Решение № 723 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100506764 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1883 от 27.07.2021 г., постановено по гр.дeло № 44532/2020 г. на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, е осъдено „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „*******, да заплати на П. К. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******“ № *******, на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 3377,80 лв., застрахователно обезщетение за увреждане на МПС „Мерцедес Бенц“, модел „Ванео“ с рег.№ ******* по щета № № 44012131806468/2018 г., ведно със законната лихва считано от 16.09.2020 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1042.36 лв. разноски по делото. Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника - С.О.. С решението на съда е осъдена С.О., с адрес: гр.София, ул.„*******, представлявана от кмета на общината, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*******, на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, сумата от 3377,80 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на 01.03.2018 г. в гр. София, на ул.“История Славянобългарска“, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г. до 1 окончателното изплащане на вземането, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 50,00 лв. разноски по делото, при условие, че сумите за главница и лихва бъдат заплатени от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД на увреденото лице. С решение № 4464 от 10.05.2022 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 44532/2020 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, е допусната поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 1883 от 27.07.2021 г. по гр.дело № 44532/2020 г. на СРС, като след първия осъдителен диспозитив, да се чете: „ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. К. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******“ № *******, срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*******, иск по чл.405, ал.1 КЗ, за сумата над 3377,80 лв. до предявените 4653,90 лв. ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******“ № *******, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 27,42 лв. разноски по делото“. С решението на съда е изменено решение № 1883 от 27.07.2021 г. по гр.дело № 44532/2020 г. на СРС, 72 състав, в частта за разноските, като е осъдено „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*******, да заплати на П. К. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******“ № *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 679,46 лв. разноски по делото, вместо първоначално присъдените 1042,36 лв.

Срещу решението на СРС, Г.О., 72 с-в е постъпила въззивна жалба от С.О., подадена чрез процесуалния й представител юрк.М.А., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения срещу С.О./трето лице- помагач на страната на ответника и ответник по предявения обратен иск/ обратен осъдителен иск и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения обратен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Р. И.а оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец по главния иск по чл.405, ал.1 от КЗ- П. К. С., чрез пълномощника си адв.Б. Н. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по 2 делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, гр.София/ ответник по главния иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и ищец по предявения обратен осъдителен иск/, срещу С.О. /трето лице- помагач на страната на ответника и ответник по предявения обратен иск/ обратен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации 3

/чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявения от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, гр.София/ ответник по главния иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и ищец по предявения обратен осъдителен иск/, срещу С.О. /трето лице- помагач на страната на ответника и ответник по предявения обратен иск/ обратен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.

В практиката на ВКС се приема, че процесуалните предпоставки за приемането за съвместно разглеждане в едно производство на предявения срещу третото лице помагач обратен иск включват освен общите предпоставки за надлежно предявяване на иск и за обективно съединяване на искове, също и специфични предпоставки по отношение на легитимираните лица, времето на предявяване и предмета му. Налице е трайноустановена съдебна практика, че за да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск, предявеният от привличащата страна обратен иск срещу третото лице помагач трябва да е родово подсъден на сезирания съд, да подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред и да е налице причинна връзка между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск. Предмет на обратния иск са регресните права на една от страните против третото лице - помагач, спрямо които права предметът на първоначалния иск е преюдициален.

Правопораждащите факти по първоначалния и тези по обратния иск могат да произтичат, както от едно и също правоотношение, така и от различни, но намиращи се в причинна връзка правоотношения.

Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина и в тази насока е и приетото в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І-во т.о. на ВКС № 49/2010 год., по т.дело № 814/2009 год., което се споделя и от настоящия съдебен състав, че по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал.3 ГПК, чийто аналог по ГПК/ отм./ е чл.175, ал.2, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.

Следователно, доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия.

Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК /решение по т.дело № 877/2010 г. на 4

ІІ т.о. решение по т.дело № 814/2009 г. на І т.о/, по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219 ал.3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.

Обратният иск на ответника срещу третото лице - помагач подлежи на разглеждане по същество само при уважаване на иска на ищеца против ответника и само до размера, до който първият иск е уважен. Касае са за специална хипотеза на евентуално съединяване на искове не по почин на ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните предпоставки за произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са и граници на обратния иск. В този смисъл е бил формулиран и петитумът на предявения по делото обратен иск - третото лице помагач С.О. да бъде евентуално осъдено да заплати изцяло сумата, за която „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, гр.София бъде осъдено, ако бъде осъдено и след като заплати присъденото по предявения срещу него осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на дължимо на ищеца по главния иск П. К. С., застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Съдът приема за изцяло неоснователни изложените от ответника основни доводи във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. От друга страна, съдът намира, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствени искания не са направени с въззивната жалба.