Решение № 134 от 10.10.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500225 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Със съдебно решение № 479 от 31.03.2023г.,постановено по гр.д.

№1254/2022г.по описа на БОС,съдът е ОСЪДИЛ „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе” № 47А да заплати:

- на Х. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. В. П., ул. „Л. К.“ № ** сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта Д. Х. А. в настъпило на 04.06.2022 г. ПТП; ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния предявения размер от 170 000лв., както и претенцията за законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г., съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.

- на С. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. В. П., ул. „М. П.“ № ** сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта Д. Х. А. в настъпило на 04.06.2022 г. ПТП; ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния предявения размер от 170 000лв., както и претенцията за законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г., съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане;

1

-на И. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. В. П., ул. „О. П.“ № ** сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта Д. Х. А. в настъпило на 04.06.2022 г. ПТП; ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния предявения размер от 170 000лв., както и претенцията за законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г., съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.

Недоволни от така постановеното съдебно решение в

ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ са останали ищците Х. Д. Г.,С. Д. Х. И И.

Д. Х.,които са го обжалвали с въззивна жалба в частта,с която са отхвърлени исковите им претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважените размери от по 70 000 лева до претендираните размери от по 170 000 лева,ведно със законната лихва,считано о 24.06.2022г.до окончателното изплащане.

Решението не е обжалвано в частта,с която са уважени предявените искове до размера от по 70 000 лева за всеки от ищците и в частта,с която е отхвърлена претенцията на ищците за присъждане на законна лихва, считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г., съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.В тези необжалвани части решението е влязло в сила.

С определение № 997 от 07.04.2023г.съдът на основание чл.77 ГПК е осъдил ответника „Групама застраховане“ЕАД да заплати по сметка на БОС държавна такса за предявените искове в размер на 8 400 лева.Препис от определението е връчен на дружеството на 18.04.2023г.,като определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С въззивната жалба решението на БОС в отхвърлителната му част е оспорено като неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано,както и е в противоречие с практиката на съдилищата в Република България и с практиката на ВКС. Оспорен е изводът на съда относно размера на определените обезщетения,присъдени на ищците,като са изложени оплаквания,че същите са прекомерно занижени с оглед принципа на справедливост и поС.ната съдебна и застрахователна практика по приложението на чл.52 ЗЗД.Твърди се,че решаващият съдебен състав не се е позовал в мотивите си на критериите на ППВС №4/1968г.,като в този смисъл не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти,имащи значение за справедливия размер на застрахователното обезщетение.Съдебният състав обобщено е приел,че отношенията между покойния и най-близките му роднини са били изградени на основата на традиционните за тези връзки взаимна обич,привързаност и взаимопомощ,но практически липсва каквато и да било мотивировка относно справедливия размер на дължимите обезщетения за всеки един от ищците.Направен е анализ на събраните по делото доказателства и поспециално на показанията на разпитаните свидетели,като се изтъква,че съдът не ги е изследвал в пълнота и е пропуснал да отчете важни факти,относими 2 към отношенията в семейството и преживените от ищците болки и страдания в резултат на загубата на баща им,като по този начин същите са останали недооценени от първоинстанционния съд и не са били взети предвид при определяне размера на обезщетенията.Именно за установяване на точното емоционално и психологическо състояние на ищците,още в исковата молба те са поискали назначаването на съдебно-психологическа експертиза,поддържано и в допълнителната искова молба,което е било оставено без уважение от БОС,въпреки правилното разпределение на доказателствената тежест и указанието към ищците,че следва да докажат наличие на неимуществени вреди в определен обем.Според въззивниците съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,защото решаващият съд не е изпълнил в достатъчна степен задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства,които имат значение за определяне размера на причинените неимуществени вреди и съответното дължимо за тях обезщетение.Намират,че в хода на производството са били доказани претърпените от ищците неимуществени вреди в заявените от тях размери. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БОС в отхвърлителната му част и постановяване на решение от въззивния съд,с което исковите претенции да бъдат уважени и на всеки от ищците се присъдят допълнително по още 100 000 лева.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА за първата и въззивната инстанции.

При условията на чл.266 ал.3 ГПК във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-психологическа експертиза,която да бъде извършена от вещо лице-психолог,което е оставено без уважение от въззивния съд.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „Групама застраховане“ЕАД,която не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.

В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени,не се явяват и не се представляват.Постъпила е писмена молба от пълномощника им адв. Д.,в която е заявено,че въззивниците чрез процесуалния си представител поддържат въззивната жалба и молят за уважаването и.Нямат доказателствени искания,претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.Представено е писмено становище от пълномощника му юрисконсулт Д. Д.,в което се оспорва въззивната жалба и е изразено становище по същество.Не са заявени доказателствени искания,претендират се разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС намери следното:

Ищците са предявили пред БОС срещу ответника-застраховател искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания,претърпени от тях 3 вследствие смъртта на баща им Д. Х. А. ,настъпила вследствие на претърпяно ПТП на 04.06.2022г. Ищците са предявили исковите си претенции в качеството им на наследници по закон на починалия- негови синове и дъщеря. Твърдели са,че смъртта на Димитър Анастасов е настъпила вследствие на ПТП осъществило се на 04.06.2022г. около 15.30 часа на път № 1-9 ,при 208.5 км.,в отсечката между гр.Бургас и гр.Варна,след разклона на гр.Несебър.По отношение на механизма на ПТП ищците са заявили,че виновният водач Г. С. Х., управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“,с рег.

№А0250 МС,собственост на Р. Ф. П. в разрез с нормите на ЗДвП е предприел маневра изпреварване без да се убеди,че няма насрещно движещи се автомобили,които да бъдат застрашени от предприетата маневра.В резултат на неправомерното изпреварване е настъпил удар между автомобила,управляван от Г. Х. и правомерно движещия се лек автомобил „Рено Меган сценик“,с рег.№А 9276 НА,управляван от Д. Х. А.,баща на ищците. В резултат на настъпилото ПТП водачът Д. А. е претърпял множество и тежки телесни увреждания,несъвместими с живота ,които са довели до неговата смърт. Ищците са твърдели,че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на автомобила „Фолксваген голф“- Г. С. Х., който е предприел маневра изпреварване в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП,чл.21 ал.1,чл.42 ал.1 и ал.2 т.2 и т.3 ЗДвП.Посочили са,че във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП №274/2022г.по описа на РУМВР –Несебър,по което няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

Между страните е безспорно,че за лекия автомобил „Фолксваген голф“,с рег.№А0250 МС,е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател „Групама застраховане“ЕАД, представени са и писмени доказателства,поради което и съобразно чл.153 ГПК,въззивният съд също приема,че за горепосочения лек автомобил е бил сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ със застраховател „Групама застраховане“ЕАД.

С оглед факта,че страните не спорят по присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди до размера от по 70 000 лева,решението не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила,съдът приема,че със сила на присъдено нещо е установено основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по иска с правно основание чл.432 КЗ за обезщетяване на причинените на тримата ищци неимуществени вреди,намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП,причинено по вина на водач,управлявал застрахован при въззиваемото дружество по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил.

Въззивният съд намери,че механизмът на ПТП е изяснен от първоинстанционния съд в съответствие със събраните по делото доказателства.По делото е назначена и приета комплексна експертиза с автотехническа/САТЕ/ и медицинска/СМЕ/ части.Вещото лице по САТЕ която е дало заключение,че причината за настъпването на процесното ПТП е предприетата от водача на л.авт.“Фолксваген голф“ маневра изпреварване.Лекият автомобил

„Фолксваген голф“,с рег.№А0250

4

МС,управляван от Г. Х. се е движил в посока от гр.Бургас към гр.Варна със скорост около 81 км/ч.,водачът пътувал сам.Пътната настилка била суха,със запазен асфалт и хоризонтална маркировка.Времето е било сухо,ясно,в светлата част на денонощието.Имало е добра видимост и интензивно движение.Пътният участък е прав,равен,двупосочен с по една лента за движение във всяка посока,разделени с пътна маркировка М3/единична прекъсната осева линия/,разрешената скорост е 80 км/ч.По същото време л.авт. „Рено Меган сценик“,с рег.№А 9276 НА,управляван от Д. Х. А. се движил в лентата за движение от гр.Варна към гр.Бургас със скорост около 73 км./ч. На предна дясна седалка на автомобила пътувала С. М. Я., а на задна лява седалка - Х. А. М. По-напред от л.авт.Рено,попътно в дясната част на пътното платно се движел мотоциклет „Симсон 50“ с рег.№А 2546М,управляван от Д. З. К., със скорост около 50 км/ч. Насрещно движещият се л.авт.“Фолксваген голф“ предприел маневра изпреварване на друго МПС без да се съобрази с разС.ието,с което разполага,за да завърши безопасно маневрата.Настъпил челен удар в левите части на двата автомобила,в лентата за движение в посока от гр.Варна за гр.Бургас/лентата на л.авт.“Рено“/.В момента на удара,предната част на л.авт.“Фолксваген“ била изцяло в насрещната лента за движение.Ударът между двата автомобила бил силен,челен и кос,като след удара и двата автомобила останали почти на място- л.авт.“Рено“ се преместил около 2.7м.,а л.авт.“Фолксваген“-около 1 м.