Решение № 106 от 01.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500009 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. № 41006/24.11.2025г. от В. С. В., представляван от адв.Р.М. против решение № 1160/23.10.2025г. ,постановено по гр.д. 1207/2024г. по описа на ОС-Пловдив , в частта ,в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Гаранционен фонд искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, състояло се на 14.10.2022 г. на път *********, при км 1+100, посока на движение с.П - С, обл.Пловдив, причинено от превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано превозно средство) над сумата от 15 000 лв- до пълния предявен размер от 60 000 лв. , както и за обезщетение за имуществени вреди от същото пътнотранспортно произшествие над сумата от 38,70 лв. до пълния претендиран размер от 77,40 лв. Развиват се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в неговата обжалвана част ,както и се релевира оплакване за допуснато процесуално нарушение от съда ,довело до неправилно определяне на размера на справедливото обезщетение .По съществото на спора 1 жалбоподателят желае решението ,в обжалваната му част да бъде отменено и исковете му да бъдат изцяло уважени.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл.38 от ЗА.

От въззиваемото дружество Гаранционен фонд – София ,представляван от адв.М., е постъпил отговор, с който оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в него заявява искане решението ,в неговата обжалвана част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт, а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от В. С. В. против Гаранционен фонд –София за заплащане на сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 17.03.2023 г.

(датата на уведомяване на ответника) до окончателното плащане, както и сумата от 77,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди , ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

И щ е ц ъ т е твърдял да е пострадал при пътно-транспортно произшествие на 14.10.2022 г. на път *********, при км 1+100, посока на движение с.П - С, при което неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и е ударил движещия се пред него велосипед, управляван от ищеца. В резултат на инцидента ищецът понесъл телесни увреждания - счупване на ребра, травма на ляво коляно, повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, множествени счупвания на гръдната част на гръбначния стълб, счупване на фибулата, анемия, изкълчване на става.,от които травми търпял болки, страдания, неудобства и затруднения. Твърдял е да е понесъл и емоционални травми, изпаднал в продължителна депресия, още не бил възстановен физически и психически.

За произшествието бил съставен констативен протокол, според който 2 превозното средство и неговият водач били неизвестни, поради което на 17.03.2023 г. ищецът е отправил претенция към ответния фонд,който не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.

Ответникът, от своя страна ,е оспорил исковете. Оспорил е механизма на произшествието,твърдял е вина за процесното ПТП д а имал само ищецъ,направил е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се движел неправилно на пътното платно, управлявал е велосипед след употреба на алкохол и без поставена светлоотразителна жилетка, без светлоотразител или устройство за излъчване на червена светлина на велосипеда, отказал хоспитализация въпреки препоръките на лекарите. Оспорил е твърдените от ищеца болки и страдания ,както и размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел за установено на твърдяната дата и място на ищеца да са били причинени телесни увреждания от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено .От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът е приел относно механизма на произшествието , автомобилът, изпреварвайки велосипедиста, движещ се пред него в дясно на пътното платно ,да не е осигурил достатъчна дистанция и д а го е блъснал ,което съставлявало нарушение на правилото на чл.42, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата и било следователно противоправно. Приел е да е налице причинна връзка между така описаното поведение и понесените от ищеца телесни увреждания ,поради което и при презюмирана вина на деликвента ,е приел з а доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,което и е основание за ангажиране отговороността на ответника.

По отношение на понесените неимуществени вреди съдът е приел за установено на ищеца да са причинени контузия на гръдно-коремната част, гърба и таза; фрактура на 5-то и 6-то ребра в дясната гръдна половина; луксация на външната част на дясна ключица; фисура в средната трета на лява малкопищялна кост.За репариране на болките и страдания от описаните телесни увреждания съдът е приел справедливото обезщетение да е в размер на 30 000 лв.,което е редуцирал с 50 % ,приемайки възражението за съпричинване ,изразяващо се в липса на светлоотразителна жилетка или светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, за 3 основателно.Останалите възражения за съпричиняване ,изразяващи се управление на велосипеда след употреба на алкохол ,неправилно движение по пътното платно и отказ на ищеца да бъде хоспитализиран са останали несподелени ,а искът е уважен в размер на 15 000 лв.Уважен е искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ,съставляващи разходи за лечение в размер на 38,70лв. като в останалите предявени размери исковете са отхвърлени.

Недоволен от това решение е останал ищеца ,който релевира оплаквания касателно справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,считайки го за занижено и несъобразено с реално претърпените от него болки и страдания като изразява несъгласие и с приетото от съда съпричиняване ,настоявайки същото да не е подкрепено от доказателствата по делото.Това ,следователно , съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са пределите на въззивно разглеждане.

Няма съмнение в резултат на ПТП ,причинено от неизвестен водач на МПС и при механизма ,обсъден и приет от първостепенния съд ,ищецът да е претърпял телесни увреждания ,както следва : контузия на гръдно коремна част,фрактура на ребра – 5 и 6 –то в дясната гръдна полвина ,луксация на външна страна на дясна ключица,фисура в средната трета на лява малкопищялна кост.

От заключението на КСМАТЕ се установява счупванията на ребрата да представляват трайно затруднение на движението на снагата до 30 –я ден от травмата ,фисурата на лявата малкопищялна кост да представлява трайно ограничаване движението на ляв долен крайник за период до 30 дни ,а изкълчването на рамото да води до трайно ограничение на движението на дясно рамо за период до 30 дни от травмата.Установява също така ищецът да е бил хоспитализиран и лекуван консервативно ,постановена да е била гипсова шина на лява подбедрица за срок от 30 дни ,която обаче да е била свалена при контролен преглед на 20-ия ден като обичайният период на възстановяване е 25-30 дни при добро протичане на оздравителния процес.Установява също така болките от тези травми да са били със силно изразен характер ,намаляващи бавно във времето като същите са били свързани и със спазване на постелен и поведенчески режим.Установява и че към момента ищецът е напълно възстановен с единствено оплакване за болки при промяна на 4 времето и при продължително натоварване в гръден кош,дясно рамо и долни крайници.Вещото лице М изяснява относно травмата на крака ,че спуканата кост не носи тежестта на тялото и същата няма нужда от възстановителен период ,както и че ищецът е могъл да стъпва на крака си ,могъл е да ходи с гипс и без помощни средства .

При настоящето разглеждане на делото също е изслушано и прието повторно заключение на СМЕ ,изготвена от в.л Б. ,видно от което при спукване на средната трета на лявата малкопищялна кост първоначално се слага имобилизация за 3- 4 седмици / 20 – 30 дни / като лицето може да стъпва на крака и да го натоварва ,но след отстраняването е необходимо време – 1- 2 седмици за раздвижване на глезена.Експертизата установява изкълчването на дясна ключица да се лекува чрез поставяне на мека имобилизация за период 5- 7 седмици,а за счупване на ребрата да се поставя имобилизация за 10 – 15дни.Установява и описаните травматични увреждания да са леки до умерени по тежест и интензитет.

Настоящата инстанция възприема и двете заключения в медицинската им част доколкото и същите са сходни по отношение продължителността и начина на лечение на получените от ищеца травматични увреждания ,както и периода на възстановяване .

По делото са разпитани и свидетели.Така същите установяват ищецът след ПТП –то да бил в много тежко съС.ие при постъпването си в болница и по време на престоя си там,да бил с гипсиран крак, със счупени ребра и изпъкнало рамо. Свидетелките полагали грижи за него по време на престоя в болницата и след това, ищецът бил трудно подвижен ,три месеца бил на легло ,а четири месеца ходел с патерици,много го боляло ,много страдал.След болничните се върнал на работа при същия работодател като охрана.Много се променил след катастрофата – бил притеснен, включително и понастоящем, все още имал болки в крака и куцал,вече не ползвал велосипед.

По делото е изслушано и заключение на СППЕ ,видно от което ищецът след инцидента е преживял остър стрес и последващо разстройство на адаптацията в рамките на 2 -3 месеца като към момента е възстановен емоционално ,но не се чувства възстановен физически,налице е болков синдром и изводима от това остатъчна тревожност.

С оглед гореизложеното съдът приема за доказано ищецът ,в резултат на 5 несъмнените телесни увреждания ,последица на процесното ПТП ,да е претърпял физически и емоционални болки и страдания .Физическите болки са били със засилен интензитет в началото като впоследствие са стихвали.Физически и емоционално към момента е възстановен с единствено оплакване за болки при промяна на времето и при продължително натоварване в гръден кош,дясно рамо и долни крайници и изводима от тях остатъчна тревожност . Приема оздравителният период да е от 10 - 15 дни за травмата в ребрата ,до 5-7 седмици за изкълчената дясна ключица ,за спуканата малкопищялна кост ищецът да е бил имоблизиран с гипсова шина за 20 - 30 дни,макар и това да не е необходимо при този вид травма ,тъй като тази кост не е носеща .Приема ищецът да е можел да стъпва на травмирания крак дори и с поставената шина ,което от своя страна води до извода същият да е бил мобилен ,а изнесеното от свидетелите относно това три месеца да е бил на легло и още четири с патерици съдът го намира за твърде преувеличено и не дава вяра на тези показания.Като съобрази изложеното ,включително и обстоятелството ,че при всички положения ,освен физическите болки и въпреки да е бил мобилен ,ищецът е претърпял редица неудобства в битов и житейски план, съдът намира обезщетение от 30 000 лв. да адекватна компенсация на понесените неимуществени вреди.