Решение № 7 от 11.01.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Враца, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Търговско дело № 20221400900195 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 7617/29.12.2022 г. на Р. В.

Т., ЕГН ********** и Н. В. Т., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника им адв.Т. Г. от САК, с която срещу ЗК "Бул Инс" АД - гр. София, ЕИК *** са предявени субективно съединени искове за заплащане на сумата от общо 300 000 лева - по 150 000 лева за всеки от ищците, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка Н. И. Т., починала вследствие на настъпило на 16.03.2022 год. ПТП, причинено от водач на застрахован при ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" лек автомобил марка и модел " Деу Ланос" с рег. № ЕН *** КТ.

Исковете са предявени като частични от претенции с обща цена 400 000 лева по 200 000 лева за всеки от ищците.

Предвид въвеждане на еврото като официална валута на Република България, считано от 01.01.2026 г., всички суми по делото ще бъдат посочвани в евро с прилагане на фиксирания курс 1.95583 лева /BGN/ за 1 евро /EUR/.

При въприемане на този подход, претенцията на ищците е ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от общо 153 387.56 евро - по 76 693.78 евро на всеки от тях.

Исковете са предявени като частични от претенции с обща цена 204 516. 76 евро - по 102 258.38 евро за всеки от ищците.

Претендира се и законна лихва върху обезщетенията, считано от датата на ПТП - 16.03.2022 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2022 г.около 22:00 ч. на първокласен път 1-3 "Бяла Ботевград", на км. 103+050, В. Р. Т., водач на лек автомобил "Деу Ланос" 1 с per. № ЕН *** КТ губи контрол върху управлението на автомобила, излиза вдясно по посоката на движение и се удря в крайпътно дърво, при което настъпва ПТП, в което умират водачът на лекия автомобил и пътникът Н. И. Т..

Ищците са син и дъщеря на починалата Н. Т., която имала изключително близки и хармонични отношения с децата си приживе и те преживяват значителни по обем болки и страдания от нейната загуба. Ищците и тяхната майка имали силна и емоционална връзка, основаваща се на взаимна обич и уважение. Майката била опора в живота на двете си деца, които израстнали в сплотено семейство, но тази силна връзка е необратимо прекъсната от смъртта й. Мъката на ищците от загубата на найблизкия им човек, тяхната майка, е неизмерима. За един миг техният живот се променя и те губят най-скъпия си човек. Н. Т. е била в разцвета на силите си, в трудоспособна възраст, активна и част от живота и на двете си деца. Р. и Н. израснали в сплотено семейство, в което родителите им били на особена почит. Те споделяли с тях своите радости и разчитали на подкрепата им в трудни моменти. И двамата до ден днешен са съкрушени от сполетялото ги нещастие.

Ищците сочат, че са претърпели всички вреди вследствие на ПТП, настъпило при управление на лек автомобил "Деу Ланос", с per. №ЕН ***КТ. Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована в ЗД "Бул Инс" АД със задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на ПТП, а съгласно чл.477 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Обосновават правния си интерес от предявяване на исковете с липсата на плащане на обезщетение от застрахователя по заявената доброволна претенция.

Обезщетенията са претендират ведно със законна лихва, считано от датата на ПТП - 16.03.2022 г., до окончателното им изплащане.

Твърди се, че за лек автомобил "Деу Ланос" с рег. № ЕН *** КТ е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със ЗД "Бул Инс" АД по полица № BG/02/121001240878, валидна към датата на ПТП.

Твърди се също, че ищците са спазили изискването на чл.380 КЗ, като на 05.07.2022 г. са предявили доброволна претенция пред ЗД "Бул Инс" АД и са посочили банкова сметка, но в законоустановения срок не са получили плащане.

С исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.367,ал.1 ГПК от ЗК "Бул Инс" АД е подаден писмен отговор с вх.

№ 6826/12.09.2024 г.

В подадения отговор вх.№ 6826/12.09.2024 г. ответникът ЗД "Бул Инс" АД не оспорва наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП, но не представя полицата. Не оспорва 2 твърденията за отправена от ищците извънсъдебна претенция, както и липсата на плащане.

Оспорва да е причинен деликт от водача В. Т., управлявал лек автомобил "Деу Ланос" с per. № ЕН *** КТ. Оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка с настъпилото ПТП. Сочи, че данните за самокатастрофирало МПС, управлявано от него, не са доказателство, че ПТП се дължи като пряка последица от поведението (деяние) на водача. Твърди, че не е ясно и как е установено кой е бил водач на лекия автомобил, тъй като няма данни по делото, а представените такива от воденото ДП не могат да се ползват в гражданския процес, тъй като не са събрани по реда на ГПК. Сочи, че ако водач на автомобила е била Н. Т., то на това основание ищците нямат право на обезщетение - чл.477, ал.3 КЗ, тъй като не са "трети лица" по смисъла на закона.

Оспорва механизма на ПТП, като се сочи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Твърди, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не намира приложение презумпцията за вина по чл.45,ал.2 ЗЗД. Оспорва изложените от ищците твърдения относно механизма на ПТП, както и механизмът на ПТП, посочен в представения с исковата молба КП (констативен протокол за ПТП с пострадали лица). Твърди, че събитието е случайно, по смисъла на чл.15 НК, за водача В. Т., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Оспорва исковете по размер, като поддържа, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата и се явява прекомерна. Не подлага на съмнение значителните душевните страдания на ищците, но намира, че претенция от по 200 000 лева е прекомерно висока и не отговаря на разбирането за справедливост, установено със съдебната практика.

Излага подробни доводи, че съгласно дадените в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС задължителни указания, доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която, за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение, интензитетът и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща общественооправданата мярка за справедливост. Посочва, че лимитите на застрахователното покритие по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на 3 обезщетението. Сочи още, че релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата Н. Т.. Твърди, че тя е била без поставен предпазен колан, като е можела да избегне или ограничи травмите си до степен да не са опасни за живота, ако е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП. Моли съда да има предвид указанията на ВС, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г. относно задълженията на съдилищата при прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД. Посочва, че е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не вина, затова когато малолетно или невменяемо лице допринесе за резултата, съобразно обстоятелствата по случая следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД.

Оспорва се претенцията за лихва като неоснователна и несъобразена с чл.380 КЗ и чл.497 КЗ. Излага, че след предявяване на претенцията от увреденото лице (ищците) застрахователят е изискал допълнителни документи за установяване на основателността й. Такива не са представени от молителите, а съгласно чл. 497,ал.1,т.2 КЗ: " Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение... освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3", какъвто е настоящия случай. Следователно ответното дружество не е в забава и попада в законовото изключение, според което застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.

Сочи,че няма представени доказателства за постановен от негова страна отказ да се изплати обезщетение. Твърди, че са представени документи за това, че като застраховател е изискал допълнително документи по повод събитието, с цел установяване на факти от значение за определяне на обезщетението и неговия размер.

Заявява доказателствени искания.

В срока по чл.372,ал.1 ГПК ищците не са подали допълнителна искова молба.

С изтичане на срока по чл.372,ал.1 ГПК размяната на съдебните книжа по делото е приключила.

Предявените субективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД вр. с чл.409 КЗ.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е копие от ДП № 57/2022г. по описана ОД на МВР - Плевен, пр.пр.№1543/2022г. по описа на ОППлевен, както и материалите по това ДП – неприключило към момента на приключване на съдебното дирене по настоящето производство. Назначена е и е изслушана комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С определение № 12/12.03.2025 г. съдът е приел за безспорни следните обстоятелства:

- наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на 4 автомобилистите по полица № BG/02/121001240878 за лек автомобил "Деу Ланос" с рег. № ЕН *** КТ, със срок на действие от 03.05.2021 г. до 02.05.2022 г., сключена с ответника ЗД "Бул Инс"АД;

- отправянето на 05.07.2022 г. на писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от Р. В. Т. и Н. В. Т., заведена с вх. вх. № ОК-455114/05.07.2022 г. по опис на ЗД "Бул Инс"АД;

Установява се от представените по делото удостоверения за наследници изх.№ 14-1293/ 21.03.2022 г. на Община Враца, изх.№ 14-1292/ 21.03.2022 г. на Община Враца, че починалата Н. И. Т. е майка на Р. В. Т. и Н. В. Т..

Както бе посочено по - горе, по делото е изслушана комплексна съдебна автотехническа и медицинска. От заключението по експертизата се установява следния механизъм на ПТП:

На 16.03.2022 г. около 22,00 часа в дясната лента на платното за движение на първокласен път 1-3 (Бяла - Ботевград), на 1,6 км от отбивката за гр. Долни Дъбник в посока от гр. София към гр. Плевен в тъмната част на денонощието при студено, облачно време и мокра пътна настилка се е движил лекият автомобил "Деу Ланос" с рег. № ЕН *** КТ, собственост и управляван от В. Р. Т. от гр. Плевен с пътничка на предната дясна седалка Н. И. Т. от гр. Плевен със скоростта на движение 78 км/ч.