Решение № 537 от 12.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002100438 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Обжалвано е решение № 197/09.10.2024 г. по гр.д. № 195/2024 г., с което Окръжен съд – Смолян, изменяйки решение № 17/24.01.2024 г. по гр.д. № 502/2021 г. на Районен съд – Смолян, е осъдил ЧСИ Т. С. В. да заплати на „Дюлгер“ ООД на основание чл. 441 ГПК:

· сумата 677.45 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник Министерство на образованието и науката по данъчна фактура № ***/10.11.2020 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 14 750.86 лв. за периода 10.12.2020 г. - 16.05.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. (датата на предявяване на иска);

· сумата 3 604.65 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № ***/25.11.2020 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 193 666.97 лв. за периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г.;

· сумата 586.78 лв. - обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № ***/25.11.2020 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 31 526.08 лв. за периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г;

· сумата 1 742.41 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. по банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, изразени в законните лихви 1 върху преведената по сметката на ЧСИ сума 40 179.49 лв. за периода 11.12.2020 г. 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. и · сумата 632.33 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по данъчна фактура № ***/31.01.2021 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 21 473.54 лв. за периода 31.01.2021 г. - 16.05.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г.

Решението е допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. Естеството на акта, с който съдебният изпълнител е наложил няколко обезпечителни мерки, но не е предприел действия по осребряване на имуществото на длъжника, дава ли основание да се приеме, че длъжникът може да претърпи вреди от явна несъразмерност в смисъла по чл. 441, ал. 2 ГПК, след като чл. 442а, ал. 1 ГПК определя съразмерността с кумулация на следните предпоставки: наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи да са съразмерни с размера на задължението, а аргументът от обратното извежда несъразмерността. При положителен отговор какви са възможните проявления на понесените вреди от длъжника и в частност съизмерими ли са със законните лихви върху сума, която по наложен запор от съдебния изпълнител третото задължено лице е превело по специалната му сметка? 2. Кои са обстоятелствата, които чл. 442а, ал. 1, in fine ГПК изисква съдебният изпълнител да съобрази при преценката за съразмерност, и в частност, представляват ли такива обстоятелства стойността на активите на длъжника, неговата задлъжнялост, балансът на предприятието, когато е търговец, и какви са дължимите действия, с които съдебният изпълнител може да установи релевантните обстоятелства? 3. Законът допуска ли при спряно изпълнение съдебният изпълнител да извършва преценка за съразмерност, респ. да вдигне наложени от него обезпечителни мерки? и 4. Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по доводите и възраженията, въведени от страните и поддържани с оплакванията във въззивната жалба, респ. с отговора на жалбата, и според тях да анализира събраните доказателства?

Първата група въпроси (№ № 1 – 3) налагат да се изясни правното естество на изискването за съразмерност на изпълнението (чл. 442а ГПК) и обезщетимите вреди при незаконосъобразно принудително изпълнение, изразено в наложени и поддържани обезпечителни мерки, които са явно несъразмерни с дълга (чл. 441, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК), и в частност, дали представляват такива вреди законните лихви върху сумата по наложен запор от съдебния изпълнител, преведена от трето задължено лице по сметката на съдебния изпълнител (чл. 508, ал. 3 ГПК). По тях настоящият състав приема следното:

Изискването за съразмерност на изпълнението не е създадено с приемането на чл. 442а и чл.

441, ал. 2 (нови - ДВ, бр. 86/2017 г.) ГПК. То произтича от целта на изпълнителния процес – признато по надлежния ред изпълняемо право да бъде удовлетворено чрез държавната принуда, без тя да засяга имуществената сфера на длъжника, повече отколкото е необходимо.

С приемането на чл. 442а и чл. 441, ал. 2 ГПК законодателят не създава принципа за съразмерност, а изрично го прогласява като условие за законосъобразност на изпълнителния 2 процес и подчертава задължението на съдебния изпълнител да го спазва. Принципът важи и преди изрично да бъде нормативно закрепен. Задължението на съдебния изпълнител да следи за съразмерност възниква още с първите действия на принудително изпълнение и го съпътства през целия период на висящност на делото. Предмет на преценката не е отделната наложена обезпечителна мярка или провеждан начин на изпълнение (изпълнителен способ), а състоянието на изпълнението през всеки етап, през който преминава изпълнителното дело.

Преценката за съразмерност не е еднократна, а непрекъснато се актуализира с развитието на делото. Съдебният изпълнител я извършва според установените факти по делото, които са му известни, но и според онези, които законът го задължава да установи със справки по чл.

431, ал. 3 ГПК, включително с действията, с които установява правото на присъединяване на други кредитори на длъжника, конкуриращи първоначалния взискател.

Предмет на преценката не е общото имуществено състояние на длъжника, дори когато взискателят е възложил проучването по чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. И тогава съдебният изпълнител не извършва обследването с цел да установи дали длъжникът притежава значителни секвестируеми активи, а с цел да организира изпълнението по найадекватния начин за удовлетворяването на дълга. Преценката за съразмерност се концентрира върху това дали обезпечителните мерки по вид, обем и стойност са съответни или надхвърлят необходимата принуда, която длъжникът е длъжен да търпи поради това, че не изпълнява доброволно. Съдебният изпълнител не я извършва механично – чрез сравняване на дълга със стойността на имуществото, предмет на обезпечителни мерки. От значение са реалната обезпечителна стойност на имуществото, предмет на обезпечителни мерки, противопоставимите права на кредиторите, които конкурират правата на първоначалния взискател, а не на всички установими кредитори на длъжника, редът на привилегиите, постъпилите суми по изпълнението, размерът на оставащата неудовлетворена част от дълга, поведението на длъжника – дали укрива имущество и дали въпреки наложените мерки и в нарушение на закона се е разпоредил с имуществото си, и всички други факти, които определят или изменят необходимия интензитет на принудата (чл. 442, ал. 1, in fine ГПК). Съдебният изпълнител формира преценката въз основа на този комплекс от обстоятелства, които имат променлива, а не постоянна тежест през различните етапи на изпълнението. Известна несъразмерност е допустима. Доколкото длъжникът не изпълнява доброволно, е без значение заявената пред съдебния изпълнител готовност за съдействие или плащане.

Възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК не поражда задължението на съдебния изпълнител да следи за съразмерност. Възражението е процесуално средство, с което длъжникът го сезира и задължава да обективира преценката в нарочен акт. При постановяването на акта съдебният изпълнител е длъжен да анализира и новите факти, на които се позовават страните, а при необходимост – да извърши допълнително проучване, използвайки възможностите по чл. 431, ал. 3 ГПК. Длъжникът няма право с възражението да определи коя обезпечителна мярка да бъде вдигната и коя запазена. Принципът за съразмерност обезпечава правото на длъжника да не търпи прекомерна държавна принуда, а не да избере организацията на изпълнението. Законовите хипотези, при които длъжникът влияе на 3 изпълнението, са изрично закрепени – напр. чл. 443, 444 ГПК, а не са проявява на задължението съдебният изпълнител служебно да следи за съразмерността. Ако установи несъразмерност, той е длъжен да я преустанови, като вдигне „съответните обезпечителни мерки“ – тези, без които принудителното изпълнение е проводимо без риск от неудовлетворяване на дълга и да запази онези, които обезпечават най-бързото и ефективно осребряване на имуществото на длъжника. В преценката за съразмерност съдебният изпълнител не е обвързан и от становището на взискателя по възражението. Съдебният изпълнител е носител на задължението да проведе законосъобразно принудително изпълнение. Той носи имуществена отговорност за вредите от неоправдано поддържане на несъразмерна принуда спрямо длъжника, но и спрямо взискателя, на когато вземането остава неудовлетворено вследствие освобождаване на имущество. За нарушението на принципа за съразмерност съдебният изпълнител носи и дисциплинарна отговорност. Именно тази различна в проявите отговорност обяснява защо преценката за начина, по който следва да възстанови съразмерността, е на съдебния изпълнител, а не на страните.

Принципът на съразмерност не защитава само длъжника, нито го обяснява диспозитивното начало през призмата, че взискателят сочи обезпечителните мерки, а чрез тях – и изпълнителните способи (чл. 6 ГПК). Чл. 442а ГПК е израз на изискването за законност, което произтича от Основния закон (чл. 4, ал. 1 КРБ) и се проектира в чл. 5 ГПК, като задължава съдебния изпълнител да проведе необходимия баланс между конституционно защитените имуществени сфери на страните по изпълнението: на длъжника – неговото право държавната принуда да не надхвърля необходимото, на което противостои правото на взискателя държавата да осигури ефективно изпълнение на вземането.

Съдебният изпълнител дължи преценка за съразмерност и при спряно изпълнение (чл. 432 ГПК). И през този период обезпечителните мерки действат и продължават да ограничава правната сфера на длъжника. Спряното изпълнение не превръща поддържането на несъразмерни мерки в законосъобразно поведение. Ако след спирането настъпят или станат известни обстоятелства, включително служебно установими, от които следва, че обезпечителните мерки са несъразмерни, съдебният изпълнител е длъжен да възстанови съразмерността.

Същото важи и за жалбата срещу отказ на съдебния изпълнител да установи несъразмерност по възражение на длъжника. Висящността на производството по чл. 435 ГПК не прекратява правомощието на съдебния изпълнител да следи за съразмерност и да актуализира преценката си при новонастъпили или новоустановени факти – по представените към жалбата и отговора на жалбата доказателства и/или служебно установимите.

Разпореждането, с което вдига съответните обезпечителни мерки, не представлява оттегляне на обжалвания акт, нито лишава съда от преценката за неговата законосъобразност. Новият акт, с който съдебният изпълнител установява несъразмерността и вдига обезпечителни мерки, също подлежи на проверка за законосъобразност.

Парична гаранция, внесена по реда на чл. 282 ГПК, е сред обстоятелствата, които съдебният изпълнител е длъжен да съобрази. Залогът на паричната сума се учредява при условията по чл. 181, ал. 1 ЗЗД. Заложното правоотношение се подчинява на особени правила, 4 включително относно ред и условия за освобождаването на сумата от залогодържателя – ВКС, чрез връщането й на залогодателя/на длъжника или чрез превод по сметка на съдебния изпълнител при съгласие на страните. Макар да се внася по сметка на ВКС, съдът не е трето задължено лице (т. 2 ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС). Дадената в залог парична сума за определението по чл. 282 ГПК не е постъпление по изпълнителното дело. Нейното основно предназначение е на предварително обезпечение на бъдещ иск на взискателя за вреди от спряното принудително изпълнение. Значението й съдебният изпълнител следва да съобрази с оценката на риска според обезпечителната й функция, включително като отчете, че нейният размер е всякога по-нисък от размера на дълга.