Определение № 764 от 01.11.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. Шумен, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500454 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 12933/26.08.2024 г. от С. М. С., действащ чрез пълномощника си адв. Б. З. при ШАК и Ф. Д. С., действащ чрез пълномощника си адв. С. Г. при ШАК, против определение № 1912/31.07.2024 г. по гр.д.№ 214/2024 г. на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено решение № 467/20.06.2024 г. по гр. дело № 214/2024 г. на ШРС в частта за разноските, като са осъдени ответниците С. М. С. и Ф. Д. С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на ищците А. М. С. и С. М. С. сумата от по 750.00лв. за всеки един от тях, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 76 от ЗН, съгласно представен списък. Жалбоподателите твърдят, че определението било постановено при неправилно установена фактическа обстановка, при нарушаване на материалния закон, същество нарушение на процесуалните правила и необосновано. Неправилно съдът приел, че за иска по чл.76 ЗН размерът на договореното адвокатско възнаграждение следва да е по 750 лв. за А. С. и за А. С.. Било видно от представения списък, че страните претендирали за двете фази на делбата общо възнаграждение в размер на 3000лв., т.е. за първа фаза за двамата ищци общо 1500 лв.

Отделно от това в първа фаза заедно с иска за делба бил предявен и иск по чл.76 ЗН. Сочат, че без да е конкретизиран размерът на възнаграждението за всеки един от исковете, според съдебната практика се налага извода, че разделяйки възнаграждението на две само за иска по чл.76 ЗН за двамата ищци възнаграждението е общо 750 лв., или по 375 лв. за всеки от тях. На следващо място твърдят, че липсвали доказателства А. С. да е заплатила каквато и да е сума за адвокатско възнаграждение. За нея липсвал договор за правна помощ, а в пълномощното било посочено договорено плащане от 1500лв. без конкретизация за какви искове колко се договаря. Направеното плащане по банков път на сумата 1500лв. не било относимо, тъй като не било заплатено от страната А. М. С., нито в нейна полза. Наредител на сумата бил Х.Е.М., който не бил страна по делото и нямало данни сумата да е заплатена в 1 полза на някоя от страните. Посоченото като основание в платежното, че сумата 750 лв. е по иск с/у С. С. и Ф. С. и 750 лв. иск с/у Г.Г. не доказвало, че това са суми платени от настоящите ищци за водене на настоящото дело за делба и по иска по чл.76 ЗН.

Следователно за доказани можело да се приемат разноски по иска по чл.76 ЗН само за А. С. и то за сумата от 375 лв. За А. С. изобщо не било доказано да е платила разноски по делото.

Неправилно съдът отхвърлил и възражението им по чл.78, ал.5 ГПК, като приел, че делото било с фактическа и правна сложност. На практика липсвали мотиви в тази насока. Съдът не отчел и че двамата ответници признават иска, че делото протекло в едно заседание, без разпит на свидетели и експерти. Не било обсъдено поведението на ответниците и че преди завеждане на делото те предлагали доброволно уреждане на отношенията. Липсвали и мотиви защо Ф. С. е осъден да плаща разноски. Предвид изложеното молят определението в обжалваната част да бъде отменено и съдът да отхвърли като неоснователни исканията за разноски. Претендират присъждане на направените от тях разноски за настоящото частно производство.

Възиваемите страни А. С. и А. С., чрез пълномощника си адв. Й. К. при АКгр.Разград са депозирали писмен отговор на частната жалба, в който вземат становище за нейната неоснователност. Молят същата да бъде оставена без уважение. Излагат, че адвокатското възнаграждение за защитата на А. С. било внесено по банков път от сина й, тъй като тя била възрастна жена. Относно претенцията за разноски на жалбоподателите за настоящото производство считат, че такива не следва да се присъждат, тъй като не са направени, евентуално правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за частично основателна, поради следното:

Шуменският районен съд е сезиран с искова молба от А. М. С. и А. М. С., срещу С. М.

С. и Ф. Д. С., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34 ЗС - във фазата по допускане на делбата, съединен с иск с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, касаеща имотите от делбената маса, представляващи земеделски земи – 4 ниви в землището на с. ......, община ....., обл. Шумен.

С решение № 467/20.06.2024 г. по гр.д.№ 214/2024 г. на ШРС е обявил за относително недействителна по отношение А. М. С. и А. М. С. сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167, том V, рег. № 9638, дело № 907 от 11.12.2014 г. на Нотариус с peг. ......... на НК, с район на действие ШРС, вписан в СВ с вх. рег. № 9238 от 11.12.2014 г., акт № 131, том 25, дело № 4957/2021 г , само в частта, с която С. М. С. е дарил 1/3 ид.ч. на Ф. Д. С. от процесните имоти, на основание чл. 76 ЗН. Допуснал е да се извърши съдебна делба между А. М. С., А. М. С. и С. М. С., на описаните в решението имоти, при квоти по 1/3 ид.ч. за тримата съделители. Със същия съдебен акт е осъдил С. М. С. и Ф. Д.

С. да заплатят на А. М. С. и А. М. С. деловодни разноски в размер на 50.00лв.- държавна 2 такса по иска с правно основание чл.76 от ЗН. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищците – съделители и на ответниците - съделители – Г.

С. Г.. Решението по първа фаза на делбата не е било обжалвано.

По молба на ищците – съделители по реда на чл.248 ГПК съдът се е произнесъл с определение № 1912/31.07.2024 г по гр.д.№ 214/2024 г., с което е допълнил решението си в частта му за разноските, като е осъдил ответниците С. М. С. и Ф. Д. С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на А. М. С. сумата в размер на 750 лв., представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 76 от ЗН, съгласно представен списък. Осъдил е и С. М. С. и Ф. Д. С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на А. М. С. сумата в размер на 750 лв., представляваща направени от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 76 от ЗН, съгласно представен списък.

Оставил е без уважението искането на ищците за присъждане на разноски по иска по чл. 34 от ЗС.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Предмет на настоящата частна жалба е определението по чл.248 ГПК в осъдителните му части.

По смисъла на чл.355 ГПК в производството по делба съделителите заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си при приключване на делбеното производство, но по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по правилото на чл.78 ГПК.

В настоящата хипотеза ищците са предявили срещу ответниците иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, в първа фаза, с който са съединили иск по чл.76 ЗН, за прогласяване на относителна недействителност на акта на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети. С решението по делото искът по чл.76 ЗН е уважен, поради което разноските по този иск следва да се определят по правилата на чл.78, ал.1 ГПК и се възложат в тежест на ответниците.

Видно от представено в първоинстанционното производство пълномощно /л.5/ ищцата А. С. е упълномощила адв. Й. К. при АК Разград за защита правото й на собственост на земеделски земи находящи се в с. ......, пред компетентния съд до окончателното приключване на делото във всички инстанции. Във вторият абзац на пълномощното е посочено, че защитата се поема срещу хонорар в размер на 1500лв. за представителство пред първа инстанция, който хонорар упълномощителят се задължава да преведе в едноседмичен срок от подписване на пълномощното, по банков път, по сметката на адв. К.. Пълномощното е подписано на 17.01.2024 г. Посочено е, че пълномощното в тази част има характер на договор за правна помощ, който се счита за подписан с приемане на пълномощното чрез предявяване на исковете от пълномощника и получаването на сумата, чрез заверяване на банковата сметка на адвоката с горепосочената сума. Видно от извлечение от банковата сметка на адв. К., на 18.01.2024 г. е осчетоводена сума от 1500 лв., като в основание за плащане в извлечението е посочено: „наредител Х.Е.М., осн. 750лв. – иск с/у С.С. и Ф. С.

3

750лв. иск с/у Г.Г.“.

Приложено е и пълномощно от втория ищец А. С. /л.109/ за упълномощаване на адв.

К. за процесуално представителство по делото, както и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 1500лв..

Видно от представения списък на разноските по чл.80 ГПК от ищците, същите претендират сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3000 лв. общо за двете фази на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Доколкото в договора за правна защита и съдействие не липсва разграничение за кой иск каква сума е уговорена, съответно платена от адвокатско възнаграждение, а в списъка по чл. 80 ГПК е посочено, че сумата 3000 лв. е общо за двете фази на делбата за двамата ищци, съдът приема, че половината от сумата - 1500 лв. е за първа фаза на делбата и останалите 1500 лв. са за втора фаза на делбата. От сумата 1500 лв. за първа фаза на делбата, съдът приема, че половината - 750 лв. е уговорена, съответно заплатена по иска по чл.76 от ЗН, а втората половина е по иска за делба по чл.34 ЗС.

Или всеки един от ищците е заплатил общо 1500 лв. за двете фази на делбата, от които 750 лв. за първа фаза и 750 лв. за втора фаза. От сумата 750 лв. за първа фаза на делбата, съдът приема, че половината - 375 лв. е платена по иска за делба и половината - 375 лв. по иска с правно основание чл.76 ЗН. Предвид уважаване на иска по чл.76 ЗН, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците по този иск – С. М. С. и Ф. Д. С. за сторените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 375 лв. за всеки от тях.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите за липса на доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение от А. М. С.. Съгласно нормата на чл.73, ал.1 ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице. Следователно, за присъждането на разноските без правно значение е кой е вписан като вносител в платежния документ и дали той е действал по писмено или устно овластяване от страната, или е действал като гестор. Изплатеното възнаграждение за един адвокат съставляващи разноски за страната се присъждат във всички случаи, ако тя има право на разноски. В този смисъл е и съдебната практика /опр. № 590/07.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 4655/2017 г. на ІV г.о., ГК на ВКС; опр. № 3548/11.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4760/2023 г. на І г.о.

ГК на ВКС; опр.№ 614/26.10.2010 г. на ІV г.о. ГК на ВКС и др./. Видно от приложените доказателства разноските са внесени за производството по настоящото дело. Липсват доказателства опровергаващи този извод.

Досежно възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, настоящата инстанция счита същото за неоснователно. С оглед цената на иска – 2088,13 лв. и съгласно нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните 4 размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар по иска по чл.76 ЗН е в размер на 508,81лв., като платено адвокатско възнаграждение от всеки от ищците е под този размер -375 лв..