Решение № 459 от 18.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Благоевград, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200500463 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. К. А., ЕГН **********, гр.***, против решение №94/16.02.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№893/24г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е отхвърлен предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК и оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, за което също подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при 1 съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с Акт за частна общинска собственост №10231/30.07.2021г, съставен на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.59, ал.1 ЗОС, чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ процесният поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.Делвино, общ.Благоевград е актуван като частна общинска собственост, с посочена площ на имота - 5707 кв.м., трайно предназначение на територията – „земеделска“ и начин на трайно ползване – „овощна градина“.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза процесният поземлен имот към 1982-1983г е попадал в земеделска земя на АПК, но не е попадал в окрупнен блок на ТКЗС /ДЗС/ АПК, понеже районът, в който се намира имотът, попада в дере, без възможност за машинно обработване.

Според установява наличието на частична идентичност за площ от 5075 кв.м. между ПИ с идентификатор №*** по КККР на с. Делвино и имот №000104 по КВС на с.Делвино, с площ на имота от 18 420 кв.м., като за тази част от имота, съответстваща на процесния, липсват данни за внасянето му в ТКЗС. Посочва се, че към датата на въвеждане на цифровите данни в КВС от 15.07.1998г за землище с.Делвино, присъства имот №000104, с площ 18.420 дка, м.“Гробчето“, с НТП – „овощни насаждения“, записан като стопанисван от Общината (земя по чл.19 ЗСПЗЗ).Не присъства процесният поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.Делвино, като имот с №000275 по КВС, с площ от 5.075дка (5075 кв.м.). Според вещото лице процесният поземлен имот се обособява за първи път като имот с №000275 по КВС на 12.08.2014г, чрез разделянето на имот №000254 на четири нови имота, а именно имоти с №№000272 (ползвател Общината), 000273 (възстановен на частно лице), 000274 (възстановен на частно лице) и процесния 000275 (ползвател Общината), като имот с №000254 е заличен от КВС.

2

Вещото лице посочва още, че е видно

От извършваните възстановителни процедури относно имот №000104 по КВС, вещото лице заключава, че част от имота е внасян в ТКЗС, но конкретно за частта на процесния имот №***, липсват данни за кооперирането му. В границите на въпросния имот №000104 по КВС на землище с.Делвино са провеждани възстановителни процедури през 2012г и 2014г, като на частни лица са възстановени три нови имота - №000255, №000273 и №000274. Докато за процесния през 2008г е депозирано заявление от наследниците на Б.Димитров за възстановяване на бивша нива от 3.00 дка, която процедура обаче, поради застъпване с вече възстановен частен имот №001401, не е довършена с окончателно възстановително решение.

Експертът намира, че ползвания на място имот се различава по граници на ползване от процесния имот, като на тераси в дере присъства зеленчукова градина с голям паянтов краварник, част е пустееща, част е старо, неподдържано лозе, голяма част е залесено и с храсти и голяма част представлява гол баир, част от имота в източната му част е заграден с построена в тази част жилищна сграда (вила – МЖ). Вещото лице констатира, че в цялост имотът не представлява овощна градина, няма обособен по КККР поземлен имот „Овощна градина“, а присъстват само няколко сливи и една череша.Намира, че от скицата, огледа на място и сателитната снимка се налага извода, че в КККР за процесния имот е налице явна фактическа грешка по см. на чл.26, ал.2 ППЗСПЗЗ и по §1, т.9 от ДР на ЗКИР.

В о.с.з. вещото лице отново заявява, че в процесния имот с идентификатор 14.275 на място няма овощна градина и по сега действащата КК представлява неурбанизирана територия. В югозападната част е баир, над 40% наклон, след това има старо лозе, слива и пустеещо място, след което има много храсти и гора. В източната част на имота и извън него е изградена една масивна вила, която е оградена, а в северната част - паянтова стопанска сграда (краварник). Около нея има оградено място, представляващо зеленчукова градина. Имота не е попадал в блок на ТКЗС, но реално цялата земя е била кооперирана, като липсват данни кой е внесъл имота в ТКЗС. Твърди се, че процесният имот се появил на 14.08.2014г, като тогава е бил с площ 5707 кв.м.

Впоследствие площта му намалява в сегашния й вид на 5075 кв.м., като се появява нов съседен имот с нов идентификатор №24.276. По отношение на 3 процесния имот има искане за възстановяване на 01.10.2008г, но към момента няма окончателно възстановително решение.

Анализирани са и свидетелските действителните отношения между страните. показания, които разкриват

В показанията си св.К.Б. твърди, че процесният имот се намира в с.Делвино, м.“Гробчето“, като площта на имота е около четири-пет декара и се владее от ищеца И.А. и семейството му. От 1989г знае, че само бащата, майката, ищецът и брат му, владеят процесния имот. Не е виждала общински служители, които да владеят, да ограждат или да правят нещо в имота.

Твърди, че в имота има лозя, овощни дръвчета – череши и сливи. Докато бащата на ищеца бил жив поддържал лозето, като ищецът му помагал.

Зеленчуковата градина също се поддържала от семейството на И., като лично ищцата е виждала той да участва в грижите по тази градина. Свидетелката заявява още, че в имота тя и съпругът й построили, със съгласието на ищеца, къщичка,състояща се от една стая. В имота имало ограда около самата къща с бодлива тел и циментови колци. Отделно самият имот бил ограден с тел, като на някой места оградата била паднала и било оградено с храсталаци и жива плет, като свидетелката не може да каже кога точно е ограден. Почти всеки ден през годините ищецът И.А. бил в имота. Твърди, че в махалата и селот било известно на хората, че процесният имот е на И.А..

Св.Х.Ш. описва местонахождението на имота и че в него имало лозя и дръвчета, които не може да каже дали са овощни.Лично виждал майката и бащата на ищеца да садят зеленчуковата градина и да се грижат за лозето.

Виждал е също така ищецът и брат му да работят и помагат на родителите си.

Твърди, че в процесния имот имало барака,малка къща, в която живеели и поддържали св.К.Б. и съпругът й. Посочва, че имотът е около три-четири квадрата и е ограден от жива плет и съчки, а имотът на К. е заграден с бодлива тел. Твърди, че плета, който служил за ограда е върху целия имот.

Св.Г.А. твърди, че спорният имот е ограден само откъм източната страна от М.К., който имал построена кошара в същия и гледал животни (теле, прасе, кокошки) и поддържал зеленчукова градина пред кошарата. Ищецът И.А. не е помагал на баща си в грижите за имота, като твърди, че той не е имал физическа възможност да посещава имота. В имота няма зеленчукова градина, тъй като в него нямало капка вода. Имало само три джанки и една дива круша, 4 които са поникнали сами, като други овощни дръвчета нямало. Овощна градина имало в имота на свидетеля, не в ищцовия. Твърди още, че в спорния имот имало и малка вила, построена от Г.Б., оградена с телена ограда, но И.А. никога не ходел в нея. Процесният имот не бил ограден, като ограда имало единствено, където е оградил М.К.. Майката и бащата не са гледали овощни дръвчета в имота. Те гледали около половин декар лозе, но същото било изоставено от години. Свидетелят не отрича, че е във влошени отношения с ищцовата страна.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките на иска по чл.124, ал.1 ГПК. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, според които РС не е ценил свидетелските показания на св.Г.А. по реда на чл.172 ГПК, респ. не е отчел заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, което водило до извод за недостоверност на свидетелските показания.В настоящият казус липсват каквито и да е данни за заинтересоваността на св. Г.А. от изхода на делото.Влошените отношения с ищеца и неговия брат не сочат автоматично на твърдяната заинтересованост. Показанията на св.Г.А. са логически последователни и кореспондират с експертизата относно състоянието на имота към момента на огледа. Твърденията му, че в процесния имот няма овощна градина и като цяло не представлява „овощна градина“, а има само няколко сливи и една череша; че същият е частично ограден, а не цялостно, както се сочи от другите свидетели, и че в имота няма каквито и да било трайни насаждения, изцяло съответстват на констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, поради което правилно РС е кредитирал показанията на посочения свидетел. Още повече, че експертът сочи, че в голямата си част процесния имот представлява „гол баир“; че има старо и неподдържано лозе и че една част е пустееща площ, по никакъв начин не кореспондира с ищцовите твърдения за извършвани действия от негова страна, изразяващи се в обработка на земята, засаждане и презасаждане с лозя, засаждане и отглеждане на трайни насаждения – овощни дръвчета, зеленчуци.

Видно от Скица №13 към експертизата, в процесния имот липсват каквито и да е овощки, а са налице единствено няколко сливи и една череша. Овощна 5 градина е налице, но в съседния имот – с идентификатор №14.276. Оттук и неоснователност на доводите на жалбоподателя относно кредитирането на показанията на св.Г.А..

Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя, че неправилно РС не е дал вяра на показанията на св.Б. и Ш. в частта им относно това, че ищецът и неговите родители обработват ежегодно от около 40г имота като зеленчукова градина; че в имота имало овощна градина и че същият е бил заграден. Както вече се посочи, от показанията на св.Г.А. и съдебно-техническата експертиза се установява безспорно, че имотът не е овощна градина, поради което очевидно няма как да бъде обработван като такава нито от родителите на ищеца, нито от самия него. На следващо място - установи се, че същият не е изцяло заграден, поради което и това твърдение на въпросните свидетели не отговаря на обективната действителност. Не на последно място - в заключението и скица №13 са налице данни са наличието на зеленчукова градина в горната източна част на имота.Това дори да се счете за факт, не е в състояние да обоснове изработването на придобивната давност върху целият имот.

Неоснователни са и оплакванията, че свидетелските показания на св. Б. и Ш. доказвали владение на процесния имот. Доказването на така заявеното придобивно основание, предполага установяването на всички елементи от сложният фактически състав на придобивната давност: фактическото господство над веща, намерението за своене и изтичането на определен от закона (чл.79, ал.1 ЗС) 10-годишен срок. В случая показанията на тези свидетели не сочат по убедителен и категоричен начин осъществяването на който и да е от горните признаци на владението. Особено като се и предвид, че се опровергават от останалите доказателства и на-вече експертизата. Освен това, имота е обособен като самостоятелен едва към дата 12.08.2014г и едва от този момент същият е станал годен обект на придобИ.е, в т.ч. и на основание давностно владение. Тъй като исковата молба е подадена на 09.04.2024г не може да се приеме, че към датата на исковата молба е изтекъл изискуемият се от закона 10-годишен срок на владение, дори и да се приеме за факт.

Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0af1394-721d-4e62-af46-dc5707e88394