Решение № 6193 от 15.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6193 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100511720 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11862/18.06.2024г., постановено по гр. д. № 10374/24г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав, е признато за установено по предявения от „Булунг Логистикс ГМБХ и Ко“ КД, против З. Е. В., иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ, че З. Е. В. дължи сумата от сумата от 1810,80лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника, извършено със Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от 15.07.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, като е отхвърлен искът по чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че З. Е. В. дължи сумата от 1540,78 лв., представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника във връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя, изразяващи се в заплатена от работодателя глоба, наложена на работника в качеството на водач на поверения му от работодателя товарен автомобил с рег. № ******** и ремарке с рег. № ********, от 1 органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В. нарушение, изразяващо се в управление на повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, 160 състав. З. Е. В. е осъден да плати разноски за заповедното и исковото по 279,34 лв. (общо 558,68лв.), а „Булунг Логистикс ГМБХ и Ко“ КД съответно 183,89 лв.

Срещу така постановения акт са подадени въззивни жалби от двете страни.

С въззивната жалба на ищеца „Булунг Логистикс ГМБХ и Ко“ КД се атакува решението в частта, в която съдът е отхвърлил исковете по чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД /за сумата от 1540,78 лв., представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди/ с твърдения, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Сочи, че по делото било установено, че през действие на трудовия договор на 08.04.2022г. след проверка от органите на полицията на Швейцария на товарния автомобил управляван от работника – ответник било установено, че превозното средство има сериозни дефекти и било записано като възражение „трудна видимост“, за което работникът с банкова карта на ищеца платил глоба в размер на 832.52€, осчетоводено от ищеца. Въз основа на така установеното неправилни били изводите на съда, че не било доказано причинени вреди от умишлено и противоправно поведение, както и напускане на сумата от патримониума на ищеца.

Твърди се, че доколкото работникът се съгласил да изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен камион“, за което се задължил „да опазва от повреди и да се отнася с необходимата грижа към имуществото на работодателя, което му било предоставяне за ползване“, то след като било доказано по делото, че е приел изправно МПС, а по време на управлението са се случили събития, водещи до дефекти по превозното средство, за които се твърди, че е знаел и поради тази причина бил глобен, то се доказвал и умисълът в поведението на работника, както и противоправността на деянието.

Изложени са и подробни аргументи, че поделото е доказано плащане от страна на работодателя на претендираната сума.

С въззивната жалба на ответника З. Е. В. се атакува решението в частта, в която съдът е уважил исковете по чл. 221, ал. 2 КТ /за сумата от 1810.80лв. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение/ с твърдения, че в тази част решението е неправилно. Твърди се, че правоотношението между страните не било прекратено, а процедурата по 2 прекратяването незаконосъобразна, а изводите на съда, че прекратителната заповед била връчена с исковата молба и трудовото правоотношение било прекратено в хода на делото били неправилни.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата по съображения, че по делото било доказано, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ била изпратена (на 10.11.2022г.) с препоръчана поща до регистрирания постоянен адрес на ответника, посочен от него и в трудовия договор, която пощенска пратка била върната (на 05.12.2022г.) като непотърсена, съответно следвало да се счита за връчена като правилно съдът съобразил, че срокът по чл.358, ал.1, т. 2 КТ за оспорване на незаконосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение изтекъл на 05.02.2023г., съответно дори да е имало порок, то възможността за атакуване на заповедта била погасена. Така и в заповедното производство бил уведомяван чрез последващ работодател, което е индиция, че бил информиран за прекратяване на предхождащото правоотношение, съответно било сторено с получаване на заповедта по чл.410 ГПК, така и дори да се приеме, че заповедта не била връчена, то това било сторени най-късно с получаване на препис от исковата молба, към която била приложена.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от „Булунг Логистикс ГМБХ и Ко“ КД с искове по реда на чл.422 ГПК с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът З. Е. В. дължи: на основание чл.221, ал.2 КТ /за сумата от 1810,80лв., обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни/ и на основание чл.203, ал.2 КТ /за сумата от 1540,78 лв., обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от работодателя глоба наложена на работника в качеството на водач на поверения му от работодателя товарен автомобил с рег. № ******** и ремарке с рег. № ********, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В. нарушение, изразяващо се в управление на повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности/, ведно със законната лихва върху сумите от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания има издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 27220/2023г. по описа на СРС, 160 състав.

Ищецът твърди, че между страните е имало сключен трудов договор, по който ответникът е поел задължение да изпълнява длъжността „шофьор на тежкотоварен 3 камион“, прекратен със заповед за дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022г. изпратена до ответника по пощата с писмо на 10.11.2022г., съответно върнало се като непотърсено на 05.12.2022г., поради което и с оглед договорения в т.3.4 от трудовия договор срок за предизвестие от 61 дни, се дължи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 1810.80лв. На следващо място, твърди се, че през време на действие на договора на 08.04.2022г. ответникът нанесъл имуществени вреди в размер на 1540.78лв., доколкото управлявал поверения му товарен автомобил (******** с ремарке ********) в нарушение (неизправност/дефекти), за което била наложена глоба от полицейски органи в Швейцария, платена с платежна карта на ищеца, поради което се иска ангажиране на пълната му имуществена отговорност за умишлено увреждане на работодателя по чл.203, ал.2 КТ.

Ответникът оспорва надлежното връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение и поддържа, че трудовото правоотношение не било прекратено, обуславящо неоснователност на иска по чл.221, ал.2 КТ, а по отношение на иска по чл.203, ал.2КТ оспорва наличието на умисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността му съдът намира следното:

По иска по чл.221, ал.2 КТ - при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Видно от разпоредбата предпоставка за дължимост на това обезщетение от работника или служителя е трудовото правоотношение да е било прекратено поради налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" по чл. 188, т. 3 от КТ. Претенцията в настоящото производство касае дължимото от работника съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие в случай на дисциплинарно уволнение, като съобразно възраженията на ответника спорно по делото е обстоятелството дали заповедта за налагане на дисциплинарното наказание му е редовно връчена.

От приетия по делото трудов договор № 077/15.07.2020г. (л.7 и сл. от първоинстанционното дело) се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, при договорено трудово възнаграждение съгласно чл.21. в размер на 900лв. брутно трудово възнаграждение с допълнително възнаграждение от 0.6% за всяка прослужена година, вкл. при договорено по чл.3.4. 61 календарни дни за писмено предизвестие за прекратяване. Работникът е декларирал посочен адрес за 4 кореспонденция, а именно гр.София, ул. ******** Със Заповед № 124/08.11.2022г. на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, изпратена с писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“, като видно от известие за доставяне от 05.12.2022г. изпратеното писмо до адреса посочен в трудовия договор (вкл. съвпадащ с регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника видно от справка „НБД Население“ л. 13 от ч.гр.д. № 27220/2022г.) е върнато като непотърсено. Съгласно справка изх.№ 22388223581705/07.12.2022г. на НАП се установява, че е прието уведомление по чл.62, ал.5 КТ от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от КТ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В практиката на ВКС (Вж. Решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС) изрично е прието, че „съгласно чл. 195, ал.2 и ал.3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите - правилата за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.

Разпечатката съдържа 24 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0afdcca-31b3-4d53-a1ec-96607c6e6a72