Определение № 3274 от 24.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3274 гр. Варна, 23.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Тони Кръстев

Радостин Г. Петров като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501560 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. № 51118/07.07.20 23г. от адв. М. В. М., към Адвокатска колегия Пловдив, като пълномощник на ищцата П. С. Й. срещу определение №7590/21.06.2023г., постановено по гр. дело № 20223110112104/2022г. на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение №1706/18.05.2023г. в частта за разноските, като съдът присъди върху определеното възнаграждение в размер на 774.23лв. и 594.67лв. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата допълнително ДДС или сумите от 929.23лв. и 713.67лв.

В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Посочва се, че адв. М. е регистриран по ДДС, поради което върху определеното възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде начислен и присъден ДДС. Цитирана е съдебна практика.

По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното определение.

Постъпили са отговори на частната жалба от „Ай Тръст“ ЕООД и от „Кредисимо“ АД, в които застъпват становище за неоснователността на същата. Безплатната правна помощ не се облага с ДДС, на основание чл.9, ал.1, вр. чл.8 от ЗДДС. Молят за отхвърляне на частната жалба.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба вх. № 51118/07.07.2023г. е подадена в едноседмичния срок на чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С решение №1706/18.05.2023г., постановено по гр. дело № 20223110112104/2022г. на Районен съд – Варна са уважени исковете на П. С.

Й. и са прогласени за нищожни Договор за потребителски кредит № 2613652/28.07.2022 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищцата, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и договор за предоставяне на поръчителство от 28.07.2022г., сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради заобикаляне закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С решението съдът е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на адв. М. В. М. сумата 774.23 лв., съответно „Ай Трънст“ ЕООД за сумата от 594.67лв., и двете суми, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Дълъжимото адвокатско възнаграждение е определено без ДДС.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и е основателно.

Оплакванията в частната въззивна жалба се свеждат до това дали е при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен ДДС и подлежи ли същия на присъждане.

Съгласно §2 а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

В нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата са уредени случаите 2 когато адвоката оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а именно на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист.

Според ал. 2 на чл.38 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

На основание чл. 2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.

В чл. 8 от ЗДДС е дефинирано, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна услуга, а има стойност, която съдът определя в размерите на наредбата коментирана по горе, ако са се сбъднали условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В случая са се сбъднали условията, при които на адвокатът се дължи възнаграждение и то ще е платимо от осъдената за разноски насрещна страна.

Следователно и предвид обстоятелството, че предоставилия правна помощ адвокат на ищцата е регистриран по ДДС, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъдите с него.

Изчислено дължимото минимално възнаграждение с ДДС се равнява на 923.08лв. за защитата по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД, а по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД се равнява на 713.60лв.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде отменен и първоинстанционното решение изменено, като на адв. М. бъдат присъдени допълнително сумите от 148.85лв. /в тежест на „Кредисимо“ АД“/ и 118.93лв.

/ в тежест на „Ай Тръст“ ЕОД/.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №7590/21.06.2023г., постановено по гр. дело № 3

20223110112104/2022г. на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК от адв. М. В.

М., към Адвокатска колегия Пловдив, като пълномощник на ищцата П. С. Й. за изменение на постановеното решение №1706/18.05.2023г. в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: ************, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, със съдебен адрес: ***********, допълнително сума 148.85лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата П. С. Й., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: ************, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, със съдебен адрес: *********** допълнително сумата 118.93 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата П. С. Й., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4