Решение № 569 от 24.03.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….

Гр.

София, 24.03.2017г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА

КАЦАРСКА

При участието на секретаря Т.Д. като разгледа т.д.№ 8130 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.626 и сл.от ТЗ.

Образувано е по молба на длъжника „Н.-***” ЕООД /в ликвидация/, подадена от ликвидатора Г.И.П.-С. с искане за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Молителят твърди, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, като има задължения към «Б.П.Б.» АД, които са в размер на 89 218,21 евро и 8 689,62 лева, произчитащи от договор за инвестиционен кредит № 1096/2008г. и анекси към него. В молбата се твърди и че ликвидаторът е отправил покана до кредиторите, обявена в ТР на 27.07.2015г. В съдебно заседание поддържа молбата чрез ликвидатора си.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на молителя, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са всички изискуеми по чл.628 от ТЗ приложения към молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от длъжника, като се отчете, че молбата е подадена от ликвидатор, на който не са представени счетоводни документи от дружеството и предвид факта, че в ТР не е обяван ГФО от 2007г. Към молбата на длъжника, а и допълнително от страна на „Б.П.Б.“ АД са представени документи, а именно договор за инвестиционен кредит № 1096/2008г., видно от който дружеството е поръчител по договора за кредит, който е отпуснат за 55 000 евро на кредитополучател – НБР Л. АД. С анекс към договора от 22.10.2008г. е уговорена годишна лихва, формирана като сбор от базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 4,5%. На стр. 18 е представена справка за вземанията на банката по процесния договор за кредит. По подадено заявление в полза на банката е издадена представената заповед по чл. 417 от ГПК от СРС, 79 състав по ч.гр.д.№ 18857/2010г., с която посочените длъжници, включително молителят „Н.“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на банката посочените суми, а именно: 52 531,30 евро- главница по договора за кредит, сумата от 3621,36 евро – лихва по чл.5, ал.1 от договора, сумата от 262,05 евро – лихва по чл.7, ал.1 от договора, сумата от 220,30 евро – административна такса по чл.4, ал.2 от договора, сумата от 117,15 евро – такса имуществена застраховка, заплатена държавна такса – 2 219,95 лв. и 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За сумите е издаден изпълнителен лист от 30.06.2010г. Видно от представената молба от 31.05.2011г. „Б.П.Б.“ АД е образувала изпълнително дело при ЧСИ Г.Д. въз основа на гореописаната заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Видно от представения към молбата на банката нотариален акт № 37, т.VІ, рег.№ 4898, дело № 975/2008г. дружеството молител е учредило договорна ипотека за обезпечение на задълженията по процесния договор за кредит върху описания имот: офис, находящ се в жилищната сграда в ж.к.“Овча купел“ 2, с площ от 7389 кв.м., построена в УПИ ІІІ-204. Видно от справката към молбата, последни плащания по кредита има от 04.09.2009г., като впоследствие е отразено частично погасяване с възлагане на имот от ЧСИ Дичев по описанато изпълнително дело на 17.02.2016г. и събран превод на сума по изп. Дело № 493/2016г. на ЧСИ Р.М. на 02.12.2016, в резултат на което са погасени общо 16 405,45 евро и неиздължената главница по кредита към 13.12.2016г. е общо 38 572,11 евро, като се дължи законна лихва съгласно изпълнителния лист в размер на 71 512,91 лв. / 36 563,97 евро/ за периода от 23.04.2010г. до 13.12.2016г.

От представената справка за задълженията към НАП е видно, че дружеството има такива в общ размер на 1567,67 лв. / към дата 16.11.2016г./, които се формират от главница в размер на 881,27лв., представляваща неизплатен ДДС по справка декларация от 14.04.2009г. за периода март 2009г. и за ноември 2010г., както и корпоративен данък, дължим към 31.03.2009г., както и лихва в размер на 686,40 лв.

Видно от представения нотариален акт № 110, т.І, рег.№ 1114, дело № 87/2004г. в полза на длъжника е учредено право на строеж от М.Р.Р. като собственик на описаното дворно място в ж.к.Овча купел за масивна, триетажна сграда, като е представено и издаденото разрешение за строеж № 31/01.03.2002г. Представено е и удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация № 52/30.07.2007г.

Последният изготвен счетоводен баланс е към 31.12.2007г., като видно от същия дружеството е отразило краткотрайни активи – стоки на стойност 5 хил. лв. и парични средства в брой 2 хил. лв., или общо 7 хил. лв., а задължения не са отразени нито краткосрочни, нито дългосрочни, собствения капитал е 5 хил. лв., а е отразена текуща печалба – 2 хил. лв.

На стр. 140 и следващите от делото е представена справка от Службата по вписванията, отразяваща движението по партидата на дружеството. От справката от СДВР –ПП е видно, че дружеството няма регистрирани ППС.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвила писмено заключение от 07.03.2017г., в което вещото лице В.Ц. сочи, че а са му предоставили наличната счетоводна документация на дружеството, като по последния изготвен от ликвидатора баланс се установяват задължения в размер на 881,27 лв. към НАП, задължения към ликвидатора за възнаграждение в размер на 8 000 лв., както и задължения към „Б.П.Б.“ АД в размер на 183 182,27лв. Експертът е посочил, че задължението към „Б.П.Б.” АД е формирано по поръчителство по Договор за инвестиционен кредит 1096/2008 г. / 05.09.2008 г. и Анекс А1-1096/2008 г./22.10.2008 г., като съгласно Изпълнителен лист от 30.06.2010 г., издаден по г.д.№

18857/2010 г. по описа на СРС, ГК, 79-ти састъв, Дружеството е осъдено да заплати солидарно, заедно с останалите поръчители по Договор за инвестиционен кредит 1096/2008 г. / 05.09.2008 г. на „Б.П.Б.” АД сумите, както следва: Главница – 52 531,31 евро; договорна лихва – 3 621,36 евро; лихва по чл.7, ал.

1 от Договора – 262,05 евро; административна такса – 220,30 евро; такса имуществена застраховка – 117,15 евро, разноски за държавни такси – 2 219,95 лева и юрисконсулско възнаграждение – 500 лв., или общо 113 717,55 лева. Вещото лице сочи, че на 23.07.2015 г., ЧСИ Г.Д. с постановление за възлагане на недвижим имот, възлага на „Б.П.Б.” АД недвижимия имот, който е послужил за обезпечение на кредита на банката, за сумата от 58 321 лв. с ДДС. Съгласно Справка за определяне на вземанията на „Б.П.Б.” АД от „Н.” ЕООД, в качеството му на поръчител / стр.18-20 от делото/, задълженията са в общ размер на 183 185,27 лв. към 13.01.2016 г. Предвид горното вещото лице сочи, че е установило общо установени текущи задължения с настъпила изискуемост са в размер на 192066,54 лв. Експертизата не е установила налично имущество, собственост на „Н.” ЕООД, което да послужи за удовлетворяване на кредиторите. Вещото лице е посочило, че при включването в последния представен баланс и на задълженията на Дружеството към „Б.П.Б.” АД в размер на 183 185,27 лв., като краткосрочни /текущи/ пасиви, то коефициентите за ликвидност биха имали нулеви стойности, поради липсата на ликвидно имущество, което би послужило за удовлетворяване на кредиторите. Вещото лице сочи, че коефициентите на задлъжнялост и на автономност са отрицателни величини, поради което е налице декапитализация на дружеството.

С определение от 24.11.2016г. на основание чл.

629б от ТЗ съдът е определил началните разноски за производството по несъстоятелност и е указал внасянето им с последица, че ако не бъдат предплатени ще процедира съгласно чл. 632, ал.1 от ТЗ, като това определение е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ, съгласно която разпоредба неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. В случая молителят е търговец, като се установи безспорно от представените с молбата писмени доказателства и от съдебно –икономическата експертиза, че същият има неизплатени задължения към кредитори - банка, както и публично-правни задължения – незаплатени данък и лихви. От заключението на ССЕ е видно, че дружеството не може да посрещне нито текущите плащания, нито е в състояние да обслужи дългосрочните си задължения, като е налице декапитализация на собствения му капитал. В тежест на молителя е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника при включване на изискуемите задължения към последния изготвен от ликвидатора баланс са нулеви. Коефициентът на финансова автономност като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и е отрицателен към горепосочената дата, както и коефициентът на задлъжнялост и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, което показва пълна зависимост на молителя от кредиторите му. Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието на ответника не оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ. Предвид осъществяването на състава на чл.630 ал.2 от ТЗ молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена. Не са налице предпоставките на чл. 631 от ТЗ, а именно не се установи затрудненията на длъжника да са временни и имуществото му да покрива всички задължения, без опасност за кредиторите. С оглед приетата нова ал. 2 на чл. 608 от ТЗ, която ако се приложи като процесуално правна норма, също е налице презумпция за неплатежособност на дружеството, тъй като преди подаване на молбата не са заявявани за обявяване в ТР годишните финансови отчети на дружеството не само за последните три години, но и в по-дълъг период, а именно последният заявен и обявен такъв е за 2007г. Това е допълнителен аргумент за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние, свързано с възможността на длъжника да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7.

Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0a434ad-d94a-485c-956d-59ba3cf04f6f