Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 485 от 10.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Частно наказателно дело 409/2024
Вид
Определение № 485
Подписан
10.10.2024
В сила
18.11.2024
Състав
ЕМИЛ ДАВИДОВ

Цитирани разпоредби

  • §1, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.92, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.18 · Наказателен кодекс
  • чл.255 · Наказателен кодекс
  • чл.256 · Наказателен кодекс
  • член 14,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 24 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 242 и 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 243,ал.6,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 243,ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Ловеч, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ ДАВИДОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело № 20244300200409 по описа за 2024 година

Производство с правно основание член 243,ал.5 от Наказателно – процесуалния кодекс.

С Постановление от 27 септември 2024 година на Светла Иванова,прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 6/2022 година на НСлС,преписка № 1104/2022 на Окръжна прокуратура Ловеч,водено срещу неизвестен извършител за престъпление по член 255,ал.3 във връзка с ал.1,т.2,предложение 1 от Наказателния кодекс.

Против това постановление е постъпила жалба от ТД на НАП Велико Търново,ИРМ Ловеч.Счита,че постановлението е необосновано от фактическа и правна страна,а изводите на наблюдаващия прокурор намира за погрешни.Развива съображения,че ДП № 6/2022 година по описа на ОСлО при ОП – Ловеч е водено за това, че на 16.06.2014 г., в гр.Ловеч, е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „E. 1“ ЕООД, с ЕИК ..........., в особено големи размери - общо 99800,95 лева, представляващ дължим данък върху добавената стойност, като на същата дата е потвърдена неистина в справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 05/2014 г. на „E. 1“ ЕООД, с ЕИК ..........., подадена и НАП, ТД - В.Търново, Офис - Ловеч и заведена с вх. №11001099699/16.06.2014 г., като в клетка 60 - ДДС за възстановяване (кл.20-кл.40) от Раздел В: Резултат за периода е отразена стойност на ДДС за възстановяване в размер на 101 746,01 лева, при 1 действителна стойност в размер на 1 945,06 лева, в клетка 50 - ДДС за внасяне (кл.20-кл.40) от Раздел В: Резултат за периода е отразена стойност на ДДС за внасяне в размер на 0 лева, при действителна стойност в размер на 99 800,95 лева, съответно в клетка 70 - Данък за внасяне от кл.50, приспаднат по реда на чл.92, ал.1 от ЗДДС и клетка 71-Данък за внасяне от кл.50, внесен ефективно от Раздел Г: ДДС за внасяне са отразени стойности на ДДС за внасяне в размер на 0 лева, при действителни стойности в размер на 99 800,95 лева, както и в клетка 81-Съгласно чл.92, ал.3 в 30-дневен срок от подаването на тази декларация от Раздел Д: ДДС, подлежащ на възстановяване е отразен стойност на ДДС за възстановяване в размер на 101 746,01 лева при действителна стойност в размер на 0 лева,което е престъпление по чл.255, ал.3, вр.с ал.1, т.2, пр.1 от НК.Прави анализ на хода на разследването,като развива съображения,че същото е достигнало до погрешен извод относно липсата на достатъчно и убедителни данни за наличие на престъпление от общ характер.Счита,че Окръжен съд Ловеч следва да отмени обжалваното постановление и върне досъдебното производство,както се сочи,за „ изясняване на фактическата обстановка „.В жалбата липсва конкретно искане за извършване на процесуално – следствени действия,както и посочване кои точно аспекти от фактическата обстановка са неизяснени и защо.

От съвкупната преценка на доводите в жалбата и материалите по ДП № 6/2022 година по описа на ОСлО при ОП – Ловеч съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в преклузивния срок по член 243,ал.7 от НПК и е допустима за разглеждане.По същество е неоснователна.Видно от материалите по Досъдебно производство № 6/2022 година на НСлС,преписка № 1104/2022 на Окръжна прокуратура Ловеч,същото е водено за това, че на 16.06.2014 г., в гр.Ловеч, е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „E. 1“ ЕООД, с ЕИК ..........., в особено големи размери - общо 99800,95 лева, представляващ дължим данък върху добавената стойност, като на същата дата е потвърдена неистина в справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 05/2014 г. на „E. 1“ ЕООД, с ЕИК ..........., подадена и НАП, ТД - В.Търново, Офис - Ловеч и заведена с вх.

№11001099699/16.06.2014 г., като в клетка 60 - ДДС за възстановяване (кл.20кл.40) от Раздел В: Резултат за периода е отразена стойност на ДДС за възстановяване в размер на 101 746,01 лева, при действителна стойност в 2 размер на 1 945,06 лева, в клетка 50 - ДДС за внасяне (кл.20-кл.40) от Раздел В: Резултат за периода е отразена стойност на ДДС за внасяне в размер на 0 лева, при действителна стойност в размер на 99 800,95 лева, съответно в клетка 70 - Данък за внасяне от кл.50, приспаднат по реда на чл.92, ал.1 от ЗДДС и клетка 71-Данък за внасяне от кл.50, внесен ефективно от Раздел Г:

ДДС за внасяне са отразени стойности на ДДС за внасяне в размер на 0 лева, при действителни стойности в размер на 99 800,95 лева, както и в клетка 81Съгласно чл.92, ал.3 в 30-дневен срок от подаването на тази декларация от Раздел Д: ДДС, подлежащ на възстановяване е отразен стойност на ДДС за възстановяване в размер на 101 746,01 лева при действителна стойност в размер на 0 лева,което е престъпление по чл.255, ал.3, вр.с ал.1, т.2, пр.1 от НК.

В хода на разследването са установени следните факти :

Търговското дружество „E. 1“ ЕООД - село С., област Ловешка с ЕИК по БУЛСТАТ-........... е регистрирано в ТР на 30.03.2011 год., като малко след това, по собствена инициатива, на 10.05.2011 год. то било регистрирано по ЗДДС до 22.08.2016 г.

Дружеството се представлява и управлява от управителя Р.И.М..

Предмет на дейност на „E. 1“ ЕООД е търговия на едро със захар и захарни изделия. Целта на образуването на дружеството и регистрацията му по ЗДДС е извършването на търговски оборот единствено със дружества, които са регистрирани в друга държава от ЕС, т.е. да осъществява ВОД. По този начин се облекчавал документооборота и отчитането на дейността пред органите на НАП. Дейността на дружеството за инкриминирания период се е извършвала в търговски обект - 50 кв.м. складова площ, който е бил нает по договор за наем от „С.Г.“ ЕООД.

Дейността на дружеството се осчетоводявала от страна на М.Б.В. по силата на сключен между същата и управителя му договор, съответно издадени й от него пълномощни, въз основа на които й била създадена представителна власт пред органите на НАП. Седалището на т.д. било в с.С., община Ловеч, докато дейността му се осъществявала в гр.София. Същата в съдържанието си се изразявала в търговия на хранителни стоки, закупвани предимно от „С.Г. 2000“ ЕООД, с ЕИК ................ Собственик и управител на „С.Г.“ ЕООД била свидетелката С.М.М., съпруга на Р.М..

3

Поради изложената регистрация на „E. 1“ ЕООД по ЗДДС, съчетано с обстоятелството, че стоките-предмет на последваща продажба се закупвали в България, съответно извършваните от дружеството доставки били с получатели регистрирани извън пределите на страната, но държави-членки на ЕС контрагенти, ежемесечните финансовите резултати на същото по ЗДДС били за възстановяване на ДДС. Това обстоятелство било декларирано от М.В. в съответните СД по ЗДДС, които се подавали от нея по електронен път в ТД на НАП - В.Търново, Офис - Ловеч, съответно органите на приходната администрация провеждали ППВ и с АПВ възстановявали съответното ДДС на „E. 1“ЕООД.

Дейността на двете посочени т.д., които са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК, следва да се разглежда съвместно, тъй като освен явната обвързаност между управителите на същите, следва да се съобрази и че основен, с редки изключения, доставчик към „E. 1“ЕООД било „С.Г. 2000“ ЕООД. Също така дейността на двете т.д. се осъществявало в обща складова база в гр.София и практически извършвана от едни и същи служители, сред които и св.Д.Р.А., назначен до процесния период на длъжност „мениджър ключови клиенти“ в „С.Г. 2000“ ЕООД, паралелно с което по граждански договор изпълнявал сходни мениджърски функции и по отношение на „E. 1“ ЕООД, който продължил тези си дейности в неформален порядък и след напускането му приблизително до края на календарната 2014 г., т.е. включително и през процесния период. Същият получавал указания по повод работата си от страна на св. Сл. М., включително и по отношение на „E. 1“ ЕООД. В този смисъл дейността на последното се явява акцесорна спрямо тази на „С.Г. 2000“ ЕООД и се проявява единствено при извършване на ВОД.

По делото са приложени горецитираната СД по ЗДДС с вх.

№11001099699/16.06.2014 г., ведно със съответните отчетни регистри по ЗДДС към нея, както и РД с № Р-04001115002796-092-001/05.10.2015 г. и РА с № Р-04001115002796-091-001/02.12.2015 г., издадени след извършена ревизия „E. 1“ ЕООД по ЗДДС за данъчен период 05/2014 г., и в резултат от която са определени публични задължения в особено големи размери. Цитираният РА е обжалван, като е потвърден със съответни решения на АС-В.Търново и ВАС.

По същество констатациите на органите на НАП, въз основа на които са определени публични задължения на т.д., са свързани с декларирани от 4 представителите на същото, но не извършени в действителност, ВОД към регистрирани извън РБ търговски субекти –M ....................... LTD, ............ и ............., ...................

Съжденията, на база събраните по делото доказателства, са аналогични на горните по отношение на декларираните ВОД, тъй като е документирано по надлежния ред, че оповестения от страна на „E. 1“ ЕООД транспорт на стоки не е бил осъществен с конкретно посочените транспортни средства, водачи и дати, стоките не са постъпили при техните получатели, т.е. създадените в тази насока първични документи са с невярно съдържание. Спрямо тези стоки е липсвала обезпеченост да бъдат приети, докато самите ВОП не са били декларирани по надлежния ред пред органите на приходната администрация, съответно на Република Гърция и в Република Кипър, както и не са били заплатени дължимите при реализирането им данъци. Допълнително при разследването се установява, че извършените плащания по издадените от страна на „E. 1“ ЕООД фактури е ставало чрез внасяне в брой на парични суми по сметка на т.д., което обстоятелство самостоятелно без да е противоправно съставлява белег за реализирана дейност по наподобяване на реални търговски отношения.

Чрез описаната накратко дейност през данъчен период 05/2014 г. практически не е бил ощетен държавния бюджет на Р България поради това, че формираната чрез процесната СД по ЗДДС претенция на дружеството за възстановяване на ДДС, не е била реализирана, както съобразно издадения АПВ след проведена ППВ, така и чрез издадения РА, потвърден като законосъобразен, последно от страна на ВАС.

Наред с това следва да се съобразят и констатациите на изготвената по делото СЧЕ, според които след като за декларираните като извършени ВОД от страна на „E. 1“ ЕООД към търговските субекти M....................... LTD, ............ и ............., .................., се приложи общия ред за облагане на доставките със ставка в размер на 20%, то финансовия резултат по ЗДДС отново е с право на възстановяване на ДДС, макар и в съществено редуциран размер. В тази връзка се обосновава от една страна непротиворечивия извод за липса на извършено престъпление в хипотезите на чл.255 от НК, а от друга - за евентуално извършено деяние в хипотезите на чл.256 от НК, ограничено в стадия на опита, тоест без да са настъпили исканите от дееца и целени от него 5 противоправни последици по независещи от него причини. Възможно е в резултат от тази дейност да е бил ощетен държавния бюджет на Република Гърция и/или на Република Кипър чрез избягване установяването и плащането на дължимите в двете държави данъци, включително и чрез привнасяне в търговския оборот там на стоки с по-ниска стойност, именно поради това неплащане на данъци, за което по делото не са събрани конкретни доказателства, за да бъдат предприети последващи действия по Глава 36 от НПК и сходни механизми.

В резултат от изложеното, разследването се е насочило към изясняване и установяване на автора на деянието в хипотезите на чл.256, вр.с чл.18 от НК, при което по различни причини от обективен характер - изминалото време, извеждането от контекст на един данъчен период от общата дейност на т.д., продължила няколко години и която е била предмет на разследване по друго ДП, което е било прекратено (ДП № 42/2017 г. по описа на НСС), същата дейност не е довела до обективен резултат. Конкретно описано, посочените лица Р. М., С. М. и Д. А. изграждат теза за липса на отношение на последващото транспортиране и постъпване на стоките-предмет на ВОД при получателя им, съответно потвърждението му за това, демонстрирайки явно незнание в тази насока. И тримата описват последователността от действия при извършване на ВОД, като според тях е достатъчно да им бъде заплатено по проформа - фактура, след което стоката да бъде натоварена от склада в осигурено от получателя транспортно средство и експедирана, отдавайки твърде малко значение на представяната им на по-късен етап попълнена в реквизитите си международна товарителница. Нещо повече, събраните доказателства сочат липса на всякаква лична ангажираност от страна на Р.М. към тези процеси и дейности, опосредена такава у С. М., контролираща основно постъпване на плащания, като единствено Д. А. показва знание за последователността на отделните етапи при реализиране на процесните ВОД и за фактически обстоятелства, свързани с тях. Самият той е установен като съставител на първичните документи, при отчитане на липсата на всякакъв интерес за него от постъпване в дружеството на неследващи се парични средства от държавния бюджет, в което т.д. същия е единствено служител.