Решение № 2211 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2211 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110210971 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя на дружеството – К. В. М. депозирана чрез адв.

И. Г. от САК срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504710409, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с който на дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнено задължение към държавата.

В жалбата от „*****“ ЕООД, депозирана чрез адв. И. Г. от САК са наведени подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, както и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се липса на възможност за издаване на електронен фиш за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Твърди се, че електронният фиш е издаден в противоречие с общностното право (правото на ЕС), като е нарушен принципът на пропорционалност. С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД, редовно призовано се представлява от адвокат М. К. от САК, преупълномощена от адв. И. Г., редовно упълномощен, която пледира съдът да постанови решение, с което да се отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен. Претендира 1 присъждане на адвокатско възнаграждение и представя списък с разноски.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.07.2021 г. в 16:10 часа, пътно превозно средство (ППС), представляващо влекач марка „***“, модел „**********“, с рег. № *********, технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, се движило по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението

№

С86F1CCBBC632FC1E053041F160AA8C3 било установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, като така било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител К. В. М.. Поради това на юридическото лице „*****“ ЕООД бил съставен процесният електронен фиш № 8504710409, с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,0 0 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ на Национално тол управление.

От приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка) става ясна датата на връчване на процесния електронен фиш на дружествотожалбоподател. Нарушението се установява от приложените на хартиен носител генерирани данни от електронната система с номер на нарушението С86F1CCBBC632FC1E053041F160AA8C3, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с 2 регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система. Видно е, че плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило. Съдът кредитира писмените доказателства и приложените веществени доказателствени средства (снимките към докладите), като вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници, а само ще маркира основните моменти по доказателствата. Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН. Същата е подадена в срока съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка), електронният фиш е получен от управителя на санкционираното дружество на 28.02.2024 г., а жалбата е подадена на 13.03.2024 година. Разгледана по същество жалбата е основателна, при частично споделяне на изложените възражения.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административно-наказателно производство.

На първо място е нарушен редът, по който е ангажирана административната отговорност на дружеството жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 Закон за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Според чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

3

1 ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи, които са овластени за това, могат да налагат глоби, в размер над минимума по ал. 2 (от чл. 39 ЗАНН), за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал.

Зб ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДвП (редакция в сила от 2019 г. и относима към датата на извършване на нарушението), е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167 а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба, обаче не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение съгласно относимата към момента на извършване на нарушението. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП, тъй като с тези норми изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. В горния смисъл е и практиката на АССГ - Решение № 5561 от 17.05.2024 г., постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 5147 от 15.05.2024 г., постановено по КНАХД № 2789/2024 г.; Решение № 3055 от 09.05.2024 г., постановено по КНАХД № 1763/2024 г.; Решение № 5113 от 14.02.2024 г., постановено по КНАХД № 1166/2024 година.

Освен гореизложеното, следва да се отчете, че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното ЮЛ. Не е посочен елемент от обективната страна на твърдяното нарушение. Липсата на посочване по какъв начин е бил изчислен размерът на дължимата такса осуетява възможността на субекта на отговорността да установи срещу какви факти следва да организира защитата си. Същият, съобразно описаното в електронния фиш е субект на задължението за това, че като собственик на посоченото ППС е допуснал движение на посоченото ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

4

10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.