Решение № 144 от 23.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503209 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№78361/03.08.2020 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, чрез адв. Д. С., срещу Решение №4291 от 16.07.2020 г. по гр.д.№13971/2017 г. на СГС, I г.о., 3-ти състав, с което жалбоподателят е бил осъден на основание на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на ищцата В.

С. М., в качеството на правоприемник на починалия в хода на процеса първоначален ищец К. Е. М., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., а на ищцата Х. К. С. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени от ищците в резултат от ПТП, осъществило се на 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, за периода от датата на увреждането 20.12.2016 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 от ЗЗД, и чл.52 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, както и за необоснованост на крайните изводи на съда. Определени са обезщетения в несправедливо завишен размер, в нарушение на чл.52 от ЗЗД – съдът е пренебрегнал данните за изключително влошеното здравословно състояние на ищеца К. Е. М. преди процесното ПТП и липсата на причинна връзка на влошаването на заболяванията и последвалата му смърт с процесното ПТП; присъденото обезщетение на ищцата Х. К.

С. също е необосновано завишено – същата е отказала хоспитализация, няма данни да е получила мозъчно сътресение, и каквито и да е травми при процесното ПТП. Дори да се приеме, че е получила лека телесна повреда, обезщетението на тази ищца не следва да надхвърля 2000-3000 лв. Неправилно е отхвърлено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, чрез непоставяне на обезопасителни колани.

Съдът не е обсъдил гласните доказателства при условията на заинтересованост на 1 свидетелите. Настоява се за отмяна решението в осъдителните му части, с които ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди общо 120 000 лв., включително в частта за присъдените лихви върху обезщетенията, разноски и адвокатско възнаграждение, и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност – да се намалят присъдените обезщетения в полза на двамата ищци. Заявява се претенция за присъждане на разноските за производството.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№262346/21.09.2020 г., подаден от Х. К. С. и В. С. М., чрез адв.М.Я., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения по съществото на спора в подкрепа на изводите на съда. Настоява се за потвърждаване на обжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По спорните между страните въпроси, във връзка със заявените оплаквания във въззивните жалби и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

От приетия по делото Протокол от 26.10.2017 г. по АНД №703/2017 г. на РС – Тутракан /на л.100-104/ се установява, че с Решение №231/26.10.2017 г. по АНД №703/2017 г. на РС – Тутракан, влязло в сила на 13.11.2017 г.А. С. Р., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 20.12.2016 г., по главен път II-21, на 330 м. от табелата за населено място с. Богданци, обл. Силистра, движейки се по прав участък от пътя в посока от гр. Русе, към гр. Силистра, управлявайки автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№***, нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не се съобразил с обстоятелството, че пътната настилка била заледена, поради което загубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП, блъскайки се в л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег.№***, и по непредпезливост причинил средна телесна повреда на пътника в автомобила „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег.№*** – К. Е. М. от гр. ***, изразяваща се в съчетана травма при ПТП, клинично изразен травматичен шок – контузия на гръден кош, контузия на белите дробове, контузия на корема, руптура на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, с което подсъдимият е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2 във вр. чл.342, ал.1, предл.3 от 2

НК, и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца.

За установяване на механизма на процесното ПТП, по делото е приета съдебна Автотехническа експертиза вх.№67015/22.05.2019 г./на л.475-480/, от която се установява, че на 20.12.2016 г. около 15.00 ч. лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№*** с водач Л. Г., се движела по път II – 21 /Силистра-Тутракан/ с посока към гр. Тутракан, със скорост 83 км.ч. В същото време, в обратна посока, в своята лента за движение, се движел микробус „Мерцедес Спринтер“ рег.№*** с водач А. Р., със скорост на движение около 70 км./ч., при максимално допустима скорост в участъка на ПТП от 90 км./ч. На около 300 метра преди табелата за начало на с. Богданци, в зоната на прав пътен участък, с лек наклон, с широчина на пътя 7,7 м., с по една лента за движение за всяка посока, разделени от единична прекъсната линия, водачът на микробуса загубил контрол върху управлението на превозното средство, микробусът поднесъл, завъртял се по посока обратна на часовниковата стрелка, и навлязъл в лентата за насрещно движение. Последвал удар между двата автомобила - между челната част на л.а.“Тойота“ и дясната странична част на микробуса „Мерцедес“, зад предна дясна гума. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на лекия автомобил „Тойота“, като непосредствено преди удара микробусът „Мерцедес“ се е завъртял обратно на посоката на движение на часовниковата стрелка, и е застанал напречно на пътя, наполовина в насрещната лента, с предната си дясна част към удрящия автомобил. В резултат от удара са пострадали пътниците в микробуса „Мерцедес“ – К. М. и Х.С..

Причината за произшествието е загубата на контрол от водача на микробуса „Мерцедес“, който не се е съобразил с пътната обстановка – леко заледено пътно платно, валеж от дъжд, премесен със сняг, необходимост от плавно и с по-малка сила боравене с органите за управление и по-ниска скорост. Няма данни по делото дали пострадалите ищци са били с поставени обезопасителни колани. В случая ударът е бил дясностраничен за микробуса „Мерцедес“, поради което ефективността на обезопасителните колани е значително по-ниска. Не може да се определи от техническа гледна точка дали при правилно поставени обезопасителни колани уврежданията на ищците биха били по-леки.

По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищцата Х. К. С. и от първоначалния ищец К. Е. М. неимуществени вреди.

От показанията на св. М. /етърва на ищцата/ се установява, че ищцата претърпяла процесното ПТП през м. декември, 2016 г., когато пътувала на връщане от Германия. След процесното ПТП ищцата била хоспитализирана в Неврологично отделение на МБАЛ-Добрич, за около десетина дни. Свидетелката видяла ищцата на следващия ден след катастрофата. Ищцата имала мозъчно сътресение, силно главоболие, повръщала. След изписването от болницата оплакванията на Х. от главоболие продължили, като продължавали и към момента на разпита на свидетелката /на 01.04.2019 г./. Впоследствие Х. била двукратно хоспитализирана в психиатрично отделение. Казвала, че след претърпяното ПТП понякога чува гласове, сякаш някой е вика и тропа. Не се е възстановила. Не може да се грижи добре за себе си и за децата си – като пие хапчета само лежи и нищо не може да свърши.

От показанията на св. Х. М. се установява, че свидетелят бил съсед и колега на починалият първоначален ищец К. Е. М., и съсед на ищцата Х.. Чул, че К. М. е 3 катастрофирал на връщане от Германия. Бил хоспитализиран в болница в гр. Силистра, където бил в кома около 10 дни. Свидетелят видял К. М., след като го изписали от болницата в Силистра, и го докарали в дома му. Казали, че има увреждане на черния дроб, белия дроб и сърцето. Нямал травми на главата, но психически не бил добре – държал се зле към децата, викал по тях, крещял на близките си, не допускал до себе си друг, освен съпругата си. Претърпял сериозна операция в областта на стомаха и гръдната област. Впоследствие оперативната рана се отворила. Пет пъти идвали линейки за него, и го карали отново в болницата, за да го лекуват. През това време съпругата му се грижела за него – хранела го, сменяла му памперсите, миела го, къпела го, грижела се за всичко. К. М. бил така зле до смъртта си. Преди процесното ПТП К.

М. бил здрав човек.

От показанията на св. Г. Н. /съсед на ищците/ се установява, че К. М. работел в строителството, бил здрав, издържал семейството си. Когато с дъщеря му Х. се връщали от Германия, катастрофирали около гр. Силистра. Съпругата на К. М. излязла от дома им, и съобщила на свидетелката, че са катастрофирали, и започнала да плаче.

Когато се върнали в дома си, Х. била като замаяна, а К. бил докаран с количка – бил в лошо състояние, не можел сам да се обслужва, съпругата му се грижела за него, тъй като му била необходима постоянна помощ. Х. се движела внимателно, психически била разстроена, имала психически проблеми – била нервна, викала, но можела да се обслужва. К. пък лежал вкъщи, но викал, крещял, дразнел се от шума, карал се на съседите. Впоследствие К. М. починал. Казали, че дробовете му били в много лошо състояние, сърцето също не било добре. Главата също не била добре – почти през цялото време спял. Състоянието му било такова в резултат от катастрофата – преди това бил здрав. Х. също не била добре и се налагало майка ѝ да ѝ помага.

По делото е прието и Комплексна съдебномедицинска експертиза вх.

№141455/15.11.2019 г. /на л.500-513/, от която се установява относно ищеца К. Е. М., че непосредствено след процесното ПТП на 20.12.2016 г. същият е бил хоспитализиран по спешност в МБАЛ – гр. Силистра, с ИЗ №14950/20.12.2016 г. – 23.12.2016 г. При проведените образни изследвания са констатирани разкъсване на черния дроб /контузия с руптура на паренхима/, както и наличието на свободна течност в малкия таз. Извършена е оперативна интервенция по спешност на 20.12.2016 г. /оперативен протокол №1231/, като по време на операцията е установено множество сраствания от предходна лапаротомия, наличие на 1 л. кръв и съсиреци в коремната кухина, тежка одрозърнеста цироза на черния дроб, а в областта на 7-ми сегмент по долния ръб и диофрагмална посока – десерозация на капсулата на площ около 15 кв.см., травматична исура с дължина и дълбочина около 3-4 см. Поради шоковото състояние на пациента е поставена хемостатична мрежа, тампонада с марлени компреси, извършена е промивка на коремната кухина, поставени са тръбни дренове, а оперативният разрез е оставен на лапаростома. Настанен е в реанимация и е проведено медикаментозно лечение с вливане на солеви и глюкозни разтвори, антибиотици, аналгетици, преливане на кръв и плазма, хепатопротектор и кардиомедикаменти. След стабилизиране на състоянието му е поставена окончателна диагноза: „Травматичен шок. Съчетана травма – гърди, корем. Контузия на гръдния кош. Контузия на бял дроб.