Определение № 4479 от 29.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4479 гр. В., 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Ст.ов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа доклад.ото от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образу.о е по повод частна жалба на Е. с. в сграда, находяща се в гр. Н., ул. „И. В.“ № 9, бл. 5, с ид. ............................, представля.а от Управителя И. Ц. Й. срещу Определение № 13335 от 08.11.2023г. постановено по гр.д. № 7250/2023г. по описа на ВРС, L-ти състав, с което на осно.ие чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по делото.

В частната жалба са наведени оплак.ия за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изложени са съображения, че в конкретния случай при данни за липса на деклариран от ответницата в сектор „Миграция“ адрес на територията на страната, на който може да бъде призо.а, то ВРС е следвало да приложи разпоредбата на чл. 53 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК и да приеме, че съобщението до ответницата е редовно връчено – на заявения от чужденеца адрес в Република Българя. При извършената от съда справка по реда на чл. 47, ал. 3 от ГПК не е установен друг адрес на ответницата, поради което е следвало на осно.ие чл. 47, ал. 6 от ГПК съобщението да се приложи по делото, а на ответницата да се назначи особен представител. В този смисъл е отправено искане обжал.ото определение да се отмени, а делото да се върне на ВРС за продължа.е на производството по делото.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжал.е и удовлетворява изиск.ията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образу.о по предявени от Е. с. в сграда, находяща се в гр.

Н., ул. „И. В.“ № 9, бл. 5, с ид. ............................, представля.а от Управителя И. Ц. Й. Е. Б.

Х., гражданка на Руската Федерация, родена на **********г. в Московска област, с БУЛСТАТ ................ и с адрес на територията на Република България: гр. В., к.к. „Ч.“, ул.

1

„Б. Б.“ № 152, вх. 4, ет. 7, ап. 25 осъдителни искове с правно осно.ие чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 522.92 лева – дължима вноска за разходите по чл. 50 от ЗУЕС за периода 01.03.2021г. до 28.02.2022г. по отношение на притежа.ия от нея самостоятелен обект с ид. .............................6, както и сумата от 115.48 лв.

– лихва за забава за времето от 02.04.2021г. до 05.06.2023г.; сумата от 548.08 лева – дължима вноска за разходите по чл. 50 от ЗУЕС за периода 01.03.2021г. до 28.02.2022г. по отношение на притежа.ия от нея самостоятелен обект с ид. .............................7, както и сумата от 121.03 лв. – лихва за забава за времето от 02.04.2021г. до 05.06.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на предявя.е на исковата молба до окончателното плащане на задълженията.

С Разпореждане от 28.06.2023г. на осно.ие чл. 131 от ГПК съдът разпоредил препис от исковата молба и приложенията й да се връчи на ответницата.

Изпратеното до посочения от ищеца адрес на ответницата в гр. В., к.к. „Ч.“, ул. „Б.

Б.“ № 152, вх. 4, ет. 7, ап. 25 съобщение от 29.06.2023г. е било върнато в цялост по делото с отбеляз.е на длъжностното лице, че по информация от рецепцията на комплекса лицето не живее на адреса от 1.5 години, когато е продало жилището си.

С Разпореждане от 10.07.2023г. съдът разпоредил да се залепи уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Съобщението с идентично отразя.е на длъжностно лице по връч.е, заедно със залепеното уведомление е върнато в цялост по делото на 29.07.2023г.

С Разпореждане от 01.08.2023г. ВРС разпоредил да се изиска справка от звено „Миграция“ при ОДМВР – В. дали ответницата, гражданин на Руската Федерация има регистриран пост.ен или настоящ адрес на територията на страната. В отговор, по делото постъпило писмо от 18.08.2023г. от Директора на ОДМВР – В., че от извършена проверка в базата данни на АИС – МВР не са установени данни, лице с посочените данни да има статут на пребива.е в страната, както и деклариран адрес. От направената справка в граничен контрол, регистрираните последни по време пъту.ия на Е. Б. Х., родена на **********г. са документ № 567491861, издаден от САЩ, а именно влизане в РБ на 22.05.2022г. и излизане от РБ на 27.05.2022г.

С Разпореждане от 21.08.2023г. съдът указал на ищеца да посочи адрес на ответника в чужбина или да представи декларация, с която заявява, че не му е известен адрес на ответника в чужбина.

С молба от 23.08.2023г. ищецът – ЕС заявил, че не му е известен адрес на ответника в чужбина, за което представил и декларация.

С Разпореждане от 24.08.2023г. съдът констатирал, че с исковата молба по делото е представен нотариален акт за покупко продажба на имот от 2011г., в който е посочен адрес на ответницата в Русия. При така наличния известен адрес в чужбина, приел, че ответницата следва да бъде призо.а на него, съобразно правилото на чл. 33 от КМЧП чрез съдебна поръчка за връч.е на съдебни книжа в Русия, поради което разпоредил изготвяне на съдебна 2 поръчка на адрес: гр. М., ул. „2-й К. п.“ дом 4, кв. 193, Руска Федерация по реда на Конвенцията за връч.е в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965г., в сила за Р България от 31.07.2000г. на съдебни книжа, която да се изпрати за връч.е чрез Министерство на правосъдието, след превод от ищеца. С второ разпореждане от същата оставил исковата молба без движение с указание до ищеца да представи легализиран превод на исковата молба, приложенията към нея и актовете на съда, в т.ч. формуляр за съдебна поръчка и съобщението по чл. 131 от ГПК от български на руски език за връч.е на ответника чрез съдебна поръчка. Съобщението за последното разпореждане е връчено на ищеца на 04.09.2023г.

Поради неизпълнение на дадените указания от страна на ищеца, с разпореждане от 02.10.2023г. съдът разпоредил копия от исковата молба и описаните книжа да се изпратят на преводаческа агенция „Транслогос“ ЕООД с указание в едноседмичен срок да посочи каква е стойността на превода на документите от български на руски език. В отговор е постъпило писмо от „Транслогос“ ЕООД на 09.10.2023г., с отбеляз.е, че за стартиране на поръчката е необходим депозит в размер на 697.50 лв.

С Разпореждане от 10.10.2023г. съдът оставил исковата молба отново без движение, като указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателство за внесен депозит по сметка на ВРС в размер на 700 лв. за превод на руски език на книжата по делото за връч.е на ответника чрез съдебна поръчка. При неизпълнение в срок, указал на ищеца, че производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението е било връчено на ищеца на 18.10.2023г.

С молба от 13.10.2023г. ищецът посочил, че при липса на установен друг адрес на ответницата, на осно.ие чл. 47, ал. 6 от ГПК съобщението следва да се приложи по делото, а на ответницата – да се назначи особен представител на разноски на ищеца.

С обжал.ото определение от 08.11.2023г., съдът приел, че видно от представените по делото доказателства ответникът е руски гражданин; в приложен НА недвусмислено е посочен адрес на ответника в чужбина, като невръч.ето на този известен адрес би съставлява процесуално нарушение и като съобразил отказът на страната да изпълни дадените указания, приел че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК, на което осно.ие върнал исковата молба и прекратил образу.ото пред него производство.

Съставът на ВОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Исковата молба, отговаряща на посоченото в чл. 127 и чл. 128 от ГПК съдържание, гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановя.ето на допустимо съдебно решение и пълноценното упражня.е на правото на защита на ищеца и ответника в производството. Съгласно чл. 127 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изчерпателно изискуеми реквизити, сред които и адрес на ответника.

Няма спор по делото, че ответницата Е. Б. Х. е гражданка на Руската Федерация, родена на **********г. в Московска област. Установено е от друга страна по делото с официални доказателства, че в базата данни на АИС – МВР не са установени данни, 3 ответницата да има статут на пребива.е в страната, както и деклариран адрес. А от направената справка в граничен контрол, регистрираните последни по време пъту.ия на Е. Б.

Х., родена на **********г. са с документ за самоличност № 567491861, издаден от САЩ, а именно влизане в РБ на 22.05.2022г. и излизане от РБ на 27.05.2022г.

Същевременно на посочения в исковата молба адрес за призова.е лицето не е открито, като е изпълнена процедурата по залеп.е на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Ищецът е декларирал, че не му е известен адрес на ответницата в чужбина.

При тези данни, съдебният състав приема, че неправилно и в противоречие с процесуалните правила уреждащи връч.ето и призова.ето по Глава Шеста на ГПК първоинстанционният съд е приел, че връч.ето следва да се извърши на адрес на ответницата в гр. М., Русия, посочен в НА № 161 от 30.03.2011г. При данни, че последното регистрирано пъту.е на лицето от Република България е излизане на 27.05.2022г., с документ за самоличност, издаден от САЩ и при деклариран от ищеца неизвестен адрес на ответницата в чужбина, съдът не е имал правомощие, нито задължение да постановява изпълнение на съдебна поръчка на служебно изведен от доказателствата по делото адрес на страната, който очевидно е и неактуален.

При изпълнена процедура по връч.е чрез залеп.е на уведомление, съдът е следвало да пристъпи към връч.е чрез публично обявление. Разпоредбата на чл. 48 от ГПК предвижда особена хипотеза на връч.е на съобщения и книжа на страните в гражданското производство, когато последните не могат да бъдат открити на посочения по делото адрес.

Уреденият в тази разпоредба способ за връч.е на съобщения предвижда уведомя.е чрез публично обявление в Държавен вестник в случай, че ответникът няма регистриран пост.ен или настоящ адрес на територията на страната /какъвто съобразно данните по делото е именно настоящият случай/, като в този случай процесуалният закон предвижда назнача.ето на особен представител на ответника на разноски на ищеца /чл. 48, ал. 2 от ГПК/. Тази процесуална уредба има защитна функция и цели да възстанови равенството на страните в процеса, нарушено от отсъствието на една от противопоставените от правния спор страни, като предостави възможност на ответника да получи надлежна защита на своите законни права и интереси. В конкретния случай, от данните по делото в първоинстанционното производство е видно, че ответницата е потърсена на посочения по делото адрес, а впоследствие е извършена и справка в базата данни на АИС - МВР, от която се установява, че ответницата е гражданка на Руска Федерация, няма статут на пребива.е в страната, нито има деклариран адрес към 17.08.2023г., съгласно отговор на директора на ОДМВР – В. на л.

49 от делото на ВРС. При липса на известен актуален адрес на страната в Руската Федерация и след изчерп.е на предоставената от чл. 47 от ГПК възможност за връч.е чрез залеп.е на уведомление, се е осъществила хипотезата на чл. 48 от ГПК, и същата е следвало да бъде приложена в развилото се гражданско производство. След приложението в съответствие с изиск.ията на закона по делото евентуално следва да бъде назначен особен представител на ответницата на разноски на ищеца.

При данните по делото – неизвестен адрес на страната в чуждата държава;

4 деклариран от ищеца неизвестен актуален адрес на страната в Русия, както и данни, че към 2022г. ответницата има регистрирано излизане от РБългария с документ за самоличност, издаден от САЩ, пристъпвайки към изпълнение на съдебна поръчка за връч.е на съдебни книжа в Русия, на адрес, служебно възприет от съда от писмени доказателства по делото, които са от 2011г. по реда на Конвенцията за връч.е в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965г., в сила за Р България от 31.07.2000г., пъровинстанционният съд е приложил закона неправилно.