. Сочи, че спрямо тези лица е осигурено денонощно ползване на душ и топла вода в килията, с каквато възможност А. не разполага. Посочил е също така, че като мъж не може да се къпе всеки ден, а на другите мъже в затвора София, това е осигурено.

8. Пои преписката е представено становище от началник затвора Пазарджик(л. 32 по а.д. №8445/23), в което относно статуса и характеристичните данни за А. е посочено, че е роден на 27.05.1981 година в с. Светулка, община Ардино; несемеен; с основно образование; притежава професионална квалификация монтьор, но трайни и устойчиви трудови навици липсват; български гражданин с турско етническо самоопределяне; без религиозна ориентираност; физически здрав; психически обременен, с диссоциално личностово разстройство с белези на емоционална нестабилност.

С присъда № 78 от 12.04.2010 г., по н.о.х. дело №112 по описа на Окръжен съд Хасково за 2009 г. е осъден на доживотен затвор, за това, че предумишлено и с користна цел е умъртвил трето лице. Начало на наказанието е на 24.01.2007 година. Поставен е при условията на специален режим на 08.04.2011 година.

По Заповед № Л-4059 от 09.04.2014г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на 14.04.2014 г. А. е приведен за доизтърпяване на наказанието в затвора Пазарджик. Настанен е в зона с повишена сигурност, където са настанени и останалите лица, които са осъдени на наказание „доживотен затвор“.

Посочено е, че до края на 2017 г., когато е започнала реконструкцията на затвора Пазарджик, всички лишени от свобода са ползвали обща баня по график - два пъти седмично, за около 20-30 мин., на групи от по 10-15 човека. След приключването на ремонта, всички лишени от свобода в затвора Пазарджик ползвали топла вода отново по график - два пъти седмично за един час. Пояснено е, че съобразно графика, за това време, банята се ползва средно от около 4 човека, а лишените от свобода от зоната с повишена сигурност(тоест и от А.), ползват банята по един човек и в редки случаи по двама, тоест за тях е осигурен по-голям комфорт.

Относно миенето на чинии и друга посуда е заявено, че на лишените от свобода, три пъти дневно се предоставяла храна, в индивидуални съдове, които след това се събират, измиват се и се дезинфекцират в специално помещение от назначени за това лица. Твърди се също така, че лишените от свобода могат да притежават и държат при себе си само вещите посочени в Списъка с разрешени вещи, а за дребни нужди могат да притежават и ползват бързовари за затопляне на по-малки количества вода. Прането, сушенето на спално бельо, както и на лични дрехи е организирано в специално помещение, от специално назначени лица, също по график.

Посочено в становището е, че исканията на затворниците не винаги могат да бъдат изпълнени и то не от нежелание на администрацията, а поради липса на финансови и технически възможности.

9. Представено е и допълнително становище от 04.11.2022 г. (л. 58 по а.д. №8445/23), в което отново е посочено, че след приключването на ремонта на затвора Пазарджик, всички спални помещения разполагат със самостоятелен санитарен възел, като същия е оборудван с тоалетна, комбинирана смесителна батерия за мивка и душ. Сочи се, че лишените от свобода имат денонощен достъп до тях, включително до течаща студена вода, като топлата се пуска по утвърден график. Заявява се, че при евентуална наличност на значителен финансов ресурс, би имало възможност за осигуряване на неограничен достъп до топла вода.

Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0b0d690-9f85-43a0-a76b-c225398050d8