Решение № 4434 от 25.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4434 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330115924 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.

С. И., ЕГН: **********, с адрес: *****, чрез пълномощника си адв. С. Н., със съдебен адрес: ****, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, ж.к. „Люлин 7“.

Предявен е иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***** от ***** г., предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати неустойка в размер на 489,75 лв. поради неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) съгласно чл. 5, ал. 1 от договора.

В исковата молба се поддържа, че на **** г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № ******, по силата на който е предоставена сумата от 1000,00 лв. при фиксиран лихвен процент 40,32% и ГПР 49,49%. Сочи се, че включената в чл. 5, ал. 2 клауза за неустойка за неосигурено обезпечение е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че кредиторът е поставил неизпълними и прекомерни изисквания към евентуалните поръчители , включително изисквания за доход, осигурителен 1 стаж, липса на кредитна история в ЦКР и др., с което цели неоснователно обогатяване, заобикаляне на законовия таван на Годишния процент на разходите (ГПР) по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и скрито оскъпяване на кредита в нарушение на добрите нрави. Ищцата претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

Ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковите претенции като неоснователни, като поддържа, че клаузата е свободно договорена между страните и съответства на принципа на автономия на волята.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е сключен Договор за паричен заем № ***** от ***** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 1000,00 лв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, кредитополучателят е поел задължение в определен срок да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчителство от едно физическо лице, отговарящо кумулативно на строго определени условия: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор с минимален стаж при настоящия работодател от 6 месеца, да има минимален осигурителен доход от 1000,00 лв., да няма лоша кредитна история в ЦКР към БНБ за последните 5 години и да няма други поемани поръчителства или кредити. В чл. 5, ал. 2 от Договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по ал. 1 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 489,75 лв., която се кумулира и заплаща разсрочено заедно с месечните погасителни вноски.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143, чл. 146 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК е изцяло ОСНОВАТЕЛЕН.

Разглежданият договор има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Задължението за предоставяне на обезпечение, поставено под формата на прекомерно стриктни кумулативни изисквания спрямо поръчителя, е практически трудно изпълнимо за средностатистическия потребител. Формулирането на подобни 2 неизпълними критерии от страна на кредитора цели именно задействането на санкционната клауза за неустойка.

По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В процесния случай клаузата по чл. 5, ал. 2 от договора за заем е загубила присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Заемодателят не претърпява вреди от самото непредоставяне на поръчител в размера на уговорената неустойка (489,75 лв.), който размер представлява почти 50% от усвоената главница по кредита (1000,00 лв.). Начислимата неустойка води до изкуствено и скрито оскъпяване на потребителския кредит, като по този начин заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяваща максимално допустимия размер на ГПР (до 50 пъти размера на законовата лихва). Поради това клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение за оказаната бесплатна правна помощ, както и да заплати дължимата държавна такса по сметката на Районен съд – Пловдив.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***** от ***** г., сключен между „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, и М. С. И., ЕГН: **********, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 250,41 евро (двеста петдесет евро и 41 цента) за неосигуряване на обезпечение по договора, поради противоречието с добрите нрави и заобикаляне на закона.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, ж.к. „Люлин 7“, да заплати по сметката на Районен съд – Пловдив държавна такса в размер на 25,56 евро (двадесет и пет евро и 3

56 цента).

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, да заплати на адвокат С.

Н., АК - П., със съдебен адрес: ****, сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4