Решение № 17024 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17024 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110121194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от И. А. М. иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 2 и т. 3, приети на проведено на 31.03.2025 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в ***, вх. Г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени доводи за допуснати съществени пороци при провеждане на събранието и за неспазване на императивни правни норми при взимане на отделни решения. Ищецът поддържа, че съгласно т. 1 от взетите решения на ОС бил приет отчет на домоуправителя, но реално такъв отчет не бил представен на етажните собственици. В допълнение страната сочи, че от протокола за проведено ОС не става ясно кой е домоуправителят дал отчет. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно т. 2 от взетите решения на ОС бил увеличен размерът на дължимите от етажните собственици „такси“ без предварително да е приет годишния бюджет на ЕС и без да бъде съобразено императивното правило на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, съгласно което вноските за управление и поддържане на общите части се определят поравно спрямо броя собственици, ползватели и обитатели и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Ищецът поддържа, че броят на живущите в сградата умишлено се прикрива от ответната страна. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно т. 3 от взетите решения на ОС е одобрена оферта за подмяна на входната врата без да е разяснено каква е предложената цена и по какви критерии е извършен избора. Страната поддържа, че протоколът за проведено Общо събрание на етажните собственици не е подписан от председателстващия събранието.

В срока по чл. 131 ГПК управителят на процесната етажна собственост оспорва исковата претенция. Представителят на ответника поддържа, че процесното общо събрание е редовно свикано и проверено, като взетите решения са законосъобразни, като с финансовия отчет на управителя са запознати всички присъстващи на събранието етажни собственици, като са обсъдени и оферти за смяна на входната врата на две фирми. В отговора на исковата 1 молба са изложени твърдения, че за проведеното събрание в законоустановения срок е изготвен протокол, който е надлежно разгласен. Представителят на ответника поддържа, че с редица влезли в сила съдебни решения ищецът е осъден да заплати дължими такси и разноски за управление на етажната собственост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2015 г., обективиран в нот. акт № 25, том VI, нот. дело № 920/2015 г. по описа на нотариус И. Дахтеров, ищецът притежава право на собственост върху самостоятелен обект, представляващ апартамент № 101, находящ се в ***

Като писмено доказателство по делото е приет протокол от ОС на ЕС от 12.02.2024 г., съгласно който домоуправителят *** е преизбран.

Като писмено доказателство по делото е приета покана за свикване на общо събрание на етажната собственост на сграда с адрес в ***, вх. Г, на 31.03.2025 г. от 19.00 часа, при следния дневен ред: 1. Отчет на домоуправителя за 2024 г.; 2. Промяна в размера на входни такси; 3. Смяна на входната врата; 4. Други.

Като писмено доказателство по делото е представен отчет за 2024 г., в който са посочени събрани от етажните собственици по пера суми в размер общо на 6596,31 лева, както и разходваните средства в размер общо на 5667,71 лева.

Като писмено доказателство по делото са приети оферти за изработка и подмяна на врата от „КАРАКАШЕВ И СИН“ и „ТИСИМ“ ООД,

Видно от представения протокол от процесното общо събрание от 31.03.2025 г. са взети следните решения: 1. Приемане на отчета на управителя; 2. Увеличава се размерът на входните такси с два лева, като за първия и втория етаж таксата става 6 лева, а за останалите етажи 7 лева; 3. Приема се оферта на фирма „Каракашев и син“ за смяна на входната врата.

Ведно протокола е представен присъствен списък, съдържащ информация относно притежаваните от отделните собственици на самостоятелни обекти идеални части от общите части, както и относно етажните собственици представлявани на събранието от пълномощник.

Видно от приетото по делото съобщение до етажните собственици от 07.04.2025г., протоколът от проведеното на 31.03.2025 г. ОС на ЕС е изготвен, като екземпляр е поставен на външната страна на вратата на мазетата на вх. Г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху самостоятелен обект в етажната собственост, че притежава съответните идеални части от общите части на сградата, че на 31.03.2025 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в ***, вх. Г, на което са взети атакуваните решения и, че е предявил исковата претенция за отмяна в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е било свикано и проведено общо събрание на етажните собственици съобразно предвидения в ЗУЕС ред, вкл., че поканата за ОС е била обявена по надлежния ред със законоустановеното съдържание, че са спазени изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решението, както и че взетите решения са законосъобразни.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът притежава право на собственост върху самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че на 31.03.2025 г.

2 от ОС на ЕС са взети процесните атакувани решения, както и че искът за отмяната им е предявен в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Спорният по делото въпрос се концентрира върху законосъобразността на решенията.

Визираната в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС незаконосъобразност на решение на Общото събрание на ЕС може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението като юридически факт, т. нар. процедурни нарушения и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението, т. нар. материална незаконосъобразност. Следва да се посочи също, че основание на иска по чл. 40 ЗУЕС са само посочените в исковата молба пороци /недопустимо е решение на Общото събрание да бъде отменено въз основа на пороци, които не са въведени в исковата молба или по-късно по реда за отстраняване нередовностите на исковата молба, или чрез изменение на иска/ - така Решение по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I гр. о. на ВКС.

Следователно съдът следва да се произнесе единствено по доводите, съдържащи се в исковата молба. По твърденията за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения:

Съгласно разясненията дадени с Решение № 133 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 632/2014 г. на ВКС, I I ГО, правилата за съставяне на протокол за проведено общо събрание на етажните собственици са регламентирани в чл.16, ал.4 – ал.6 ЗУЕС. Съгласно чл.16, ал.4 ЗУЕС за провеждането на общото събрание се води протокол, като протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия, определен съобразно чл.16, ал. 2 ЗУЕС (председателя или друг член на управителния съвет, съответно – управителя). От приетия по делото протокол от ОС на ЕС от 12.02.2024 г. се установява, че управител на етажната собственост е ***, респ. соченото лице е председателствало процесното събрание. Видно от приетия протокол и присъствен списък за протоколчик на събранието е избран етажният собственик Рени Попова. Съдът намира за неоснователни поддържаните от ищеца доводи за незаконосъобразност на решението по т. 1 от дневния ред относно приемане на отчет на управителя на ЕС, поради фактическото му непредставяне.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ОС на ЕС приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет ( управителя). В случая като писмено доказателство по делото е приет отчет на управителя за 2024 г., съдържащ събраните суми, направените разходи, както и допълнителни бележки касателно заплатени суми за абонаментно обслужване на асансьора и наем на помещение.

Съдът намира за неоснователни поддържаните от ищеца доводи за незаконосъобразност на решение по т. 3 от дневния ред за избор на оферта за подмяна на външна врата поради непосочване на критериите, по които е избрана съответната оферта.

Законът за управление на етажната собственост не съдържа критерии, по които отделните собственици да се ръководят при взимане на решения от компетентността на ОС на ЕС, нито съдържа уредба относно извършване на преценка относно целесъобразността на взетите решения.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС по т. 1 и т. 3 от дневния ред от процесното събрание следва да бъде отхвърлен.

По отношение на поддържаните доводи за материална незаконосъобразност на решение по т. 2 от протокола за проведено на 31.03.2025 г. ОС на ЕС, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Съгласно § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС „разходи за управление и поддържане“ са разходите на консумативни материали, свързани с 3 управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. От така дадената легална дефиниция и разпоредбата на чл. 6, ал.

1, т. 10 ЗУЕС следва, че разходите за управление и поддържане на общи части на сградата в режим на етажна собственост представляват периодични задължения за отделните собственици на самостоятелни обекти, чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и ползването на общите части. Задължението възниква като определяемо по реда на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като месечните вноски се конкретизират с оглед нуждите на ЕС, броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят, и според коригиращите хипотези на чл.

51, ал. 2-7 ЗУЕС. Размерът на дължимите от отделните собственици на самостоятелни обекти разходи за управление и поддръжка на общите части следва да бъдат определени съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС с решение на ОС на ЕС, като ОС на ЕС е компетентно да определени и начина, по който етажните собственици да погасяват задълженията си.

Разпределението на т.нар. консумативни разходи за ползване на общите части не се извършва между етажните собственици съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата ( собственици, ползватели и обитатели), независимо от етажа, на който живеят. С Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Определение № 130/17.07.2020 г. по гр. д. № 1770/2020 г. по описа на ВКС, II ГО, е прието, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС указваща начина, по който следва да бъдат разпределяни разноските за управление и поддържане на общите части, е императивна. В случая с атакуваното решение по т. 2 от протокола е предвидено разграничение между размерът на вноските за управление и поддръжка в зависимост от етажа, на който са намира съответния самостоятелен обект, а именно за първи и втори етаж такса в размер на 6 лева, а за останалите етажи 7 лева. Взетото решение е в разрез с правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, поради което се явява незаконосъобразно. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че е налице неяснота относно начина, по който следва да бъдат събирани вноските, а именно дали се дължи вноска от всеки самостоятелен обект или за всяко едно от лицата посочени в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Предвид изложеното решение по т. 2 от дневния ред на ОС на ЕС от 31.03.2025 г. следва да бъде отменено.