Протокол № 371 от 20.09.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ПРОТОКОЛ

№ 371 гр. Кюстендил, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Съдебни

Румен Ив. Сираков заседатели: РОСЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря Мая Др. Стойнева и прокурора А. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Надя Сп. Георгиева Наказателно дело от общ характер № 20231500200350 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура се явява прокурор Б..

ПОДСЪДИМИЯТ С. А., не се явява.

ЯВЯВА се защитникът му адв.Г. и заявява, че подсъдимият е задържан в сектор „Арести“ гр.Кюстендил.

ПРОКУРОРЪТ - По принцип в този момент, сегашният, не можем да дадем ход на делото, с оглед отсъствието на подсъдимия, ако бъде осигурен за явяване днес, може да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ счита, че следва да прекъсне разглеждането на делото и извърши необходимите процесуални действия за довеждането на подсъдимия, който не може да се яви сам, тъй като по данни на защитника му е задържан в сектор „Арести“ гр.Кюстендил.

С оглед на горното, съдът счита, че следва да изпрати призовка до сектор „Арести“ гр.Кюстендил и искане за незабавното му довеждане и ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКЪСВА разглеждането на делото до довеждането на подсъдимия, който да се призове и доведе от сектор „Арести“ гр.Кюстендил.

На второ четене в 10.25 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Б..

ПОДСЪДИМИЯТ С. А., доведен от сектор „Арести“ от ОЗ „Охрана“ гр.Кюстендил се явява, заедно с адв. Г..

На основание чл. 274, ал.1 от НПК, председателят на състава разясни на 1 страните правото на отвод.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отвод.

СЪДЪТ счита, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на разпоредителното заседание и

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА самоличност на подсъдимия, както следва:

С. Р. А. - роден на *** година в гр.Кюстендил, българин, български гражданин, с регистрация в с.***, обл.Кюстендил, ул.“***“, живущ в с.***, обл.Кюстендил, ул.“***“ № 28, осъждан, с основно образование, работещ като строител, без трудов договор, неженен, с едно дете, не живеещ с майката на детето, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата му в настоящото производство, както и в съдебното.

ПОДС. А. – Получил съм препис от обвинителния акт. Разбрах си правата. Аз нямам искания, бележки и възражения. Адв. Г. ще ги прави, тя ще ме защитава.

СЪДЪТ предостави възможност на страните да изразят становище по чл. 248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема г-жо Окръжен съдия, Уважаеми Съдебни заседатели, считам че делото е подсъдно на Окръжен съд гр.Кюстендил, където е внесено за разглеждане.

Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че на досъдебното производство не е допуснато каквото и да било много съществено нарушаване на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия.

На този етап не виждам индикация за основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Не се налага разглеждане на делото при закрити врати или привличането на резервен съдия или съдебен заседател.

Не е налице необходимост от произнасяне по отношение на мерките за процесуална принуда.

Нямам искания за събиране на нови доказателства освен тези, които са посочените в обвинителния акт и в тази връзка евентуално следва да насрочите делото в съдебно заседание за разглеждането му.

АДВ.Г. – Уважаема г-жо Председател и Съдебни заседатели, съгласно 2 предявеното обвинение, за което подсъдимият е предаден на съд, Вие сте родово и местно компетентни да разглеждате спора между страните.

Не са ни известни, а и от делото не се установяват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По отношение на т. 3 на чл. 248б от НПК, считам че са нарушени изискванията за съдържание на обвинителния акт по чл. 246 от НПК, доколкото обвинителният акт не съдържа факти и обстоятелства, изключително значими, както от обективната, така и субективната страна, които да могат да бъдат предмет на проверка в съдебното производство.

Обвинителният акт трябва да съдържа фактите, които ние да проверим, а не тепърва да надграждаме. Изхождайки от тези позиция ще посоча, че в Обвинителния акт, в най-кратък вариант е посочено, а и това е наистина така, че на конкретна дата моят подзащитен бил намерен на площадка. Не знам какво значи това? Не знам на кой етаж, не знам какво, не го разбирам просто, извън даден апартамент, в който имало още 5 човека и в този апартамент прокуратурата твърди, че е намерено нещо.

Първото ми твърдение е, че липсват каквито и да било конкретни фактически твърдения за лично поведение на моя подзащитен към конкретната дата. Аз съм затруднена да упражня защитата му. Аз дори не разбирам какво твърди прокуратурата - той къде е бил, но разбирам, че не е бил в апартамента. Липсват фактически твърдения за поведение на моя подзащитен, доколкото държане, е фактически израз, който има юридическо значение, а не на конкретика на действие. Това е приписаното фактическо от обективна страна твърдение в закона, в което липсва конкретиката в конкретния момент.

На следващо място, обвинителният акт започва да изброява доказателствените си източници, които има - какви експертизи, какво било установено, но аз дори не разбирам и къде тези вещи и тези обекти в апартамент, в който има 5 човека, но разбирам от обвинителния акт, че не се твърди моят подзащитен да е бил вътре, са намерени, за да направя каквато и да била възможност за защита.

Не е редно, едва от вашите мотиви аз да разбирам, а и Вие, според мен, нямате право да вземате фактология, която не е твърдяна от страна на прокуратурата, доколкото отново подчертавам, че предназначението на съдебната фаза е, което е основното различие от досъдебната, да проверява, а не да установява фактите. А когато фактите не са твърдени, аз не мога да осъществя пълноценна защита. Тук не говорим, дали е доказано или не, каквато забрана съществува в закона на този етап към разпоредително заседание, аз не зная какви доказателства да ангажирам. А и Вие според мен се очаква да попълвате тепърва липсващи пропуски в обвинителния акт, което е недопустимо.

На следващо място, в същия обвинителен акт, въпрос на израз е, няма юридическо значение, но това ще бъде в хода по същество, на стр.1-ва е 3 записано, че през м. януари 2023 г. била получена оперативна информация, това което казвам, че съдържа оценъчен елемент, с висока степен на достоверност, това по същество ще го обсъдим, какво е било, но ако самите оперативни разследващи органи не знаят кога са получили тази информация, още повече, че това твърдение, което не е конкретизирано във време, а всяка една оперативна информация се обективира в конкретни документи, това има значение - процесуално, включително и за нашето процесуално поведение, законно ли е, било ли е налице случай на неотложност или не. Практиката вече е категорична. Това, че някой съдия е утвърдил дадено действие не значи, че последващият съд по същество не трябва да провери процесуалното поведение на обвинението. Без посочването на време на нещо, което би трябвало прокуратурата, респ. органите на полицията да го знаят, ние сме в невъзможност да се защитаваме вече и от процесуалните норми, съответно годност или негодност на действия и евентуално, респ. тяхната доказателствена стойност.

На следващо място, то има и други проблеми, но аз групирам найважните такива. Няма никакво твърдение, което ние да проверим или да се защитаваме, защо се смята, че има специална цел. Днес мен ме няма в нас, нещо са намерили в нас, там има 5 човека и изведнъж го пишат на мен. Това е твърдението на обвинителния акт. Но защо е специална цел няма такова твърдение фактическо. Единственото, което прилича на твърдение, но то противоречи с други обстоятелства, записани в обвинителния акт, е това с голяма степен на вероятност, което е оперативно, но не е фактическо твърдение. Както източниците, когато коментират Пешо е казал еди-какво си, не е важно за нас ние да знаем, какво е твърдял Пешо, ние ще го установим, а какво твърди прокуратурата, защото от 5 човека всеки твърди различно, да ни каже прокуратура кое смята, че е твърдението и ние тогава да съпоставяме доказателствените източници към твърдението на прокуратурата - дали това е така или не е така. Та, по повод на специалната цел никакви твърдения няма.

Няма, не говорим, дали са правилни, дали сме съгласни, откъде произхождат, въобще не говорим за това, изведнъж на стр.6-та от обвинителния акт се прави съвсем различно, но това не е фактическо твърдение, а е юридическо обобщение това, както казва чл. 266 от НПК, което пък няма връзка с обстоятелствената част на обвинителния акт, че налице е специална цел, не за онези оперативни данни, които не знам какви са били и има ли степен на вероятност, за разпространение на наркотично вещество чрез продажба. Тук пък вече става и продажба. Твърди се конкретно разпространение, но в правната част, не във фактическото, чрез продажба на трети лица, а не да пушат заедно например, за което са събрани достатъчно гласни доказателства. Няма такива твърдения в обвинителния акт, за такива гласни доказателства, които ние да можем да преценим.

Отново заявявам, че тези възражения правя първо, доколкото това противоречи на нормата на чл.246 от НПК, която изисква ясно колкото и да е пестеливо, но ясно фактическо твърдение, за всеки един от елементите на 4 правото, което се претендира, което не е направено и на следващо място, е налице противоречие в различните части. Този недостатък е отстраним. За мен той е съществен, доколкото предопределя, както предмета на спора между страните, така и предмета на доказателствата, които следва да бъдат събирани, респ. проверявани и определя, както обема на това, което ние разбираме, което е наше самостоятелно право, да разберем въз основа на какво и в какво точно фактически го обвиняват. Защото може прокуратурата да смята, че пиенето на кафе е престъпление и ако се твърди това, ние да кажем – не, вече спорим по правото, доказа се, че пие кафе, но това не е престъпление, не е съставомерно. Тук нямаме фактическите твърдения, които ние да надграждаме доказателствено, респ. това е основно право, което предопределя и правото ни освен да разберем кой в какво е обвинени в конкретиката за него, както и какви доказателства да представяме, да правим възражение, да правим оспорване кое е относимо, кое не е относимо към предмета. Неща които Вие разяснихте на доверителя ми като негови самостоятелни права по НПК.

В тази връзка според мен са налице съществени процесуални нарушения, които налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, което за мен би било правилния подход за отпочване на делото при ясни фактологични и юридически рамки и то да може да приключи по същия начин при ясни фактологични, процесуални и правни рамки. Това е нашата цел. Не очаквам, не съм заблуждавал моя доверител, че едва ли не, че ако няма адвокат, който да го направи, ако тези наши възражения бъдат приети, които са процедурни, доколкото сме в разпоредително заседание, това ще доведе до някакъв различен подход на прокуратурата, убедена съм, че те пак ще внесат обвинителния акт, въпросът е да имаме тази яснота за какво спорим. Мисля, че няма да отнеме време.

ПРОКУРОРЪТ - Намирам претенцията на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване на допуснати съществени нарушения за неоснователна.

Съответно такива процесуални нарушения категорично считам, че не са допуснати при изготвяне на обвинителния акт. Последния по моему отговаря на всички критерии и стандарти, и притежава изискуемите процесуални характеристики за да формулира по достатъчно ясен начин повдигнатото обвинение. Искам да отбележа само това, че подобни обвинителни актове, бих казал и съдебни актове са стотици в практиката на съдебната ни система и формулировката на обвинението, съответно дори мотивите на съдебните актове, звучи по сходен начин. В този смисъл претенцията отново казвам е абсолютно несъстоятелна. Фактите са достатъчно добре изведени в Обвинителния акт. Това да се направи някаква, според мен, странна формулировка на държането по някакъв друг начин освен това, че тези наркотични вещества се намират в жилището обитавано от лицето, какво повече да има от това. Да описваме подробно някакво поведение на начина на държане то е безсмислено.