Определение № 1263 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. София, 15.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900154 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Л. Л., чрез процесуалния му пълномощник – адв. Б. Б., срещу решение № 249/03.07.2023г., постановено по в.гр.д. №111/2023г. на ОС - Пазарджик, с което след частична отмяна на решение № 155/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20215210100362 по описа за 2021 година на Велинградския районен съд, в частта, с която е осъдил „Райфайзенбанк България“ ЕАД да заплати на Н. Л. Л., сумата от 490 евро - такса за усвояване на кредит и 10,00 евро - такса за разглеждане на документи, дадени без основание по договор за потребителски кредит от 20.04.2011г., са отхвърлени обективно съединените искове на Н. Л. Л. против „Райфайзенбанк България“ ЕАД /с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД/ за горепосочените вземания и е потвърдено решение № 155/16.06.2022 г. по гр.д. № 362/2021г. на Велинградския районен съд, в останалите му обжалвани части за отхвърляне на исковите претенции по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1 190,95 евро до пълния претендиран размер от общо 11 028,81 евро.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е обсъдил наведените от него твърдения за нищожност на договора поради неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като е липсвала яснота какво точно влиза във формирането на променливия компонент „стойност на банковия ресурс“, който е съществена част от образуването на възнаградителна лихва по договора. Поддържа, че е налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради 1 неравноправност на основание чл. 143, т. 13 от ЗЗП in fine. Счита и че банката не е спазила изискванията на чл. 58 от ЗКИ. Според касатора неправилни са и изводите на въззивния съд за съобразяване с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора изобщо не е посочено как се формира ГПР. В жалбата се поддържа, че последващите анекси към договора за кредит са нищожни на самостоятелно основание съгласно чл. 366 от ЗЗД. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност и по следните въпроси при предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да направи своите фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства по делото, възражения и доводи на страните?, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по решение № 37/29.03.2013г. по гр.д.

№241/2011г. на 1 г.о. на ВКС, решение №69/22.06.2022г. по т.д. №878/2021г. на 2 т.о., решение №51/29.06.2020г. по т.д.№613/2019г. на 1 т.о. на ВКС, решение №94/28.03.2012г. по гр.д.№701/2011г., 1 г.о. на ВКС и др.

2. „Длъжна ли е банката –кредитор да посочи по ясен и разбираем за потребителя начин метода на изчисляване на лихвата, като посочи относителната стойност и тежест на компонентите, които я формират, в това число и като посочи коя конкретна стойност на приложим базов лихвен индекс прилага – седмична, месечна, годишна, както и да посочи ясно предпоставките, по които се променя размера на тази стойност? Методиката за изчисление на лихвата явява ли се съществен елемент на договора за банков потребителски кредит?“, като поддържа че разрешението е в противоречие с решение №95/13.06.1995г. по т.д.№240/2015г. на 2 т.о. на ВКС и решение № 15/18.04.2018г. по т.д.№2439/2016г.

3. „Нищожно ли е на основание чл. 366 от ГПК допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор? Начисляването на наказателни лихви въз основа на нищожна или неравноправна клауза преди изменението на първоначалния договор с допълнително споразумение и последващото определяне на задълженията в допълнително споразумение въз основа на нищожната и/или неравноправна клауза и начислените въз основа на същата суми, води ли до нищожност на допълнителното споразумение, представляващо спогодба?“, като сочи, че разрешението е в противоречие с решение №146/01.11.2017г. по т.д.№2615/2016г., 1 т.о. на ВКС, решение №60224/12.01.2022г. по гр.д. №240/2021г. на 3 г.о. на ВКС, решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г., 1 т.о., решение №60091/27.01.2021г. по т.д.№1345/2019г., 2 т.о. на ВКС и др.

Ответникът по касационната жалба – „ОББ“ АД оспорва подадената 2 жалба по подробно изложените съображения в подадения отговор от 15.11.2023г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Б. и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и присъждане на разноски по приложен списък.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, ОС – Пазарджик е приел за установено, че съдът е сезиран с претенции, предявени от ищеца Н.

Л. Л. срещу ответната банка за връщане на платени без правно основание суми, както следва: 397.14 евро - главница по договор за потребителски кредит от 20.04.2011г.; 1 568.82 евро - редовна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 13.01.2021 г.; 7 666.73 евро /с левова равностойност от 14 994.82 лева/ - просрочена лихва за периода 20.04.2011 г. до 13.01.2021 г.;

340.25 евро - наказателна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 13.01.2021г., 555.87 евро - отложена лихва за периода от 20.04.2011 г до 13.01.2021 г.; сумата от 10.00 евро - такса за разглеждане на документи и сумата от 490.00 евро - такса усвояване на кредит или общо сумата от 11 028, 81 евро, с левова равностойност 21 570, 48 лв. лева.

Въззивният съд е приел, че на 20.04.2011 г. между Н. Л.

/кредитополучател/ и Г.В.Т. /съдлъжник/, като солидарни длъжници от една страна, и Райфайзенбанк ЕАД, от друга, е сключен договор за потребителски кредит, по силата който ответникът се е задължил да предостави на кредитополучателя сума в размер на 20 000 евро, която последният се е задължил да върне на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка една от които в размер на 321,27 евро, с падеж на 20-то число от съответния месец, считано от 20.05.2011 г., съгласно приложен към договора погасителен план, като уговорен краен срок на погасяване на кредита е до 20.04.2018 г. ОС – Пазарджик е приел, че в чл. 4 от договора е предвидено кредитополучателят да заплаща годишна лихва, състояща се от два компонента - променлива надбавка в размер на „Стойността на банковия ресурс за евро“ + фиксирана надбавка от 3,05 %. Било посочено, че към датата на сключване на договора годишната лихва е в размер на 8,95 %, начисляваща се от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита. Посочен е и размер на лихвата на ден от 0,0249%. Съгласно дадената дефиниция в договора СБР е лихвеният процент за съответната валута, при който Банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на банката и други законоустановени разходи, като е посочено, че към датата на сключване на договора, тя е в размер на 5,9%. Въззивният съд е приел, че при така определената лихва годишният процент на разходите /ГПР/ за кредита към момента на сключване на договор за кредит е в размер на 10,31 %, а общият размер на дължимата сума по договора към момента на сключването 3 му възлиза на 25 570,68 евро.

Въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 4.1 от договора предвижда право на Комитет по управление на активите и пасивите на банката да определя стойността на банковия ресурс / компонент от годишната лихва по кредита/ и същият да бъде ежемесечно преразглеждан и променян при промяна на пазарните условия, както е описано и че съгласно чл. 4.2 за промяната на СБР Банката информира кредитополучателя чрез публикация в своя интернет сайт, на видно място в офисите си или по друг подходящ начин, без да е необходимо в такъв случай подписване на анекс към договора, а след промяна на лихвата по реда на чл. 4.1.1, кредитодателят изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита анюитенти вноски, който предоставя на кредотополучателя. Съдът е приел, че в чл. 4.4 от договора е предвидено, че в едномесечен срок, считано от датата на уведомлението за промяна на СБР, но не по-късно от три месеца от датата на публикуване на промяната на официалната интернет страница на банката и/или от датата на обявяване в офисите на банката, при условие, че промяната е в посока увеличение на СБР, кредитополучателят има право да погаси предсрочно изцяло кредита, с което да прекрати договора за кредит, на основание настъпилото увеличение на лихвата. Съгласно чл. 4.6 при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/, за времето на забавата, до окончателното плащане на забавените задължения, или към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен по този начин, възлиза на 18,95 %. Въззивният съд е приел, че е предвидено и че кредитополучателят заплаща на банката еднократна комисионна за усвояване в размер на 2,45 % върху размера на кредита.

Въззивният съд е приел, че са сключени и два анекса към договора, съответно Анекс № 1 от 10.09.2012 г. и Анекс № 2 от 02.12.2013 г., с които е предоговорен крайният срок на погасяване на кредита, съответно до 20.08.2022 г. и до 20.11.2028 г. В чл. 1 от Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от 20.04.2011 г., е посочено, че страните се съгласяват, че размерът на задължението към дата на сключване на анекса е 18337,98 евро, включваща описаните суми, както и че в същия се съдържат аналогични клаузи за възможността банката едностранно да променя ГЛП в частта на СБР като в договора за потребителски кредит. Посочено било, че стойността на банковия ресурс към датата на сключване на анекса е 5,9 %., а по силата на чл. 8 от Анекс № 1 ищецът се е задължил да заплати на ответника усвоената и непогасена част от кредита на 108 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 247,86 евро, до 20-то число на съответния месец, считано от 20.09.2013 г. до 20.08.2022 г., която сума се олихвява с годишна лихва в размер на 8,95%, формирана от СБР + надбавка от 3,05 %. Въззивният съд е приел, че в чл. 1 от Анекс № 2 към договор за потребителски кредит от 20.04.2011 г. е посочено, че размерът на задължението към дата на сключване на анекса е 18 330,11 евро, включващи 17 990,47 евро редовна главница, 4

339,64 евро просрочена главница, както и 555,87 евро, включващи 273,92 евро просрочена лихва, начислена за периода 20.08.2013 г. до 19.11.2013 г. включително, 44,08 евро текуща редовна лихва, начислена за периода 20.11.2013 г. до 01.12.2013 г., включително, 5,22 евро лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница, начислена за периода 20.09.2013 г. до 01.12.2013 г. включително, 232,65 евро преструктурирана лихва, определена съгласно Анекс № 1 от 10.09.2012 г. Окръжният съд е приел, че по силата на чл. 8 от Анекс № 2 ищецът се е задължил да заплати на ответника усвоената и непогасена част от кредита, включваща вземанията в общ размер от 18 330,11 лв. на 108 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 168,36 евро до 20-то число на съответния месец, олихвяваща се с годишна лихва в размер на 8,25%, формирана от СБР + надбавка от 3,05 %.