Решение № 736 от 21.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. гр. Хасково, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от В.а Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640100125 по описа за 2022 година

Предявен е от В. П. П., ЕГН **********, от гр.Хасково против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково , иск с правно основание чл.357 от КТ във връзка с чл.188, т.1 от КТ, а именно за отмяна на наложеното й със Заповед № 233/07.12.2021г. на управителя на „В и К“ ЕООД – гр.Хасково дисциплинарно наказание “забележка”.

В исковата молба се твърди, че ищцата имала сключен с ответника трудов договор от 09.02.2015г. за изпълнение на длъжността „Ръководител, отдел „Човешки ресурси“, като с допълнително споразумение № 53/11.08.2021г. била преназначена на длъжността „Специалист, ТРЗ“. Със Заповед № 204/29.10.2021г. била командирована за срок от 30 календарни дни в район Тополовград, считано от 01.11.2021г., като със заповедта й били възложени 4 конкретни задачи, които следвало да изпълнява в рамките на работното време на район Тополовград, с право на дневни и пътни пари. След получаване на заповедта за командировка ищцата депозирала докладна вх. № 1577/29.10.2021г. до управителя на „ВиК “ ЕООД, с която го уведомила, че не разполага с необходимото техническо и софтуерно оборудване, за да изпълни възложената й задача да дигитализира ведомостите, съхранявани в архива на 1 район Тополовград, които да разработи в табличен вариант на електронен носител, който да предаде в архива на дружеството. Тя поискала и уточнение на работното си време, предвид обстоятелството, че гр.Тополовград е на 87 км разстояние от гр.Хасково, което налагало ежедневно пътуване в двете посоки с времетраене на всяко пътуване около 1 час. За изпълнение на командировката поискала предоставяне и на служебен автомобил. Ищцата не получила отговор от управителя на дружеството на докладната си.

Независимо от трудностите, които изпитвала от ежедневното пътуване , тя изпълнила командировката, с изключение на периода от 06.11.2021г. до 17.11.2021г., когато била в болнични, като своевременно подавала дневни отчети и пътни листове, с които отчитала разходите с личния си автомобил.

След приключване на срок а на командировката, на ищцата било връчено искане да даде обяснение на основание чл.193, ал. 1 от КТ в двудневен срок защо не била изпълнила една от задачите на командировката - „да следи за спазване на работното време на служителите на район Тополовград“ и не е попълвала присъствена форма 76 за този район, а такава форма била представена от ръководител звено гр.Тополовград П. М.. Ищцата дала писмени обяснения, с които оспорила твърдението на работодателя, че не е изпълнила цитираната задача, тъй като била следила за спазване на работното време на служителите на район Тополовград и паралелно с ръководителя на звеното П. М. водила форма 76. Не била представила тази форма на управителя на дружеството, тъй като същата била представена от ръководителя на района, което било в неговите правомощия. С писмените си обяснения ищцата уведомила управителя, че т я не констатирала нарушения при спазване на работното време от служителите на район Тополовград.

Управителят на дружеството обаче не приел за основателни обясненията й и със Заповед № 233/07.12.2021г. й наложил наказание „забележка “ на основание чл.188, т. 2 от КТ, вр. с чл.187, т.3 от КТ. В заповедта било отразено обстоятелството, че са спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал. 1 и чл.194 от КТ и че наказанието й се налага във връзка с неизпълнение на възложената със Заповед за командировка № 204/29.10.2021г. задача : „да следи за спазване на работното време на служителите на район Тополовград“, тъй като форма 76 била подадена на 30.11.2021г. в Отдел „Човешки ресурси “ от П. М. - Ръководител звено Район Тополовград. В заповедта било посочено, че извършеното от ищцата представлявало нарушение на трудовата 2 дисциплина по смисъла на чл.187, т.3 от КТ - „неизпълнение на възложената работа“ и на чл.187, т.7 от КТ - ,,неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, и било извършено през време на командировка за периода: от 01.11.2021г. до 05.11.2021г.; от 18.11.2021г. до 19.11.2021г.; от 22.11.2021г. до 26.11.2021г. и от 29.11.2021г. до 30.11.2021г. В заповедта било посочено също, че при определяне на тежестта на извършеното нарушение било съобразено обстоятелството, че ищцата умишлено не била изпълнила възложената работа и нарежданията на работодателя, което не следвало да се толерира. Заповедта била връчена на ищцата на 21.12.2021г. Поддържа се, че наложеното й дисциплинарно наказание било незаконосъобразно, както и при допуснати нарушения на чл.193, чл.195 и чл.189 от КТ при провеждане на процедурата по изложените в исковата молба съображения. На първо място се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процедурата , тъй като процесната заповед била издадена без работодателят да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, и да събере и оцени доказателствата във връзка с допуснатото нарушение.

Неправилно същият не уважил изложеното в писмените й обяснения, че е изпълнявала поставената с командировъчната заповед задача, но не е представила форма 76, което било в правомощията на ръководителя на район Тополовград. Също така не бил взел предвид и твърдението, че тя водила такава форма паралелно с ръководителя на района и не е констатирала нарушения при спазване на работното време от служителите на район Тополовград, за които да сезира управителя на дружеството. В потвърждение на това твърдение с писмените си обяснения тя представила водената от нея присъствена форма 76 от която било видно, че не се различава от представената от ръководителя на района такава и не се констатирали нарушения при спазване на работното време от служителите на района.

Работодателят не бил отчел и обстоятелството, че поради отпуск по болест за периода от 06.11.2021г. до 17.11.2021г., обективно не е можела да води присъствената форма 76 за работните дни, влизащи в този период. С оглед горното, процедурата по чл.193 от КТ била приложена напълно формално, което се равнявало на пълното й неизпълнение, поради което наложеното дисциплинарно наказание следвало да се отмени, без спорът да се разглежда по същество. На следващо място се поддържа, че ищцата не е допуснала визираните нарушения по чл.187, т.3 от КТ и по чл.187, т.7 от КТ. Излагат се 3 твърдения, че ищцата е следила за спазване на работното време на служителите в район Тополовград, като паралелно с ръководителя на района попълвала присъствена форма 76, която представила с писмените си обяснения. Поради липсата на различия между нейните данни и данните от ръководителя на района, тя не била представила формата, която е водила, тъй като в заповедта за командировка не й била възложена изрично задачата да води и представя в нужния срок тази присъствена форма, което било в правомощията на ръководителя на района и ако имало изземване на тези правомощия от него, това следвало да бъде изрично формулирано в заповедта, за което двете следвало да бъдат уведомени. Липсата на такова изземване на правомощията се потвърждавало и от представената от П. М. на 30.11.2021г. форма. Според ищцата, тя не била допуснала и неизпълнение на възложена работа по смисъла на чл.187, т. 3 от КТ, тъй като нямала такива длъжностни задължения. Командироването й и възлагането на задължения, свързани със служителите, работещи в района, касаело изпълнение на работа, конкретно възложена със законно нареждане на работодателя със заповедта за командировка, поради което неизпълнението на възложената работа можело да обоснове нарушение на трудовата дисциплина само по чл.187, т.7 от КТ, но не и по чл.187, т.3 от КТ, което било нарушение на закона и по тази причина представлявало самостоятелно основание да се отмени дисциплинарното наказание. Квалифицирането на едно и също нарушение във фактическия състав на две правни норми, неправилно увеличавало тежестта на нарушението и се отразявало съществено на наложеното наказание.

Необосновано било прието в мотивите на заповедта, че ищцата умишлено не е изпълнила възложените й нареждания на работодателя, което поведение не следвало да се толерира, тъй като с подадената веднага след получаване на командировъчната заповед докладна, ищцата уведомила управителя на дружеството за затрудненията, които има при изпълнението й и е поискала уточнения, които управителят не дал. Ето защо, необосновано и незаконосъобразно било приетото умишлено неизпълнение на задълженията на ищцата като утежняващо отговорността й обстоятелство. Неоправдано било игнорирано обстоятелството, че със заповедта за командировка били възложени 5 задължения на ищцата, които били изпълнени от нея добросъвестно, въпреки затрудненията, като неизпълнението се свеждало до едно задължение, което не й е било възложено изрично и което по същество 4 тя също била изпълнила. Освен посоченото, работодателят бил допуснал нарушение и на основния принцип, заложен в чл.8, ал.1 от КТ да осъществява добросъвестно трудовите си права и задължения. С липсата на отговор по адресираната до управителя на дружеството докладна се създавали сериозни съмнения относно целта на командировката, тъй като със Заповед № 228/03.12.2021г. ищцата отново била командирована в район Тополовград за нов срок от 30 календарни дни, а считано от 01.12.2021г. й бил спрян достъпа до програмата, с която отдел „Човешки ресурси“ работел. Наред с това, в двете заповеди за командировка било отразено, че считано от 26.10.2021г. в район Тополовград била разкрита нова щатна бройка „Специалист ТРЗ в район Тополовград“, която била свободна, като се излага твърдението, че не били извършени никакви действия за заемане на тази щатна бройка с цел принуждаване на ищцата да пътува два месеца до район Тополовград или да реши сама да прекрати трудовия си договор и тъй като тя изпълнила добросъвестно и втората си командировка и не инициирала прекратяване на трудовия си договор, със Заповед № 5/07.01.2022г. договорът й бил прекратен, поради съкращение на щата. Не й било предложено и да бъде преназначена на новата щатна бройка „Специалист ТРЗ в район Тополовград“. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното на ищцата дисциплинарното наказание „забележка“ със Заповед № 233/07.12.2021г. на управителя на „ВИК“ ЕООД -Хасково като незаконосъобразно наложено. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Оспорват се наведените в исковата молба твърдения и доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на процесната заповед. Поддържа се, че работодателят събрал и оценил всички доказателства във връзка с нарушението, че е отчел обстоятелството, че ищцата била в болничен, а твърденията, че същата следила за спазване на работното време в район Тополовград и попълвала форма 76 не били установени в проведеното дисциплинарно производство. Възразява срещу въведените от ищцата твърдения за изземване на правомощия, както и тези относно неправилна квалификация на нарушението. Намира несъстоятелни изложените в исковата молба доводи за смекчаващи вината на ищцата обстоятелства и оспорва като неотносими твърденията на нарушение по чл.8, ал.2 от КТ на работодателя.

От своя страна ответникът излага насрещни твърдения, че със Заповед № 5

204/29.10.2021г. ищцата била командирована, като й били възложени конкретни задачи, една от които да следи за спазването на работното време на служителите в район Тополовград, като с Докладна № 1577/29.10.2021г. тя искала промяна на работното време, като възпроизвеждайки в нея заповедта за командировка, не била описала и възприела възложената й задача. На 30.11.2021г. в Отдел „Човешки ресурси“ била представена таблица - форма 76, изготвена и подписана от П. М. — Ръководител звено Район Тополовград, но към 01.12.2021г. липсвал отчет от ищцата за изпълнение на възложената й задача, поради което с Искане №2416/01.12.2021г. й били поискани писмени обяснения за неизпълнението й и едновременно с това били поискани обяснения от П. М. - Ръководител звено район Тополовград. На 02.12.2021г. постъпили писмените обяснения и на двете, като в своите ищцата заявила, че попълването на форма 76 не било в нейните правомощия и че следила за работното време на служителите в район Тополовград, но тъй като не била установила нарушения - не била докладвала. Към обясненията си ищцата била приложила попълнена форма 76, но същата била непълна, но не само поради болничните листове, които били взети предвид. В своите обяснения пък П. М. заявила, че форма 76 се е следяла и попълвала от нея. Поддържа се още в отговора, че при описаната фактическа обстановка и проведената от работодателя процедура било безспорно установено, че ищцата не била изпълнила възложената й работа и законните разпореждания на работодателя, поради което на същата било наложено и най-лекото дисциплинарно наказание - „Забележка“. Излагат се и твърдения, че изначално ищцата не била възприела горепосочената задача като задължение, предвид депозираната от нея докладна, а доводите чии били тези задължения по длъжностна характеристика били ирелевантни, след като възложената й задача изхождала от работодателя й. Освен това, от приложения от ищцата Протокол, изх.№3/06.01.2022г. било видно, че при втората командировка тя вече следила за спазването на работното време на служителите в район Тополовград, което показвало, че служителят се е поправил и всички изложени възражения представлявали само защитна позиция във връзка с наложеното дисциплинарно наказание. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и присъди на ответника разноски.