Решение № 260022 от 14.09.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

№..........,гр. София, 14.09.2020г.

Софийски градски съд,

Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова ЧЛЕНОВЕ: Елена И.

Златка Чолева при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15 456 по описа за 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС, 79 състав от 31.08.2018г., постановено по гр.дело № 52867/2016г., с което е отхвърлен предявеният от В.И.К. срещу В.Т.К. иск за делба на следните недвижими имоти:

1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, съгласно схема № 15-417087-24.08.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв. м., заедно с 1,60 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр.

София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;

2/самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., съгласно схема №

15-233316-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. „******, представляващ склад № 4, с площ от 39,74 кв. м., заедно с 3,73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София, местност „Хаджи Димитър“, с площ от 310 кв. м.;

3/самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, съгласно схема № 15-233318-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. „******, обект 5, представляващ склад № 5, с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София, местност „Хаджи Димитър“ с площ от 310 кв. м.;

4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** съгласно схема № 15-417102-24.08.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. - София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ офис № 3, с площ от 41,02 кв. м., заедно с 1,66 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;

5/самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, съгласно схема № 15-233325-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ гараж № 5, с площ от 21,50 кв. м., заедно с 0,72 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;

6/самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, съгласно схема № 15-233326-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ.

Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ гараж № 6 в сутерена на сградата, с площ от 19,08 кв. м., заедно с 0,64 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. и 7/самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно схема №

15-233328-14.05.2016 г„ издадена от СГКК - гр. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. „******, представляващ гараж № 7 в сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м., заедно с 0,60 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Въззивницата-ищца В.И.К. поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е взет предвид отговорът на исковата молба на ответника, след като той е подаден извън законоустановения 1 месечен срок. В тази връзка, моли настоящата инстанция да съобрази факта, че по делото липсва справка от деловодната система на СРС, в която да е отбелязано подаването на отговора от ответника в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че правните изводи на първата инстанция, с които е обосновано влагането на лични средства на ответника при покупката на процесните имоти противоречат на установената по делото фактическа обстановка. Възразява, че по делото липсват доказателства за твърдяното от ответника наследствено правоприемство между него и баща му, чрез което ответникът твърди, че е придобил лихвоточките.

Намира, че неправилно от първата инстанция са кредитирани показанията на свидетелите на ответника относно факта на вложените суми от продажбата на компенсатарните записи, получени като обезщетение за лихвоточките, без да са отчетени съществените противоречия между свидетелските показания. Счита, че показанията на свидетелите освен като противоречиви, не следва да бъдат кредитирани и поради това, че не почиват на техни преки и непосредствени впечатления, а на информация, предадена им от ответника. Поддържа, че твъряният от ответника факт на влагане на лични средства при закупуването на процесните имоти не се доказва и с приетите по делото заключения на ССЕ, доколкото от експертните заключения се установява единствено фактът на теглени от ответника на определени дати суми от банковата му сметка, но не и плащането на тези суми – на строителя –продавач. Относно последния факт възразява, че липсват и разписки /квитанции/ , изходящи от продавача и удостоверяващи получаването на сумите от ответника. Поддържа , че необосновано от първата инстанция е игнориран като доказателство представеният от нея договор за ипотечен кредит, с който са заплатени първоначално процесните имоти на строителя, както и не е отчетен фактът, че от ответника е даден кредит на търговското дружество в размер на 65 000,00лв. Счита, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е обсъждан въпросът за по-голям принос на ответника , с който въпрос съдът не е бил сезиран, а отделно от това- не е зачетена и изтеклата погасителна давност по чл.31 от СК. Независимо от това, въззивницата поддържа, че по-голям принос на ответника не се и установява, че тъй като по време на брака както ответникът, така и тя, са работили като съдружници в общото търговско дружество, тя се е грижила за домакинството и децата, получавала е отделно и доходи от наем и продажба на гаражи, които не са взети предвид от първата инстанция. Ето защо , въззивницата-ищца счита, че от ответника не е реализирано пълно и главно доказване по делото на твърдяната трансформация на лични средства при придобиването на процесните имоти, поради което предявеният от нея иск за делба се явява основателен и като такъв- заявява искане за уважаването му, след отмяната на атакуваното решение на първата инстанция. Счита, че решението на първата инстанция противоречи и на морала, тъй като я лишава /ищцата/ като майка на четири деца от законно полагащия й се дял от общото имущество на семейството.

Въззиваемият , В. Т.К. оспорва жалбата, като неоснователна по доводи, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Поддържа, че от него е установено придобиването на процесните имоти с изцяло лични средства , поради което и съгласно приложимите към датата на придобиването правила на чл.21,ал.1 , вр. с чл.20,ал.1 от СК /отм./, те са негова индивидуална собственост. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че към 2000г. /преди сключването на брака с ищцата през 2004г./, тъй е притежавал жилищноспестовни лихвочисла, срещу които е бил обезщетен с жилищни компенсаторни записи, като чрез тях е придобил 713 акции от емисията на „Българска телекомуникационна компания“ , а от продажбата на тези акции е получил сумата от 235 830,17лв. Поддържа, че от приетото по делото заключение на ССЕ се установяват множеството тегления на суми в периода от началото на 2005г. до м.октомври 2006г. от сметката, по която е внесена сумата от продажбата на акциите, а от показанията на свидетелите К. и Т. се установява, че с изтеглените суми са заплатени цените на процесните имоти- в брой на строителните фирми-продавачи. Счита, че след като по делото е доказан фактът, че по време на брака ищцата не е работила, а се е грижила за трите си деца от предходен брак, като е била назначена в търговското му дружество само с цел да бъде осигурявана, то правилен е изводът на първата инстанция, с който е прието, че именно с изтеглените от него лични парични средства са закупени процесните имоти. Намира за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че по делото липсват доказателства полученият финансов ресурс от изтегления ипотечен кредит да е разходван именно за закупуване на процесните имоти, както и липсват доказателства за реализиран от ищцата доход, с който тя да е участвала при закупуването на процесните имоти. Ето защо, счита, че правилно с обжалваното решение е прието, че процесните имоти са придобити изцяло с негови лични средства и като последица от това-искът за делба на имотите е отхвърлен. Намира за неоснователно възражението на ищцата за неподаден от него в срок отговор на исковата молба. Поддържа, че отговорът е депозиран в срок, но не е бил приложен своевременно по делото, а спазването на срока е установено и от изисканите от съда справки от входящия дневник на съда и изготвената официална справка. Поддържа неоснователност и на твърдението на ищцата за произнасяне на съда по незаявено от него възражение за по-голям принос при придобиването на процесните имоти, тъй като такова не е разгледано с обжалваното решение, предвид установения от съда изцяло личен произход на средствата, с които са закупени процесните имоти. На последно място, намира за неоснователен довода на въззивницата-ищца за противоречие на обжалваното решение на моралните норми, като възразява, че макар ищцата действително да е майка на четири деца, то от представените по делото доказателства се установява, че само едно от тях е негово дете-общо с ищцата.

Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът е сезиран с искове за делба на недвижими имоти с правно основание чл.34 от Закона за собствеността.

Между страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че процесните имоти са придобити по време на брака, сключен между страните на 21.03.2004г. и прекратен с влязлото в сила на 23.06.2010г. бракоразводно решение на СРС, 86 състав по гр.дело № 13818/2009г. Процесните имоти са придобити с договори за покупко-продажби от 12.02.2007г., сключени във формата на нотариални актове № 68, № 72; № 73; № 69 и № 70. , / с които са придобити процесните имоти: офис № 2; офис № 3; гараж