Определение № 148 от 20.04.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Плевен, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20234400900033 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от М. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Плевен, ***, чрез пълномощника адв. В. П. от АК-Плевен, против Сдружение „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. ***, с която е предявен иск, с посочено правно основание чл.

25, ал. 6, вр. с ал.4 от ЗЮЛНЦ, за отмяна като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 17.03.2023 г. общо събрание на ловната дружина в с. *** /ЛРД – с.***/, която е към СЛРД – Долна Митрополия.

Исковата претенция се основава на наведени в исковата молба фактически твърдения, че ищецът е член на Сдружение „***“ и е в състава на ловната дружина в с. ***. Съгласно обява на управителния съвет на сдружението, на 17.03.2023 г. било свикано общо събрание на ЛРД в с.***, като в обявата било посочено, че предходното извънредно общо събрание на ловната дружина на 02.12.2022 г. било отложено и посочен същия дневен ред като на отложеното събрание. На посочената в обявата дата ищецът отишъл, за да участва в общото събрание на ловната дружина, но управителят на сдружението, който присъствал там, го уведомил, че не е в списъка на членовете на общото събрание, тъй като му е наложено наказание „изключване“ за срок от три години от управителния съвет на сдружението.

Към този момент, ищецът не бил получил още документи във връзка с изключването му. Поканен бил да напусне залата, което той сторил. Счита, че неправомерно е бил лишен от участие в общото събрание на ловната дружина, чийто член е бил към 17.03.2023 г., тъй като уведомление за 1 наложеното му наказание „изключване“ е получил на 20.03.2023 г. и в предвидения от устава срок е оспорил същото пред общото събрание на сдружението. Освен това, е бил упълномощен от друг член на сдружението, да го представлява пред общото събрание на ловната дружина, което представителство не е могъл да осъществи. Ищецът навежда още твърдения, че в проведеното на 17.03.2023 г. общо събрание на ловната дружина са взели участие лица, без да имат това право, а други незаконосъобразно не са били допуснати до участие. Също така, според ищеца в противоречие с разпоредбите на ЗЛОД, ЗЮЛНЦ и устава на сдружението общото събрание на ловната дружина в с.*** на 17.03.2023 г. е проведено при същия дневен, като проведеното такова на 02.12.2022 г. и е приело решение за избор на ръководни органи на дружината, каквито вече са били избрани от предходното общо събрание, а самата обява на управителния съвет на сдружението за провеждане на общо събрание на ловната дружина не е била изпратена до всеки член, съобразно разпоредбите на устава.

При извършената проверка за допустимост на иска, с оглед изискванията на чл. 130, вр. с чл. 377 от ГПК, съдът констатира, че предявеният иск с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е недопустим, предвид следните съображения:

Предназначението на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е да осигури защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им с незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел, като принадлежността на правото на иск е обусловена изцяло от правото на членство, поради което съществуването на право на иск, от което зависи и активната процесуалноправна легитимация в производството, предполага ищецът да е бил носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение.

В настоящия случай от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че с решение от 10.03.2023 г. на управителния съвет на Сдружение „***“ на М. В. Ц. е наложено наказание „изключване“ от състава на сдружението за срок от три години, на основание чл. 22, ал. 1 от устава на сдружението. М. Ц. е обжалвал наложеното му наказание пред общото събрание на сдружението в срока, предвиден в чл. 22, ал. 7 от устава на сдружението, но няма данни за произнасяне по жалбата му от 2 компетентния орган на сдружението – общото събрание, чието решение би било окончателно /чл. 22, ал. 8 от устава на сдружението/.

При това положение, дори да се приеме, че ищецът притежава активна процесуалноправна легитимация, тъй като към датата на оспорените от него решения той е бил носител на членствено право, то предявеният от него иск с правно основание чл. 25, ал. 4, вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ се явява недопустим поради липсата на предмет.

В съдебната практика не съществува съмнение, че ловната дружина не е юридическо лице, а е обединение на физически лица – български граждани, придобили право на лов, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район /чл. 29, ал. 1 от ЗЛОД/. Тя се сформира при условията на чл. 29, ал.2 от ЗЛОД, като българските граждани, придобили право на лов и обединени в ловна дружина, имат право да учредят ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанско и/или държавно ловно стопанство на основание чл. 30, ал.1 от ЗЛОД, което ловно сдружение е юридическо лице и се регистрира при условията и по реда на ЗЮЛНЦ /чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД/.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ на съдебен контрол подлежат само решенията на общото събрание на сдружението. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 32, ал. 4 от приложения устав на Сдружение „***“.

В настоящия случай обаче няма решение на общото събрание на сдружението-ответник, което да подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност. С исковата молба се иска отмяна на решенията на общото събрание на ловна дружина, чиито актове не са от кръга на посочените в нормата на чл. 25 от ЗЮЛНЦ, нито в устава на сдружението е предвидено, че подлежат на съдебен контрол.

При това положение, предявеният иск се явява без предмет и като такъв е процесуално недопустим, поради което настоящото исково производство подлежи на прекратяване.

Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по т.д. № 33/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4