Определение № 2833 от 07.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12840/2022
- Вид
- Определение № 2833
- Подписан
- 07.03.2023
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 328, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2833 гр. Варна, 07.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110112840 по описа за 2022 година
Съдът, като взе предвид, че към настоящия момент е изтекъл срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, намира, че на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК следва да пристъпи към разглеждане на всички предварителни въпроси, чието разрешаване предхожда насрочването на производството в открито съдебно заседание.
Производството е образувано по предявени от Н. А. Д., ЕГН ********** против „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 обективно кумулативно съединени искове, както следва:
I. Установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 4 от ГПК за признаване неистинността на вписаните данни на стр. 23 от трудовата книжка на ищеца, а именно че данните „15.04.1998 г.“ и „чл. 328, т. 2 и т. 3 от КТ“, вписани в графа дата на прекратяване на трудовия договор и основание за прекратяване, са неверни;
II. Установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 357 от КТ за приемане за установено в отношенията между ищеца и ответника, че към 27.09.2022 г. между последните съществува трудово правоотношение, учредено на 05.04.1974 г. въз основа на трудов договор;
III. Осъдителен иск с правна квалификация по чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер от 227 083.00 лева, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 14.04.1998 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба и последвалите уточняващи молби се твърди, че между страните на 05.04.1974 г. е сключен трудов договор. Въз основа на заповед № 107 от 15.04.1998 г. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, т. 2 и т. 3 от КТ. Тези обстоятелства били вписани в трудовата книжка на ищеца – на стр. 23, но били неверни, тъй като с влязло в законна сила решение, постановено по гр. д. № 5834 по описа за 1998 г. на РС-Варна, съдът е отменил като незаконосъобразно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 107/15.04.1998 г.
1
Ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „палубен моряк“.
Ищецът твърди, че въпреки възстановяването му на работа ответникът не го допуснал до работното му място, поради което не е престирал работна сила в негова полза.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът с писмен отговор е оспорил допустимостта на производството.
Съдът следи служебно допустимостта на производството във всеки един етап от неговото развитие и във всички негови части, поради което, за да се произнесе взе предвид следното:
Първият иск, а именно за признаване неистинността на вписаните данни на стр. 23 от трудовата книжка на ищеца – че данните „15.04.1998 г.“ и „чл. 328, т. 2 и т. 3 от КТ“, вписани в графа дата на прекратяване на трудовия договор и основание за прекратяване, са неверни, на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, е процесуално недопустим поради липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникването на правото на иск – наличието на правен интерес. В конкретния случай ищецът обосновава правния си интерес с доводите, че прекратителната заповед е отменена от съда като незаконосъобразна, поради което и данните досежно датата и основанието за прекратяване на трудовия договор за неверни. Трудовата книжа е официален свидетелстващ документ. Ищецът оспорва истинността на този документ – в частност верността му. В конкретния случай обаче е налице пълно съответствие между удостовереното в документа, а именно датата и основанието на прекратяване на трудовия договор, и обективната действителност, доколкото самият ищец твърди, че техническото вписване на тези данни са въз основа на заповед № 107/15.04.1998 г., издадена от изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД. Т.е., трудовата книжка в оспорените части е документ с вярно съдържание, тъй като отговаря на фактическото положение, което удостоверява. Отмяната на заповедта със съдебна санкция при упражнени права по чл. 344 от КТ не се отразява върху истинността на трудовата книжка.
Ето защо, производството в тази част е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск.
Вторият иск, а именно за приемане за установено в отношенията между ищеца и ответника, че към 27.09.2022 г. между тях съществува трудово правоотношение, учредено на 05.04.1974 г. въз основа на трудов договор, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 357 от КТ, е също процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Съдът, след като се запозна с възраженията на ответника релевирани в писмения отговор по чл. 131 от ГПК – че след възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, трудовото правоотношение между страните е окончателно преустановено с влязла в законна сила заповед № 34 от 22.05.2001 г. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, е дал възможност на ищеца с разпореждане № 1746/15.01.2023 г. да посочи еднозначно след възстановяването му на работа по силата на решението от 11.06.1999 г., постановено по гр. д. № 5834/1998 г. на РС-Варна, престирал ли е работна сила в полза на работодателя на 2 заеманата преди уволнението длъжност, имайки предвид твърдението на ответника, като вземе предвид, че на съда служебно е известно, че между страните са налице влезли в законна сила решения, постановени по гр. д. № 5132/2004 г.; гр. д. № 2756/2005 г.; гр. д. № 295/2006 г.; гр. д. № 869/2007 г.; гр. д. № 1521/2009 г.; гр. д. № 2747/2009 г. всичките по описа на РС-Варна, в които е прието, че претенциите му за заплащане на обезщетения поради недопускането му на работа и вписване на неверни обстоятелства в трудовата книжка са неоснователни именно заради това, че между страните в настоящото производство, считано от 22.05.2001 г. не е налице валидно учредено трудово правоотношение.
В указания от съда срок ищецът е депозирал молба с вх. № 7976 от 01.02.2023 г., в която е посочил, че след възстановяването му на работа не е престирал работна сила в полза на ответника, тъй като не е бил допуснат до работа, но не е оспорил твърдението, че трудовият договор е окончателно преустановен със заповедта от 22.05.2001 г.
Ето защо, производството в тази част е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, тъй като не е спорно между страните, че трудовото правоотношение, учредено с договора от 05.04.1974 г., е прекратено окончателно още през м. май 2001 г. със заповедта на работодателя под № 34. След тази дата няма твърдения за осъществен нов правопораждащ трудовото правоотношение юридически факт /трудов договор, конкурс, избор/.
Третият иск, а именно за осъждане на ответника, на основание чл. 226, ал. 3 вр. ал.
1, т. 2 от КТ, да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер от 227 083.00 лева, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 14.04.1998 г., е също процесуално недопустим поради липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск – редовност на исковата молба, в частност исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
В исковата си молба ищецът сочи, че сумата е формирана, както следва : 173 484.00 лева – сбор от основните трудови възнаграждения, дължими за периода от 15.04.1998 г. до 27.09.2022 г. и 53 599.00 лева – сбор от допълнителните трудови възнаграждения за клас, дължими за същия период.
С разпореждане № 1746/15.01.2023 г. съдът е указал на ищеца да уточни еднозначно как е формирано вземането за обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат от вписаните неверни обстоятелства в трудовата му книжка касателно датата и основаните за прекратяване на трудовия договор от 05.04.1974 г., в общ размер от 227 083.00 лева, претендирано за периода от 15.04.1998 г. до 27.09.2022 г., като посочи размера на основните и допълнителни трудови възнагражения за клас през този период по отделни месеци; да обоснове началната дата на обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, доколкото такова се претендира, считано от 15.04.1998 г.; да посочи размера на претендираната мораторна лихва за периода от 15.04.1998 г. до датата на сезиране на съда - 3
27.09.2022 г.
В указания от съда срок ищецът е депозирал молба с вх. № 7976 от 01.02.2023 г., с която указанията на съда не са изпълнени. Ищецът отново обосновал претендирания размер с общи твърдения, посочвайки, че вземането е формирано от работните му заплати в размер на по 247.00 лева до 01.09.2011 г., след която дата на база минималната работна заплата за страната, допълнителните трудови възнаграждения за клас за прослужено време, порцион за храна по министерско постановление и инфлационните процеси в страна. Досежно указанията на съда за обосноваване на началната дата на изискуемостта на главните вземания и посочване размера на претендираното обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, начислено за периода от 15.04.1998 г. до датата на сезиране на съда – 27.09.2022 г. е налице бездействие от страна на ищеца и неизпълнение на съдебните указания.
Отделно, и на още едно самостоятелно основание, осъдителният иск по чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КТ е процесуално недопустим, тъй като е обусловен от допустимостта и основателността на установителния иск за неистинност по чл. 124, ал. 4 от ГПК и след като производството е недопустимо в частта по обуславящия иск, то е недопустимо и в частта по обусловения иск.
С оглед изложеното съдът счита, че на основание чл. 130 от ГПК производството по делото следва да се прекрати, доколкото предявените искове са недопустим поради липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, а именно наличието на правен интерес и редовност на исковата молба.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 65705/27.09.2022 г., ведно с приложенията към нея, на Н. А. Д., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12840 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Варна в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните по делото, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4