Решение № 11 от 10.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр. Добрич, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20253200900065 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. Д. Г. ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“С.“ №1, чрез адв.И. Б., САК, със съдебен адрес: гр.С.,ул.“Г. Г.“ №**** срещу ОЗК“Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“Св.С.“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л., Р. К. Д. и И. Я. Я., с цена на обективно съединените искове -120 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вред и 5 346,60 лв.-обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, състояло се на 04.02.2024г., с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 04.02.2024г. е настъпило ПТП с пострадали лица между лек автомобил с рег.№ ****, марка „Ф.“, модел „Г.“, собственост на И. К.

К. ЕГН **********, управляван от Х. А. Б. ЕГН ********** и мотоциклет , с рег.№ ****, марка „С.“, модел ВЛ 800, управляван от собственика Г. Д. Г. ЕГН **********.

Виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил Х. А.

Б. ЕГН **********.

След пътния инцидент ищецът е приет и прегледан от екип на спешна медицинска помощ и е откаран за лечение в МБАЛ –Добрич 1

АД, където е лекуван в „Ортопедично отделение“ от 07.02.2024г.до 14.02.2024г., с поставена окончателна диагноза-счупване на долния край на десен хемерус, открито, счупване на ребро закрито, травма на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема, мозъчно сътресение без открита черепно мозъчна травма.Проведени са медицински манипулации и медикаментозно лечение на пострадалия ищец.Той е бил насочен и за освидетелствана от ТЕЛК комисия, след което са му определени 52% т.н.р.

След изписването настъпили ред усложнения, което наложило приемането на ищеца в различни болници.

От 14.02.2024г. до 20.02.2024г. е приет във „Военно – медицинска академия МБАЛ-Варна“, с диагноза: Счупване на долния край на десен хемерус, открито, с посочените в епикризата на болничното заведение придружаващи заболявания.

Веднага след изписването си е откаран с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Св.Марина“ЕАД-гр.Варна, където е приет и опериран и останал на лечение от 20.02.2024г. до 12.03.2024г.

Поради силни болки в корема е бил приет на 19.04.2024г. в УМБАЛ „Св.Марина“ЕАД-гр.Варна, където след множество изследвания му е поставена окончателна диагноза:Паралитичен илеус.

На 18.02.2025г. отново е бил приет в горното лечебно заведение и му е била извършена операция по отстраняване на имплантиран уред от дясна лакетна става, като е останал на лечение до 20.02.2025г. с диагноза:Последици от счупване на горен крайник с изключение на китката и дланта.

Освен посещенията при различни медицински специалисти се е наложило и да бъде посетен психиатър, който констатирал наличие на постконтузионен синдром.С цел облекчаване на състоянието му са му назначени и извършени множество физиотерапевтични процедури и медикаментозно лечение.

Вследствие на причинените от катастрофата травматични увреждания ищецът е претърпял множество болки и страдания, отразили се негативно на психическото и здравословното му състояние, продължително лечение и обездвижване и свързаните с това последици от социално битов характер.Тези страдания и 2 двигателни ограничения ще продължат да бъдат търпени занапред.

Твърди се, че са настъпили негативни емоционални изживявания, силна уплаха и стрес, смущения, депресия и безсъние.Дълго време след инцидента е неработоспособен.И към момента изпитва притеснение да управлява МПС, тревожност, напрегнатост и раздразнителност.

На пострадалия е било предписано и проведено медикаментозно лечение с различни лекарствени средства, които ищецът е закупувал, наред с други медицински изделия, както и провеждал различни процедури.Вследствие на това е претърпял имуществени вреди в размер на 5 346,60 лв.

Описаните страдания са в пряка причинно следствена връзка с виновното поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение и виновно е реализирал ПТП и е увредил пострадалия.

Предявена е претенция пред ответното дружество на 07.06.2024г., с искане за заплащане на обезщетение на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди по чл.380 от КЗ.

Тримесечния срок за произнасяне по претенцията е изтекъл и към настоящия момент между страните не е сключено споразумение и от ответника не е изплатено обезщетение.

Предвид изложеното исковата молба се явява допустима.

В отговор на исковата молба ответното дружество излага следното:

Настоява се за спиране на настоящото производство, предвид висящността на наказателно производство-ДП №71/2024г. на РУДобрич, пр.пр.491/2024г. на РП гр.Добрич.

Към настоящия момент е налице влязло в законна сила одобрено споразумение по АНД №598/2025г. по описа на РС гр.Добрич, което е равностойно на влязла в сила присъда.Предвид изложеното искането за спиране на настоящото производство не е било уважено.

Подаден е писмен отговор от ответното дружество, в който се излага следното:

По същество ответникът намира, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря на действителността, поради което се 3 оспорва от ответника.Без да е установен механизмът на ПТП не може да се направят изводи относно това кой от участниците е действал противоправно, а без противоправно поведение не подлежи на прилагане презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Твърди се, че се касае до случайно събитие, по смисъла на чл.15 от НК, което се дължи изцяло на вината и противоправното поведение на пострадалия ищец, който е управлявал МПС „С.“ с превишена скорост и несъобразена с пътните условия, без да е правоспособен за управление на МПС от тази категория.Именно този водач се е движел по път без предимство, не е пропуснал навлязлото в кръстовището МПС „Ф. Г.“, не е направил опит да го заобиколи или да намали скоростта си и е станал причина за ПТП.Липсата на включени светлини са попречили на водача на лекия автомобил да забележи своевременно МПС“С. ВЛ 800“, като действията на ищеца са поставили в невъзможност този водач да реагира.

Поддържа се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, с действията му описани в т.2.1 до 2.8 от отговора.

По отношение на настъпилите вреди- оспорва се твърдението за техния вид, характер и продължителност, както и че същите са резултат от претърпяното ПТП.След като ищецът е постъпил в болница три дни след събитието, то причинно следствената връзка между катастрофата и настъпването на вредите се явява нарушена, като те може да са вследствие на други събития или заболявания на ищеца.Оспорва се продължителността на възстановителния процес, както и обстоятелството, че и към момента се търпят болки и страдания.Евентуално по- бавният процес на възстановяване следва да се счита резултат от неспазване на лекарските предписания, несвоевременно и неправилно лечение, както и съпътстващи заболявания, несвързани с ПТП.

Оспорват се абдоминалните проблеми на ищеца, включително асцитът и чревната непроходимост да са следствие от ПТП.Оспорва се ищецът да е претърпял множество фрактури на ребра, фрактура на скапула, мозъчно сътресение и т.н.Ако е настъпило мозъчно сътресение и предвид състоянието на пострадалия при приемането му в болница, то е било от най-лекия вид.Според ответника травмите не 4 са довели до двигателни ограничения на пострадалия.Оспорват се и твърденията за безсъние, продължителни болки, стрес и душевни страдания у ищеца.

Искът за имуществени вреди също е оспорен.Представените документи не могат да установят, че описаните в тях услуги, изделия и лекарства са във връзка с ПТП и са провокирани или причинени от процесното събитие.Луксозните разходи, които не са били безусловно необходими за лечението на травмите са направени изцяло по усмотрение на пациента.Разходът за самостоятелна стая е показателен в това отношение.

Оспорва се и размера на предявените искове за неимуществени вреди и имуществени вреди, като прекомерно завишени и поискани в противоречие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.Същевременно следва да се има предвид и съпричиняването на вредите с обективното поведение на ищеца по делото.

Оспорва се началния момент на забавата на ответника, както и претенцията за лихва за забава.

Иска се да се признае за безспорно установено, че ищецът не е посочил банкова сметка в предявената претенция по чл.380 от КЗ.

В подадената допълнителна искова молба ищецът оспорва че е налице случайно събитие и принос на ищеца за настъпване на уврежданията му.Поддържат се твърдения за причинени тежки травматични увреждания от катастрофата,свързани с продължително лечение и обездвижване.Поддържат се изложените в исковата молба твърдения относно характера, вида и продължителността на претърпените болки и страдания, както и относно имуществените вреди, състоящи се в закупени от ищеца медицински изделия и медикаменти на претендираната в исковата молба стойност, за което ищецът представя надлежни доказателства.Твърди се, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл.432 ал.1 от КЗ.Счита се, че се доказват всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.Обосновава се, защо ищецът счита размера на претендираното обезщетение като справедлив и съобразен с общия критерий на чл.52 от ЗЗД.

Според ищеца началния момент, от който започва да тече лихвата за 5 забавено плащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице е датата на деликта, от който момент вземането става изискуемо.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на лихвата за забава, поради непосочване на банкова сметка.Това не е обстоятелство, съставляващо пречка застрахователното дружество да определи размера на обезщетението.Сочи се съдебна практика.

В подаден допълнителен отговор се поддържат всички оспорвания и възражения, както и доказателствените искания на ответника, направени в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях становища в разменените помежду им книжа.

Съдът, като прецени представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и представените заключения на съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2400-24-10 от 05.02.2024г., съгласно което при посетеното място на състоялото се пътнотранспортно произшествие е констатирано настъпването на това събитие, с участници лек автомобил с рег.№ ****, марка „Ф.“, модел „Г.“, собственост на И. К. К. ЕГН **********, управляван от Х. А. Б. ЕГН ********** и мотоциклет , с рег.№ ****, марка „С.“, модел ВЛ 800, управляван от собственика Г.

Д. Г. ЕГН ********** и с пострадало лице-Г. Г..

Образувано е ДП № 71/04.02.2024г.Към настоящото дело е приложено АД № 598/2025г. на РС гр.Добрич, в хода на което с Определение № 187/28 .07.2025г. е одобрено постигнатото между РП гр.Добрич и Х. А. Б. споразумение, по силата на което Х. А. Б. се признава за виновен в това, че на 04.02.2024 г., при управление на МПС автомобил с рег.№ ****, марка „Ф.“, модел „Г.“, по пътно платно на бул.“Д. Е.“, с посока на движение от булеварда към ул.“К.

М.“, при кръстовището на двете, извършвайки мА.ра „завой на ляво“ за включване в пътното платно за движение по ул.“К. М.“, отнел предимството на движещия се срещу него мотоциклет с рег.№ ****, марка „С.“, модел ВЛ 800 без да се убеди, че няма да създаде опасност за движението за участника в него Г. Г.- водач на 6 мотоциклета и така нарушил правилата за движение по пътищатачл.37 ал.1 от ЗДвП – при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се превозни средства,като по този начин е реализирал пътно транспортно произшествие с водача на мотоциклета и по непредпазливост причинил на последния средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в открито счупване на дясната раменна кост в крайна трета, което е реализирало медикобиологичен квалифициращ признак- трайно затруднение на горен десен крайник за срок повече от 30 дни.Наложено му е административно наказание глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.