Решение № 263 от 17.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Враца, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20211400500377 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 267960/07.05.2021 г. на "ДМВ" ЕООД - гр.

Враца, ЕИК ***, подадена чрез адв. В. А. против решение № 260215/ 12.04.2021 г. по гр. дело № 3198/2020 г. по описа на РС - Враца, с което състав на съда е уважил предявените против дружеството обективно съединени искове с правно основание чл.200,ал.1 и ал.3 КТ, като го е осъдил да заплати на ищеца Д. В. Д. от гр.Плевен, ЕГН ********** сумата от общо 35 853.71 лева - обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и пропусната полза, ведно със законни лихви върху всяко от обезщетенията, като е приел за неоснователно възражението за съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при груби нарушения на материалния и процесуалния закон, по съображения, изложени в жалбата. Твърди, че съпричиняването на вредите от страна на ищеца е безспорно от събрани по делото доказателства.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковите претенции отхвърлени изцяло.

Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият Д. В. Д. от гр. Плевен не е подал 1 отговор.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, депозирано е становище от процесуалния представител на въззиваемия, с което поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не се сочат нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo.

Решението е и допустимо, постановено е в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Пред Районен съд Враца са предявени обективно кумулативно съединени три иска, както следва: за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл.200, ал.1 КТ вр. чл.52 ЗЗД с цена 30 000 лева; за причинени имуществени вреди с правно основание по чл.200, ал.1 КТ с цена 3422.20 лева, както и иск за пропуснати ползи по чл.200, ал. 3 КТ с цена 2431,51 лв..

Страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на 590,00 лева.

С разпореждане № 29110/30.12.2019 г. ТП на НОИ София град, на основание чл.

60, ал. 1 КСО е приело, че на 11.12.2019 г. ищецът е претърпял злополука, която е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време и по повод на извършената работа, като при управление на служебен автомобил със задача монтажни работи в петролна база, пострадалият участва в ПТП, вследствие на което получава счупване на лява бедрена кост.

2

От приетата по първоинстанционното дело епикриза издадена от Клиника по ортопедия и травматология "Св. Панталеймон" - Плевен, се установява, че ищецът е постъпил за болнично лечение в периода от 11.12.2019 г. до 18.12.2019 г. Пациентът е претърпял хирургична интервенция, като състоянието му е подробно описано.

Видно от приети 7 броя фактури за извършени плащания за медицински услуги и лекарства в полза на ищеца Д. В. Д., общата стойност на така сторените от него разходи възлиза в размер 3420,20 лв.

По делото е приет като доказателство и протокол за ПТП от 11.12.2019 г., съставен от младши автоконтрольор при Сектор ПП - Кат - гр. Русе.В същия е отразено, че ищеца навлязъл в лентата за насрещно движещи се МПС, при наличие на пътна маркировка М-1 и блъска насрещно движещото се МПС.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на петима свидетели.

От показанията на свидетелката К. Д. - майка на ищеца, се установява, че на процесната дата, на обяд й се обадил нейният съпруг и баща на ищеца, който съобщил, че синът им е катастрофирал. Притеснила се много. Лекарите в Русе казали, че найдобре е да го транспортират до болница в гр. Плевен, в която има по-добри специалисти отколкото в гр. Русе. С частна линейка ищецът е транспортиран до Плевенската болница около 23:00 часа в деня на ПТП, а на другата сутрин по спешност е опериран, като са му направени две операции на ръката, на крака.

Неподвижен е бил до март месец на следващата година. През май месец отново е опериран, като направената операция е за махане на единия пирон от коляното. Сочи, че на ищеца му предстой трета операция, за отстраняване на другия пирон от таза и евентуално от краката. Излага, че нейната майка - баба на ищеца, се грижела за него всеки делничен ден, а през почивните дни грижите поемала тя - майка му, тъй като той не можел да се обслужва сам. Едва след третия месец е започнал да използва патерици, защото преди това не можел да се подпира с тях поради травмите си.

Ходили са с ищеца на рехабилитация в болницата около месец. За времето, през което се възстановявал, синът й бил в болничен - 6 месеца. От деня на катастрофата му издали болничен. Периодично болничните се представяли чрез неговия бивш началник - господин И. Е.. Синът й не е ходил да представя болничните си лично, той не можел.

Свидетелката Н. И. Х. - баба на ищеца, потвърждава заявеното от свидетелката Д.а. Сочи, че лично тя се грижила за внука си., той не можел да се движи, оперираните му крайници били отекли. Посочва, че го е обслужвала денонощно, от което той се е срамувал, предвид, че тя е жена. Посочва, че чак след март месец ищецът е започнал да използва патерици и да се движи. Спомня си, че е изпитвал силни болки, както и, че лекар е идвал на домашни посещения и е сменял превръзки вкъщи. Третирали отоците с лекарство за мазане. След месец април започнал да ходи с бастун.

Районният съд, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите 3 съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, правилно ги е кредитирал изцяло като достоверни, логични, последователни и допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото доказателства - писмени такива и експертни заключения.

От разпита на свидетеля К. А. К. – колега на ищеца и пряк очевидец на инцидента, се установява, че ПТП се случило на връщане от работа. След като отпочинали в хотел, нает от работодателя, с ищеца отишли до базата в гр. Мартен, за да се срещнат с прекия си ръководител, където трябвало да вземат една кола служебна, за да я закарат в базата в гр. Враца. Колата не била технически проверена, поради което тръгнали от гр. Мартен в посока гр. Враца, за да се прибират. Времето било мъгливо и ромолел дъжд. На излизане от гр.Русе, около Пиргово, на десен завой, пред управлявания от ищеца автомобил имало товарен автомобил - тир, който намалил скоростта, съответно колегата му – ищецът, също намалил скоростта, при което бусът се поднесъл и навлязъл в насрещното платно за движение. Свидетелят посочва, че водачът Д. не е карал с превишена скорост, дистанция спазвали, на око не може да прецени колко точно е била. Свидетелства, че след удара Д. стенел от болка, краката му били затиснати, а лявата му ръка била през прозореца - извън автомобила. За да могат да извадят ищеца, пожарникари рязали автомобила, поради което и го транспортирали до болница след свидетеля. В интензивното отделение го докарали на носилка. Ищецът е искал да бъде опериран в гр.Плевен, а не в Русе, поради това, че имал повече доверие в специалистите. Ищецът доста време ги е возил е в гр. Враца до работното място, спазвал правилниците за движение, свидетелят го определя като уравновесен шофьор. Не може да даде оценка за състоянието на МПС-то, с което станало ПТП, бусът бил стар.

Районният съд правилно е кредитирал изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Свидетеля А. Т. А. - служител в ответното дружество излага, че е виждал дватри пъти ищеца на работното им място след злополуката, при което той се движел сам и не ползвал патерици.

Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетеля в тази им част, тъй като, както е посочено в решението му - те са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Отделно от това следва да се вземе предвид, че към момента на разпита същият е продължавал да бъде служител в дружеството - ответник по спора.

От показанията на свидетеля Д. С. И. се установява, че е колега на ищеца и го е посещавал почти всеки месец след инцидента, поради което и знае, че поне до края на месец май (2020 г.) Д. се движел с патерици. Месеците януари и февруари той не можел да стане от леглото, майка му го обслужвала. Неговите болнични листи ги 4 носел техния началник Е.. Април месец се засекли, когато свидетелят бил на гости при М. и той трябвало да дойде до дома на М., за да вземе болничните.

Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетеля като непротиворечиви, последователни и логични.

Районният съд правилно е кредитирал и заключенията по приетите и неоспорени от страните СМЕ и СТЕ, като обективни и компетентно изготвени.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по време на временната неработоспособност на ищеца в периода от 11.12.2019 г. до 21.08.2020 г. същият е щял да получи брутно трудово възнаграждение в размер на 8469,26 лв., като в същия период е получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на 6037,75 лв. Изчислената от вещото лице разлика е в размер на 2431,51 лв.

Предвид допуснатото изменение на иска, районният съд се е произнесъл правилно и в съответствие с предявената претенция.

Правилно е уважен и искът за имуществени вреди, в съответствие с приложените по делото доказателства за сторени медицински разходи от ищеца.

От приетата СМЕ се установява, че вследствие на травмата ищецът Д. е получил счупване на лява бедрена кост и счупване на костите на лява предмишница.

Лечението е било оперативно - ОСМ и медикаментозно с АБ обезболяващи и противовъзпалителни средства и антитромботична профилактика за времето на престоя в здравното заведение. Предложена е и физиотерапия. Срокът за възстановяване е от порядъка на 8 - 10 месеца за бедрената кост и 5-6 месеца за костите на предмишницата.

Предвид възстановителният период за всяко от уврежданията, както и претърпените болки и страдания районният съд правилно и в съответствие с чл.52 ЗЗД е уважил предявения иск за неимуществени вреди в цялост, като е присъдил поисканите от ищеца 30 000.00 лева.

Разгледани заедно и поотделно доказателствата по делото обосновават извод за основателност на предявените искове.