Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2904 от 26.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1487/2023
Вид
Определение № 2904
Подписан
26.07.2023
В сила
26.07.2023
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2904 гр. Варна, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501487 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу разпореждане № 8235 от 02.03.2023 г. , постановено по гр.д.№ 2529 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е осъден частният жалбоподател да заплати в полза на адвокат Н. И. К. сумата от 400 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат на основание член 78, алинея 1 от ГПК във връзка с член 38, алинея 2 от ЗА.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част. Изложени са доводи, че частният жалбоподател е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение, респективно не е дал повод за предявяване на вземането – предмет на заповедта за изпълнение, защото при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана от кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение, а в случая няма доказателства заявителят да е предприемал такива действия. Също така се сочи, че решаващият състав не е съобразил, че процесуалният представител на заявителя е упражнил правото си на присъждане на разноски в производството в нарушение на принципа да не се злоупотребява с права. Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част, а в условията на евентуалност - да бъде разгледано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, основано на член 78, алинея 5 от ГПК.

В отговор на частната жалба В. Д. Я. чрез адвокат Н. К. оспорва доводите в нея.

Изразява становище, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

1

Постъпила е и частна жалба от „Енерго-про продажби“ АД срещу разпореждане № 16887 от 05.05.2023 г. , постановено по гр.д.№ 2529 по описа за 2023 г. на Районен съд Варна, четиридесет и осми състав, с което не е прието възражението по член 414а от ГПК, депозирано от „Енерго-про продажби“ АД в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание член 38, алинея 1, точка 2 от ЗА и държавна такса по заповедното производство.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част. Изложени са аналогични доводи, както в предходната частна жалба. Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част и обезсилване на заповедта, а в условията на евентуалност - да бъде разгледано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, основано на член 78, алинея 5 от ГПК.

В отговор на частната жалба В. Д. Я. чрез адвокат Н. К. оспорва доводите в нея.

Изразява становище, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

При служебна проверка, съдът констатира, че частните жалби са подадени в срока по член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваеми актове – разпореждания, което попада в хипотезата на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от В. Д. Я. чрез адвокат Н.

К. за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД за парично вземане в размер на 133 лева – платени при начална липса на основание такси за възстановяване преноса на електроенергия по шест фактури, заплатени от нея, както и за съдебни разноски в общ размер от 425 лева – 400 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за дължима държавна такса.

Издадено е разпореждане № 8235 от 02.03.2023 г. за издаване заповед за изпълнение за сумите от 133 лева и 25 лева в полза на заявителя и за сумата от 400 лева в полза на адвокат К..

Въз основа на разпореждането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 1146 от 02.03.2023 г. в полза на В. Д. Я. за сумите от 133 лева и 25 лева.

На основание член 411, алинея 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 09.03.2023 г., видно от съобщение на лист 14 от първоинстанционното дело, а от разпореждането – на 27.04.2023 г., което се установява от разпечатка от ЕИСС /лист 39 от първоинстанционното дело/.

На 06.04.2023 г., в срока по член 414, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал 2 възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства, удостоверяващо плащане на сумата от 134,33 лева. Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – покана за заплащане не е отправяна до длъжника и процесуалният представител на заявителя е упражнил правото си за присъждане на разноски в производството в нарушение на принципа на член 3 от ГПК. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта в частта относно разноските, като в условията на евентуалност е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по член 414а, алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен на заявителя, който е депозирал становище, обективиращо доводи за неоснователност на възражението досежно разноските. Оспорено е искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото „Енерго-про продажби“ АД е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което възражението му по член 414а, алинея 2 от ГПК е неоснователно.

В хода на образуваното заповедно производство ответникът „Енерго-про продажби“ АД е заплатило претендираната от заявителя исковата сума в законовоопределения срок, което обстоятелство е признато от заявителя в становището му. Изпълнението на това условие от страна на длъжника обаче не го освобождава във всички случаи от разноските по делото. Съгласно член 414а, алинея 2 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази и, че не дължи разноски за производството. За да се ползва длъжникът от посочената привилегия на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е изпълнил задължението си. В конкретния случай е налице само второто условие. В частната жалба длъжникът не оспорва, че сумата от 114 лева е получена от него при начална липса на основание.

Безспорно е от доказателствата, приложени към заявлението по член 410 от ГПК, че „Енерго-про продажби“ АД по никакъв начин не е било уведомявано за претенцията на заявителя. Това води до извод, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-про продажби“ АД в случая не е дало повод за предявяване на вземането: заявлението е депозирано пред РС – Варна на 01.03.2023 г.; длъжникът не е канен от кредитора да заплати дължимата сума преди тази дата. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание член 414а, алинея 4 от ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по член 414а, алинея 2 от ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Изложеното дава основание обжалваните първоинстанционни съдебни актове да бъдат отменени.

3

С оглед изхода на правния спор на частния жалбоподател на основание член 78, алинея 1 от ГПК следва да се присъдят разноски като ответникът по частните жалби следва да бъде осъден да заплати сумата от 495 лева, представляваща заплатена такса за въззивно обжалване в размер на 15 лева и заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС съобразно представените доказателства.

Възражението на заявителя с правно основание член 78, алинея 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно член 7, алинея 7 във връзка с алинея 2, точка 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/ е в размер на 400 лева без ДДС или 480 лева с ДДС, колкото е заплатило и дружеството.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 16887 от 05.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 2529 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която не е прието възражение вх.№ 26309 от 06.04.2023 г. по член 414а от ГПК, депозирано от „Енерго–про продажби“ АД в частта за разноските в общ размер на 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание член 38, алинея 1, точка 2 от ЗАдв и държавна такса по заповедното производство, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК с № 1146 от 02.03.2023 г. и с разпореждане № 8235 от 02.03.2023 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Г по член 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и 400 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 от ГПК с № 1146 от 02.03.2023 г. и разпореждане № 8235 от 02.03.2023 г., на основание член 78, алинея 1 от 4

ГПК във връзка с член 38, алинея 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА В. Д. Я. ЕГН ********** с адрес в село Камен, община Стражица - ул.

„Рила“ № 9 да заплати на „Енерго-про продажби " АД ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 495 /четиристотин деветдесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящото производство във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5