Решение № 12 от 06.02.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. В., 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20231300500247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С определение №1589/19.06.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 20231000501660 по описа за 2023 г. А съд-София, е изпратил гр. д. № 116/2023 г., образувано пред ОС - М. за разглеждане от ОС-В..

Делото е образувано по жалби и на двете страни против решение № 367 от 06.12.2022 г., постановено по гр.дело № 231/2022г. по описа на РС-Л.. С въззивна жалба №9229/23.12.2022г./по регистратурата на РС-Л./ ответникът С. Б. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Л., *** обжалва изцяло първоинстанционното решение на РС-Л.. С депозираната насрещна въззивна жалба вх.№879/03.02.2023г. /по регистратуранта на РС-Л./ ищцата М. К. М., ЕГН ********** от гр.М., ул.”Васил Левски”№ 47,ап.5,ет.3 обжалва първоинстанционното решение в частта относно вината за разстройството на брака с ответника С. Б. П..

С обжалваното от страните решение РС-Л. е прекратил на основание чл. 49, ал. 1 от СК във вр. с чл. 44, т. 3 СК гражданския брак между ищцата М. К. М. – П.а и ответника С. Б.

П., за който е издаден Акт за сключен граждански брак № 0119 от 04.06.1994 г. на Община М., обл. М., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи.

Постановил е на основание чл. 53 от СК след прекратяването на брака съпругата М.

К. М. - П.а, с ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име „М.“.

1

Предоставил е на основание чл. 56, ал. 1 от СК ползването на семейното жилищеапартамент в гр. М., обл. М., ***, ет. 3, ап.5, на съпругата М. К. М. П.а, с ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. М., ***, ет. 3, ап.5.

Предоставил е на осн. чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето М. С.в П. с ЕГН **********, роден на 07.07.2005 г., на майката М. К.

М. - П.а, с ЕГН **********, с адрес: гр.М., обл. М., ***, ет. 3, ап.5.

Определил е местоживеенето на детето М. С.в П. с ЕГН **********, при - майката М.

К. М. - П.а, с ЕГН **********, на адреса в гр. М., обл. М., ***, ет. 3, ап.5.

Определил е режим на лични отношения на бащата С. Б. П. с ЕГН ********** с детето М. С.в П. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 17:00 часа на неделния ден с преспиване при бащата, както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща на адреса на майката в гр. М., обл. М., ул.

„Васил Левски“ № 47, ет. 3, ап.5.

Осъдил е ответника С. Б. П. да заплаща в полза на детето М. С.в П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. К. М. - П.а, месечна издръжка в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска 09.02.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за размера над 350,00 лева /триста и петдесет лева/ месечна издръжка до претендирания размер от 400,00 лева /четиристотин лева/ , като неоснователен.

Осъдил е ответника С. Б. П., да заплати за детето М. С.в П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. К. М. - П.а, издръжка за минало време за периода от 15.09.2021г. до 07.02.2022г. в размер на общо 1187.50 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва за забава при просрочено изпълнение, като е отхвърлил иска за размера над 1187.50 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ до претендирания размер от 1670,00 лева, като неоснователен.

Осъдил е ответника С. Б. П., да заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ размер от 579,00 лева, от които: 25,00 лева - окончателна държавна такса по допускане на развода, 504,00 лв. - държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще време и 50,00 лева - държавна такса върху издръжката за минало време, както и 5,00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

С въззивната жалба на ответника С. Б. П. се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и 2 необоснованост.

Жалбоподателя посочва, че изводите на първоинстанционния съд не се подкрепяли от събрания доказателствен материал по делото, но не навежда конкретни възражения. Излага възражения за неоснователност на предявения иск за развод по негова вина, като посочва, че в исковата молба ищцата не била посочила конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по негова вина, като такива не посочила и в първоинстанционното производство. Посочва, че показанията на посочените от ищцата свидетели възпроизвеждали впечатления на ищцата, това което тя им споделила.

При анализа на събрания доказателствен материал ЛРС приел, че в производството не било доказано дълбокото и непоправимо разстройство на брак да е настъпило по негова вина. ЛРС формирал извод, че брачната вина била на двамата съпрузи, поради недостатъчно толерантно поведение един към друг, изведен от поведението им по време на процеса в безконечните писания един срещу друг.

Излага, че поведение му било погрешно тълкувано и интерпретирано от ЛРС, което се установявало от съдържанието на съдебното решение, като съда приел, че и двамата не проявили достатъчно толерантност.

Сочи, че ищцата имала нетолерантно процесуално поведение, което обосновава с предявеното от нея искане за определяне на привременни мерки – издръжка на детето им М., като целяла упражняването на принуда спрямо него.

Посочва, че ищцата на 14.03.2022 г. изгонила синът им М. от дома си и детето до 08.06.2022 г. било всеки ден при него. За посоченият период бил поел пълната му издръжка извозвал го до училище, като ищцата не давала никакви джобни пари на детето. За този период бил посещаван три пъти от полицията за нарушение на взетата привременна мярка.

Излага, че ищцата не пожелала да подпише предложеното от него споразумение, предвиждащо споделени родителски права поравно, като всеки от тях поеме издръжката на детето за периода когато е при него. Посочва, че причина за отказа на ищцата от споразумението е липсата на предвидена издръжка.

Посочва, че оттеглил насрещните си искове, защото не целял развод, противно на ищцата.

Счита, че от събраните доказателства по делото не била установена негова вина за разстройството на брака, а такава на ищцата, като посочил обстоятелствата в отговора на ИМ. Заявява, че държи на брака, а развода не считал за решение.

Твърди, че първоинстанционният състав на съда бил предубеден, т.к. в съдебното заседание по привременните мерки, проведено на 24.02.2022 г., съдът не бил изслушал детето М. в нарушение на чл. чл. 15 от Закона за закрила на детето. Впоследствие на 28.05.2022 г. ЛРС не уважил искането му за изменение на взетите привременни мерки, въпреки заявеното пред съда искане на детето да е с него.

Излага, че оказаното от него финансово подпомагане на 25-годишната им дъщеря 3

Кристина било възприето и интерпретирано неправилно от съда, като манифестация на възможностите му за даване на издръжка на детето М. в присъдения размер.

Заявява, че не желае развод, а запазване на брака. Излага, че решението на ищцата е продиктувано от „каприз”-прищявка, което не следвало да се тълкува като „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”.

Изрично заявява, че обжалва съдебното решение на ЛРС във всичките му части - за приетата съвместна вина и на двамата съпрузи, за родителския капацитет- кой е попригодния родител, за размера на постановената издръжка, включително и тази за минало време.

Посочва, че обжалваното първоинстанционно решение в частта на присъдените издръжки – за минал период и тази занапред е постановено в нарушение на чл. 3 и чл.4 ЗЛС. В тази връзка излага, че към образуване на делото и датата на постановяване на решението синът им М. е бил непълнолетен. Съгласно цитираните норми непълнолетните извършвали правни действия сами със съгласието на техните родители или попечители.

Възможността на майката да предявява „самостоятелни” искове -като законен представител на малолетния си син е до навършването на неговите 14 години .

Иска от съда да отмени обжалваното решение , като незаконосъобразно. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Не претендира разноски за въззивното производство.

С депозираната насрещна въззивна жалба на ищцата М. К. М. се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта относно вината за разстройството на брака с ответника С. Б. П.. В тази насока излага, че извода на ЛРС за вина и от нейна страна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, обосновано чрез поведението по време на процеса - безконечните ѝ писания срещу ответника, бил необоснован.

Счита, че не следва да носи вина за предприетата от нея защита по делото, предприета в интерес на непълнолетното им дете и защитавайки личния си авторитет и достойнство.

Поддържа, че взаимоотношенията между тях ескалирали до нетърпимост, като вербалната агресивност на ответника спрямо нея и родителите била изразена в отговора на исковата молба, писмените становища по делото, включително и това от 07.11.2022г., откритите съдебни заседания и въззивната жалба.

По отношение твърдението на ответника, че бракът им е временно разтроен счита, че това са негови субективни възприятия, които не се подкрепяли от доказателства по делото.

Излага, че ответникът не е отричал инцидента с колата, който се потвърдил и от разпитаните свидетели - Н.К., П.Н., Ж.П. и Х.Х..

Поддържа, че изречените от ответника обидни думи спрямо нея били доказани и от назначената експертиза по делото за изследване на звукозаписите. Твърди, че ответникът упражнявал върху нея психически и физически тормоз, а след депозиране на исковата молба 4 упражнявания психическия тормоз ескалирал в непрекъснати обиди, оценки, настройвал децата срещу нея, злепоставял я пред близки, приятели и колеги.

Моли Съда за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга С.

Б. П.. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

Всяка от двете страни в срок представя отговор на въззиваната жалба на другата страна, като я оспорва като неоснователна.

В открито съдебно заседание страните поддържат въззивните си жалби.

ВОС е приел по делото, представените от ответната по въззивната жалба страна М.

М., писмени доказателства: справка за движение по кредит към 12.01.2024г. от „УниКредит Банк“ и извлечение от „Банка ДСК“ относно кредитите на въззивника С. Б. П..

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че жалбите са редовни и допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Производството по гр.д. № 231/2022г. по описа на РС-Л. е образувано по исковата молба на М. К. М. - П.а срещу съпруга и С. Б. П. по брачен иск, за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, с правно основание чл. 49 СК, съединен с исковете по чл. 322, ал. 2, изр. 2-ро ГПК - за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете М. С.в П. с ЕГН **********, роден на 07.07.2005 г., ползването на семейното жилище и фамилното име.