Определение № 5873 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5873 гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Василка Илиева Касационно гражданско дело № 20248002101789 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Ф., подадена чрез адв. Д. Р., против въззивно решение № 181/15.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 253/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 538/21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 778/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е развален, поради неизпълнение, сключеният между Р. В. Ф. и К. А. Ф. – праводател на ответника И. К. Ф., договор за прехвърляне на имот – апартамент с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на гр.Бургас, находящ се в[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег. № 162, дело № 5 от 23.01.2020 г. на нотариус Г. Ч. и е отхвърлен искът на И. К. Ф. срещу Р. В. Ф. за трансформиране на задължението от гледане и издръжка в негов паричен еквивалент, при месечен размер, съобразно нуждите на прехвърлителя, считано от 11.08.2021 г. до настъпване на промяна в обстоятелствата, наложили трансформацията. С решението са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?“; 2. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на доказателства в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?“; 3.

„Когато неизпълнението на алеаторната престация /грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще/ е незначително с оглед интереса на кредитора, следва ли да се развали договора?“; 4. „Дължи ли приобретателят - наследник по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане лични грижи към праводателя по договора, в случай на предварителен отказ от същите от последния и представлява ли предварителния отказ на праводателя по договора забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД?“; 5. „Предварителният отказ на приобретателя от лични грижи по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, основание ли е за трансформиране на същите в паричен еквивалент?“; 6. „При обективна невъзможност за предоставяне ежедневно и 1 непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в самото начало на встъпването на наследника в договора за издръжка и гледане/при смърт на наследодателя - приобретател/, налице ли е неизпълнение по договора от наследника или е налице забава в изпълнение на договора, през който период е допустима трансформация на задължението в паричен еквивалент?“; 7. „Допустимо ли е предлагането на лични грижи от наследника по договор за издръжка и гледане /при смърт на наследодателя - приобретател/, да се направи до кредитора незабавно чрез средства за комуникация или е задължително да стане отново незабавно, но на място, в дома на кредитора?“; 8. „Допустимо ли е при трансформация на задължението за издръжка и гледане в паричен еквивалент да се престират големи суми през определени периоди от време, които покриват нуждите на кредитора от издръжка /за бъдещи месеци/ или следва да се предоставят малки суми, но всеки месец?“; 9.

„Какъв период от време следва да се приеме за незначителен за неизпълнение на алеаторната престация?“ и 10. „В случай, че съдът е приел, че до смъртта си приобретателят - наследодател е изпълнил задължението си за гледане и издръжка, но е констатирал неизпълнение или забава от страна на неговия наследник, следва ли договора за издръжка и гледане да бъде развален изцяло или съдът трябва да изследва и съпостави паричния еквивалент на грижите в миналото с цената на имота към датата на сделката и съобразно с това изчисление да прецени каква е частта от алеаторния договор, която подлежи на разваляне?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о. и др., вторият с решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 24/28.01.2010 г. по т. д. № 47744/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. 1608/2015 г. на ВКС I т. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, I т. о. и др., третият с решение № 441/27.05.2009 г. по гр. д. № 486/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 20/22.07.2015 по гр. д. № 1853/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 159/10.08.2015 по гр. д. № 4124/2014 на ВКС, IV г. о., десетият с решение № 103/02.02.1997 г. по гр. д. № 1029/1996 г. на ВКС, II г. о., решение № 500/23.08.2010 г. по гр. д. № 1702/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 11/25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 1/19.02.2010 г. по тьлк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както и, че формулираните въпроси от четвъртия до деветия са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалба поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Р. В.

Ф., чрез адв. П. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно.

Претендира адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 6, том I, рег. № 162, дело № 5 от 23.01.2020 г. на нотариус Г. Ч., ищцата Р. Ф. е прехвърлила на сина си К. Ф. апартамент с идентификатор № *.*.*.*.*, в гр.Бургас,[жк], [жилищен адрес] с площ от 53,82 кв.м., ведно със съответното избено помещение и ид. част от общите части на сградата и правото на строеж, при насрещно задължение на приобретателя за ежедневни и непрекъснати грижи и издръжка, които той е предоставял до момента на сделката, както и срещу задължение да продължи и за в бъдеще да гледа и издържа системно прехвърлителя Ф., като й осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест, докато е жива, при запазено право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. К. Ф. е починал на 2

11.03.2021 г., като негов наследник е синът му – ответникът И. Ф., [дата на раждане] Последният от 8 годишната си възраст живее с майка си в [населено място], където е завършил средното и висшето си образование и понастоящем работи, като е закупил жилище в гр. Москва. На 23.04.2021 г. И. Ф. е изпратил нотариална покана до Р. Ф., с която е заявил, че желае да поеме разходите за погребението и помените на баща си, както й е изразил готовност да встъпи в правата и задълженията на баща си К. Ф. по процесния договор, като осигури социални грижи /чрез трето лице/ и грижи при болест /чрез трето лице/ и издържа системно прехвърлителката - негова баба, като и осигури спокоен и нормален живот, докато е жива. Предложил е да осъществява социални грижи чрез Домашен социален патронаж – Бургас, осигуряващ комплекс от услуги, след извършване на социална и медицинска оценка и изготвяне на индивидуален план за работа, а при болест – чрез медицинско лице или гледачка, както и да поеме финансовата издръжка на баба си, след приспадане на разходите за домашния социален патронаж. Заявил е, че очаква писмен отговор в 14-дневен срок, като в този срок му бъдат представени всички необходими документи за оценка и изготвяне на индивидуалния план. Изразил е съжаление, че не може да изпълнява лично съответните грижи, поради пребиваването му в Русия, свързано с изпълнение на трудова дейност.

Ищцата не е приела предложението, за което ответникът е узнал при проведените телефонни разговори с баба си. Счита, че внукът й няма физическата и морална възможност да изпълнява задълженията по процесния договор, а продължаването на грижите от трети лица за нея е житейски и морално несправедливо. То не би задоволило екзистенциалните й потребности и базисни нужди, поради което не желае внукът й да встъпи в правата по договора, тъй като не е в състояние да осигури на прехвърлителката нормален и спокоен живот чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо, каквито действие внукът й не предлага да осъществи. Въззивният съд е счел, че предявеният от Р. Ф. иск за разваляне на алеаторния договор на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателен, тъй като е налице пълно неизпълнение на процесния договор от страна на ответника, при липса на установено неизпълнение от страна на неговия наследодател приживе. Съдът е изложил, че предложеното от ответника изпълнение е различно от договореното. Договорът за прехвърляне на вещни права срещу задължение за гледане и издръжка има социална цел и предназначение да обезпечи на кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия за преживяване. Договорните задължения и по отношение на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Задължението за гледане и издръжка е винаги в натура, в противен случай би бил договор за рента. Този договор се подчинява на общите правила за договорите, но при съобразяване на неговата специфика. Задължението на длъжника по договор за издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява през цялото време на действието на договора точно по вид, обем и качество.

По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно, системно и непрекъснато. Ако приобретателят не престира при договорената периодичност, той изпада в забава, което е основание кредиторът - прехвърлител да иска развалянето му. Услугата, предлагана от общинската дейност „Домашен социален патронаж – Бургас“, която е ограничена по време и видове дейности, категорично не покрива така посоченото съдържание на задължението за грижи и издръжка в натура ежедневно и непрекъснато, както е залегнало в процесния договор. Включването на нов потребител на услугата е в зависимост от свободния капацитет и обичайно е свързано с изчакване за освобождаване на такъв. Ответникът не е предложил и осигурил изпълнение лично или от конкретно трето лице, което би могло да го замести в предоставянето на прехвърлителката на дължимите грижи и издръжка в натура в периода с неизвестно времетраене до включване на ищцата в предложената ограничена по обем социална услуга. Предвид въпросното, само предложено неточно и непълно, а на практика и несигурно изпълнение, отказът на ищцата да приеме предложението и да изпрати медицински и други /неясно какви/ документи във връзка с извършване на социална и медицинска оценка и изготвяне на индивидуален план за работа на социалния патронаж, не съставлява отказ на кредитора да даде необходимото съдействие за изпълнение на задължението на ответника. Липсват доказателства за предприети действия от ответника за трайно завръщане в България и осигуряване на дължимите грижи и издръжка в натура на своята баба лично или чрез подходящо трето лице, както и за осигуряване регулярно на паричен еквивалент на дължимата престация докато трае настоящият процес, в който период не е освободен от задължението си. Изпълнението в пари би могло да се 3 осъществи чрез откриване на банкова сметка или по реда на чл. 97 ЗЗД. Несъстоятелно е твърдението, че поради приета сума за издръжка в размер на 382,95 лв. за месец февруари 2020 г., платена от приобретателя, в какъвто смисъл е разписката на л. 177 от делото, ищцата се е съгласила на трансформация на задължението за гледане и издръжка в неговия паричен еквивалент.