Решение № 163 от 02.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Веселка Г. Узунова

Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно Гжданско дело № 20212100500732 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от "Дженерали Застраховане" АД с ЕИК-********* против съдебно решение №260297 от 16.02.2021г.,постановено по гр.д.№1619/2020г.по описа на БРС,с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Г.

СТ. Г. с ЕГН-********** сумата от 8 000 лева и на М. Н. Ч. с ЕГН-********** сумата от 4 000 лева,представляваши застрахователно обезщетение при покрит застрахователен риск-смърт от заболяване ,поет с договор за обществена поръчка № ВСС-14770 от 06.11.2017г.,сключен между ответника и ВСС,а именно за смъртта на застрахованото лице Й Н Г на 22.12.2018г.,настъпила в резултат на заболяване,ведно със законната лихва върху Гвниците,считано от 04.03.2020г.до окончателното им изплащане.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,немотивирано, необосновано,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Направен е анализ на доказателствата по делото и установените по делото факти,като се сочи,че районният съд неправилно е възприел като едно цяло двата договора за обществена поръчка,които са различни,сключени на две различни основания и имат самостоятелно съществуване във времето и самостоятелно приложение.На следващо място,като неправилен е оспорен изводът на съда относно застрахователното покритие на договор ВСС -14777 от 06.11.2017г.,като в тази връзка се сочи,че този договор съГсно изричната уговорка на чл.3.2,Раздел Трети ,влиза в сила от датата на сключването му,но периодът на застрахователното покритие е 36 месеца- от 00.00 часа на 01.01.2018г.до 24.00 часа на 31.12.2020г.В пункт втори на въззивната жалба е извършено тълкуване на клаузи от горепосочения договор,като се сочи,че съдът е игнорирал т.94 от ОУ и т.3.2 от 1 договора.Счита,че в подкрепа на оплакванията ,че съдът не е ценил и обсъдил всички събрани по делото доказателства е и заключението на приетата СМЕ,което е в смисъл,че метастазите в белия дроб имат връзка с установения тумор в левия бъбрек.Доказателствата,че причината за смъртта са метастази от злокачествено заболяване са игнорирани от съда в мотивите на решението.По отношение на размера на исковете,въззивникът също счита решението за неправилно,като се позовава на т.6.1 от договора относно задължението на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение на законните наследници в размер на 12 000 лева.Сочи,че изразът "законни наследници" е определящ кръга от правоимащи лица,а не размера на полагаемото им се обезщетение,като счита,че липсата на друга уговорка означава,че всеки,който има качеството на наследник по закон,следва да получи равен дял от сумата 12 000 лева.В тази връзка се прави довод,че съдът неправилно е тълкувал и приложил договорната клауза,без да търси действителната воля на страните и е присъдил на преживелия съпруг сумата от 8 000 лева,вместо 6 000 лева.Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС и постановяване на въззивно решение,с което да бъдат отхвърлени предявените искове.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемите Г. и Ч. са оспорили въззивната жалба в депозирания отговор.Направен е анализ на събраните по делото доказателства,обобщени са оплакванията на въззивното дружество и са формулирани спорни моменти в две насоки- дали смъртта на наследодателя на ищците представлява покрит риск по клаузата на т.9.11 от ОУ и дали е изпълнено условието на т.94 от ОУ по втората застрахователна полица. Въззиваемите считат,че правилно съдът е приел,че смъртта на застрахованото лице безспорно е настъпила в периода на застрахователното покритие по втората застрахователна полица,представлява покрит от застрахователя риск и не са налице изключващите този риск клаузи от ОУ по тази полица.Намират за неправилни доводите на въззивника,че смъртта на застрахованото лице е настъпила в резултат на регистрирания на 24.11.2017г.карцином на ляв бъбрек,оперативно отстранен на 14.12.2017г.-т.е.че смъртта е настъпила като последица от диагностицирано заболяване преди началния срок на застрахователното покритие по втората полица,което е условие за изплащане на обезщетение с оглед правилото на т.94 от ОУ.В тази връзка се подчертава,че доказателствата по делото сочат,че при оперативната интервенция е било установено,че карциномът е бил капсулиран,а назначената терапия след операцията не е включвала лечение на онкологично заболяване.Липсва каквато и да е категоричност,обвързваща заболяването на бъбрека с това на белите дробове,не може да бъде изведена и от заключението на СМЕ по делото.Касае се за предположение на вещото лице,за вероятно наличие на връзка между двете. Във връзка с повдиГтите с въззивната жалба оплаквания ,свързани с приложението на т.9.11 и т.94 от ОУ въззиваемите са направили възражение за тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 т.6 от ЗЗП,като са изложени доводи в подкрепа на това възражение. Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърдението,че застрахованото лице е имало непрекъснато застрахователно покритие,както към момента на диагностициране на заболяването през 2017г.,така и към момента на смъртта.По отношение на размера на присъдените обезщетения се изразява становище,че съдът правилно и законосъобразно ги е определил,съобразно наследствените квоти на ищците .Молят въззивната жалба да се остави без уважение и да бъде потвърдено решението на БРС.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество „Дженерали Застраховане“АД ,редовно уведомено,не изпраща представител.В представена писмена молба-становище въззивникът поддържа жалбата си и моли за уважаването и. Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемите Г.Г. и М.Ч.,редовно уведомени,не се 2 явяват.Представляват се от адв.К.,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК въззивният съд го намери за валидно и допустимо.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази наведените от страните доводи,БОС намери следното:

Районният съд е дал правилна правна квалификация на предявените искови претенции по чл.386 вр.с чл.459 КЗ,в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.

Няма спор между страните,че между Висшия Съдебен Съвет и „Дженерали Застраховане“АД е бил сключен договор за обществена поръчка №45-06-062 от 22.12.2015г.- за групова застраховка „Злополука“ и допълнително покрити рискове на работещите в съдебната система-съдии,прокурори,служители и др., с период на застрахователното покритие от 00.00 часа на 01.01.2016г.до 24.00 часа на 31.12.2017г.

Безспорно е също така,че между същите страни е сключен и нов договор за обществена поръчка № ВСС-14770 от 06.11.2017г. за групова застраховка „Злополука“ и допълнително покрити рискове, с период на застрахователното покритие от 00.00 часа на 01.01.2018г.до 24.00 часа на 31.12.2020г.

От събраните по делото доказателства също така е установено безспорно,че Й Н Г е работила по трудово правоотношение като съдебен деловодител в Окръжна прокуратура-гр.Бургас и е била застраховано лице и по двата горепосочени договора,както и по факта,че на 28.11.2017г. Й Н Г е била диагностицирана със заболяване „карцином на ляв бъбрек“,след което на 14.12.2017г.е извършено оперативно отстраняване на бъбрека. От съдържанието на епикризата издадена от МБАЛ „Уро Медикс“ЕООД в гр.Пловдив се установява,че не са констатирани данни за метастази,Г е изписана в добро общо състояние,с терапия прием на лекарства,в това число и антибиотик. От медицинските документи и заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установява,че през м.януари 2018г.състоянието на Й Г се влошава,извършена е КТ на бял дроб,установени са белодробни лезии,плеврални изливи и увеличени медиастинални лимфни възли,като е прието,че става въпрос за метастази,започната е таргетна терапия.На 23.10.2018г.е извършен ЯМР,при който е прието,че най-вероятно се касае са хиперсензитивен пневмонит с подостро протичане и вероятно медикаментозен.Г е приета за лечение в УМБАЛ гр.Варна с диагноза :“Хроничен бронхит.Двустранен хидроторакс.Състояние след лявостранна нефректомия по повод СА.Хипертонична болест І стадий.“ .На 19.11.2018г.Николова постъпва за лечение в МБАЛ по Белодробни болести „Света София“ гр.София с диагноза:“Двустранна пневмония.Неопластичен плеврален излив в ляво.Състояние след нефректомия в ляво по повод бъбречен карцином.Обс.Лекарствено индуциран пневмонит.Състояние след пристъпно предсърдно мъждене.Артериална хипертония 2 ст.“ След изписването и от болницата,Г е починала в дома си на 22.12.2018г.,с диагноза :“Злокачествено заболяване предизвикано от метастази.“ Не е извършена аутопсия. В заключението по приетата СМЕ вещото лице е посочило,че имайки предвид установената двустранна пневмония,непосредствената причина за смъртта на Й Н Г е остра дихателна и сърдечна недостатъчност,в резултат от двустранната пневмония,причинена от метастази на белия дроб. Вещото лице е посочило,че най-вероятно метастазите на белия дроб имат връзка с установения тумор в левия бъбрек. Няма спор между страните,че смъртта на Й Г е настъпила в периода на застрахователното покритие по договора за обществена поръчка,сключен на 06.11.2017г.,както и че ищците са нейни законни наследници-преживял 3 съпруг и сестра.

Спорно между страните,както в първоинстанционното,така и във въззивното производства е на първо място дали смъртта на Й Г представлява покрит застрахователен риск по договора за обществена поръчка,сключен на 06.11.2017г.

Въззивникът се позовава на клаузи от ОУ в подкрепа на твърденията си,че настъпилата смърт на наследодателката на ищците не е покрит застрахователен риск,тъй като е в резултат на заболяване,диагностицирано преди началото на застрахователното покритие,независимо,че датата на сключване на договора го предхожда. В отговора на исковата молба и във въззивната жалба, застрахователят е заявил позиция,че ОУ са неразделна част от договора за обществена поръчка,като част от Приложение №2 към него и е твърдял,че съГсно т.94 от ОУ диагностицирането на заболяването следва да е извършено за първи път в периода на застрахователното покритие,а съГсно т.9.11 от ОУ настъпилата смърт на наследодателката на ищците не е покрит застрахователен риск,тъй като диагностицирането на заболяването предхожда сключването на договора.

Въззивният съд намира,че от представените по делото доказателства не се установява абсолютна приложимост на Общите условия за застраховки Злополука и Заболяване на „Дженерали Застраховане“АД.Между застрахователя и ВСС е сключен договор за обществена поръчка №ВСС-14770 от 06.11.2017г. който има за предмет групова застраховка „Злополука“ на съдии,прокурори,следователи,съдебни и прокурорски служители и др.,работещи в съдебната система,срещу заплащане на застрахователна премия.

В т.1.2 на договора за обществена поръчка застрахователят се е задължил да поеме определените в Раздел ІІ рискове срещу заплащане на застрахователна премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахованите лица застрахователно обезщетение. СъГсно т.1.3 страните по договора за обществена поръчка са се договорили,че ОУ са неразделна част от договора,но при несъответствие между застрахователния договор и ОУ има сила уговореното в договора и неразделните му части,включително и техническата спецификация/Приложение №1 към договора/. В договора за обществена поръчка са посочени всички покрити застрахователни рискове,посочени са дължимите застрахователни обезщетения при настъпването на застрахователно събитие,права и задължения на страните и др. В т.38.1 е реГментирано,че при противоречие между различни разпоредби и условия,съдържащи се в договора и приложенията,се прилагат следните правила: 1.специалните разпоредби имат предимство пред общите разпоредби;2.разпоредбите на приложенията/с изключение на ОУ/имат предимство пред разпоредбите на договора;3.предложението за изпълнение и разпоредбите на договора имат предимство пред ОУ. Тълкувайки уговореното между страните по договора за обществена поръчка,за въззивния съд се налага извод,че разпоредби от ОУ са приложими само ако няма несъответствие между тях и клаузи в договора за обществена поръчка,а при констатирано противоречие между различни разпоредби и условия в договора, приложенията и Общите условия, ОУ нямат приоритетно приложение.

Разпечатката съдържа 24 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0aee461-c8b5-495e-a513-6b7cadab3923