Определение № 811 от 16.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 811 гр. Стара Загора, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500426 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на Р. П. К., чрез адв. П.

Н. против определение № 862 от 26.04.2023г., постановено по гр.д.№ 885/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърля молбата на Р. П. К. за изменение на решение № 99 от 22.02.2023г., постановено по делото, в частта за разноските.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения, че съдът неправилно отказал да присъди адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца на основание чл. 38, ал.2 ЗА, а на ищеца – разноските за държавна такса. Счита, че следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение съгласно представения списък с разноски в размер на 500 лв.

Моли да се отмени обжалваното определение и се измени решението в частта за разноските, като на пълномощника на ищеца се присъди сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение, а на ищеца сумата от 55.06 лв. – заплатена държавна такса.

Другата страна „С.к.“ ООД, гр.С. в срока не е представила отговор на частната жалба и не взема становище.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

1

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, районният съд е отхвърлил молбата на Р. П. К. за изменение на решение № 99 от 22.02.2023г., постановено по делото, в частта за разноските, като е приел, че искането е неоснователно.

Гр.д. № 885/2022г. по описа на КРС е образувано по искова молба от Р.

К., чрез адв. П. Й. против „С.к.“ ООД гр. С. за сумата 1376.60 лв., с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. С решение № 99 от 22.02.2023г. е уважен иска. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, във вр. чл. 38, ал.2 ЗА, съдът е определил възнаграждението на пълномощника на ищеца в размер на 326.36 лв., съгласно приложимия чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ и заедно с разноските за заплатена държавна такса е осъдил ответника да ги запрати на ищеца.

Обжалваното определение е неправилно, тъй като при наличие на хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатът – пълномощник на страната, спечелила делото, който е оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, съгласно размерите, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г., за МРАВ. Това възнаграждение следва да бъде присъдено на адвоката, а не на страната, която е защитавал. В този смисъл, районният съд неправилно е приел, че молбата по чл. 248 ГПК на ищеца, подадена чрез пълномощника му е неоснователна. Адвокатът – пълномощник на ищеца има право, в негова полза да се присъди адвокатското възнаграждение, определено от съда, съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в размерите на НМРАВ, действаща към момента на договора. Тъй като договорът за правна помощ е представен в съдебно заседание на 23.01.2023г. и няма посочена дата, следва да се приеме, че дължимото на пълномощника на адвоката на ищеца възнаграждение е в размер на 438 лв. Ищецът К. има право да получи направените от него разноски, представляващи държавна такса, платена по сметка на КРС в размер на 55.06 лв.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че дължимото възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ е в размера, посочен в списъка на разноските, представен по делото. Размерът на адв. възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2, във вр. чл. 36, ал.2 ЗА се определя от съда и не може да е по малко от минималния размер, предвиден в НМРАВ.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 862 от 26.04.2023г., постановено по гр.д.№ 885/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърля молбата на Р. П. К. за изменение на решение № 99 от 22.02.2023г., постановено по делото, в частта за разноските., като вместо това ПОСТАНОВИ:

2

ИЗМЕНЯ решение № 99 от 22.02.2023г., постановено по гр.д.№ 885/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта за разноските като ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК ***, гр.С., ***, да заплати на Р. П. К., ЕГН **********, с. Е., ***, със съдебен адрес гр.В., *** сумата 55.06 лв. /петдесет и пет лв. и 06 ст./, представляващи разноски за държавна такса пред районния съд.

ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК ***, гр.С., ***, да заплати на адв. П. Й. Н., Варненска адвокатска колегия, рег. № ***, служебен адрес: гр.В., *** сумата 438 /четиристотин тридесет и осем/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3