Решение № 176 от 19.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Стара Загора, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500090 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Д. Г. Г. и Д. С. Г. и двамата от гр.С.З., чрез адв.В. К. от САК против Решение под № 1009 от 28.11.2024г. постановено по гр.дело № 651/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което съдът е отхвърлил предявеният от Д. Г. и Д. Г. срещу „М.-Х.“ ООД иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне частта от строежа извършван от негова страна в източната половина на принадлежащия му поземлен имот с идентификатор *** и да се въздържа от по-нататъшни строително-монтажни работи по доизграждане на сградата в тази и част, като неоснователен.

Въззивниците оспорват първоинстанционното решение, като незаконосъобразно. Направили са оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при преценката и анализа на свидетелските показания и съдебно-техническата експертиза изготвена от инж.Л.М., за необсъждане от тях аргументи и за реално неизвършен косвен контрол за законосъобразностна извършеното строителство и най-вече за неспазване на нормите за отстояния между страничните регулационни линии и сградата на ответника спрямо сградата на ищците. Според въззивниците, при формиране на правния си извод за неоснователност на исковата претенция първоинстанционният съд не е взел предвид всички доказателства по делото, не ги е анализирал поотделно и във връзка едно с друго, а някои не е интерпретирал правилно, поради което е стигнал до напълно погрешен правен 1 извод. Излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията си, както и посочват безпротиворечива съдебна практика на ВКС, с която молят съда да се съобрази.

Молят съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови друго, с което изцяло да уважи иска на въззивниците.

Молят да им бъдат присъдени разноските и пред двете съдебни инсанции, за което представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Правят доказателствено искане да им бъдат допуснати двама свидетели „при режим на довеждане“ с показанията, на които ще доказват фактите и обстоятелствата около строителството на първоначалната застройка на въззивниците през 1963-1964 г., около пристрояването и надстрояването през 1984-1985г., съществуването на вход и вътрешни стълбища от запад още първоначалната застройка, факти и обстоятелства относно това как строежът на ответника конкретно пречи при нормалното ползване и осъществяванена жизнените функции на въззивниците в тяхната сграда.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „М.-Х.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С.З., представлявано от С.Д.Т. и Н.М.С., чрез адв.М. Г. от АК Стара Загора, с който оспорват изцяло въззивната жалба, като неоснователна, оспорват и всички оплаквания и доводи на жалбоподателите. Считат, че първоинстанционното решение е правилно. При постановяването му, съдът не е допусналсъществени нарушения на процесуалните правила, направените изводи произтичат от съвкупната преценка на доказателствата и правилното приложение на относимите материалноправни норми. Вземат становище по направените във въззивната жалба оплаквания.

Молят съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно.

Молят да им бъдат присъдени и направените в настоящето производство разноските.

По направеното от жалбоподателите искане за допускане на двама свидетели „при режим на довеждане“ молят да бъде оставено без уважение и излагат съображения.

От своя страна правят доказателствено искане, като представят и молят съда да приеме като писмено доказателство Удостоверение за въвеждане в експлоатация с №19-16-150 от 07.08.2024г. на главния архитект на Община С.З., като сочат, че е получено от въззиваемият след приключване на делото в първата инстанция. Считат, че Удостоверението е относимо към построената от дружеството сграда, чието премахване се претендира с негаторния иск по делото.

По направеното от въззивниците искане за допускане на двама свидетели „при режим на довеждане“, въззивният съд намира, че тъй като в първоинстанционното производство ищците не са направили искане за допускане на повече от един свидетел при знанието, че разпитаната 2 свидетелка е конституирана като страна, това доказателствено искане не е свързано с процесуално нарушение на съда и е преклудирано.

Относно обстоятелствата, които ще установяват свидетелите с разпита си, въззивният съд счита, че тези факти също са доказани чрез заключенията на вещите лица.

Освен това, искането на въззивниците за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, въззивният съд намира, че не е направено надлежно съгласно чл.156, ал.2 ГПК, тъй като не са посочени имената на лицата, които се иска за бъдат допуснати, като свидетели. Също така жалбоподателят е имал възможността да направи това искане и първостепенния съд.

По искането направено от въззиваемия за приемане на писмено доказателство по делото на Удостоверение за въвеждане в експлоатация №19‐ 16-150 от 07.08.2024г. на главния архитект на Община С.З., въззивният съд намира, че същото се явява относимо към делото, направено е своевременно и се явява нововъзникнало по смисъла на чл.147, ал.2, т.1 от ГПК, поради което следва да бъде прието като доказателство по делото.

Въззивниците Д. Г. Г. и Д. С. Г. и двамата от гр.С.З., редовно и своевременно призовани, не се явяват, вместо тях по делото се явява адв.В. К. от САК, който моли да се уважи изцяло въззивната жалба и да се отмени изцяло Решението на първоинстанционния съд под № 1009 от 28.11.2024г., постановено по гр.дело № 651/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което съдът е отхвърлил предявеният от Д. Г. и Д. Г. срещу „М.-Х.“ ООД иск по чл.109 от ЗС. Молят да се отмени Решението на първоинстанционния съд и да се уважи изцяло предявения от тях иск против ответника и въззиваемия по делото.

Въззиваемите другата страна „М.-Х.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С.З., представлявано от С.Д.Т. и Н.М.С., редовно и своевременно призовани, са депозирали писмено становище по делото чрез адв.М. Г. от АК Стара Загора, с който оспорват изцяло въззивната жалба, като неоснователна, оспорват и всички оплаквания и доводи на жалбоподателите.

Считат, че първоинстанционното решение е правилно и молят да бъде отхвърлена въззивната жалба на въззивниците и молят за потвърждаването на първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалните норми и процесуалните правила, както и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е негаторен по правния си характер и се явява с правно основание чл.109 от ЗС.

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа 3 обстановка:

Видно от представените по делото писмени доказателства, а и от трите заключения на вещите лица, се установява, че в хода на делото по първоинстанционното производство ищецът Г.М. Г. е починал, като съдът е конституирал като ищци неговите наследници. Наследници на Г.М. Г. са съпругата му Д. С. Г. и синовете му Д. Г. Г. /втория ищец/ и С. Г. Г.. Д. Г. Г. е бил съищец от началото на производството. С. Г. Г., който е представил удостоверение за вписан отказ от наследството на баща му Г.М. Г., поради което като ищци по делото остават Д. С. Г. и Д. Г. Г..

По делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № 3967/16.06.2021г. на Община С.З., видно от което Д.М. Г. /починал на ***г./ и ищецът Г.М. Г. са синовете на М.Г.М., починал на ***г. Съгласно представеното Удостоверение за наследници изх. №2631/29.04.2021г. Д.М. Г. е починал ***г., като е оставил за свои наследници Р.А. Г. /съпруга/, Р.Д. Г.

/дъщеря/ и К.Д. Г. /син/.

Видно от представения по делото съдебен протокол от датата 13.02.1963г. по гр. д. №165/1963г. на Старозагорски народен съд, в общ дял при равни части на М. и С.Г. е отредено дворно място, по-рано нива, съставляваща парцела с пл. № 9242 на кв. 332 по плана на град С.З., находящо се в същия град, на *** от 400 кв. м., при страни“ ул. „Илинден“, братя В. и М.И.П. и И.П.С., отделно от източния край на цялото дворно място, заедно с всички постройки, находящи се в тази парцела, които постройки са разпределени както следва: източна постройка, състояща се от две стаи, килер и антре над избата е отредена на С.Г.М., а западната постройка, състояща се от три стаи, клозет на първия етаж и същите помещения на втория етаж е отредена за М.Г.М..

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот с №192, том X, дело № 3648/1975г., се установява, че на 29.03.1975г.

М.Г.М. е дарил на сина си Г.М. Г. една втора идеална част от втория етаж на жилищната сграда, застроена в западната част на дворното място, находящо се в гр.С.З., ***, съставляващо имот пл. № 9242 в кв. 333 по плана на града.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №191, том X, дело №3647/1975г., М.Г.М. е дарил на сина си Д.М. Г. една втора идеална част от втория етаж на жилищна сграда, застроена в западната част на дворно място, находящо се в гр.С.З., ***, съставляващо имот пл. №9242, в кв. 333 по плана на града.

Със строително разрешение под №421 от 18.09.1984г. е разрешено изграждането на пристройка и надстройка на двуетажна жилищна сграда в кв.

335, парцел №9242 по плана на гр.С.З., съгласно утвърден проект от същата дата. Съгласно протокол от 28.05.1985г. за същия строеж, във връзка с цитираното строително разрешение е определена строителна линия и ниво.

Видно от съдебен протокол от 05.05.1987г., по гр. дело №1017/1987г. на Старозагорския районен съд, е одобрена съдебна спогодба, съгласно която: в 4 дял на М.Г.М. и съпругата му Р.Д.М. е поставен апартамент на първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място находящо се в гр.С.З., на ***, съставляваща недвижим имот планоснимачен № 9242 в кв. 335 по плана на града, в дял на Г.М. Г. и съпругата му Д. С. Г. е поставен в дял апартамента на втори етаж в триетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място находящо се в гр.С.З., на ***, съставляваща недвижим имот планоснимачен № 9242 в кв. 335 по плана на града и на Д.М. Г. и съпругата му Р.А. Г. е поставен в дял апартамента на трети етаж в триетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място находящо се в гр.С.З., на ***, съставляваща недвижим имот планоснимачен №9242 в кв. 335 по плана на града.

Със Заповед с №1119/12.05.1994г., частично е изменен кварталнозастроителния и силуетен план на парцел IX 4138; 4139; кв. 328 по плана на гр.С.З.. Със Заповед №19-12-197/05.08.2019г. на Главния архитект на Община С.З. е одобрен ПУП - изменение на План за регулация и План за застрояване в следния обхват: УПИ X-4137 и УПИ IX 4138 от кв. 328 по плана на гр.С.З., като същите се обединяват в Урегулиран поземлен имот УПИ IX-7169, отреден за ПИ с проектен идентификатор ***. Със същата заповед се одобрява и план за застрояване, съгласно който за новообразувания УПИ IX-7169 се установява смесена устройствена зона СЖ,ОДО - за жилищно предназначение и обществено-обслужващи дейности, средно-етажно, свързано в два имота основно застрояване /Н до 15 м./.

От представения по делото Нотариален акт под № 111, том XII, рег.

№7095, дело №435 от 2001г., вписан в Служба по вписванията с вх.№9627 от 20.12.2001г. се установява, че на 20.12.2001г. М.Г.М. и Р.Д.М. са продали на Д.

Г. Г. апартамент, находящ се в гр.С.З., ***, представляващ апартамент №1 на първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, построена в Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.С.З., ***, съставляващ парцел IX-4138 и 4139 в кв. 328 по плана на град С.З..