Определение № 1530 от 28.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1530 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500732 по описа за 2026 година Производството е на основание чл. 122, вр. чл. 118 от ГПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност с определение № 1868/15.04.2026г., постановено по гр.д. № 1575/2026г. на Районен съдгр.Бургас , с което е отказал да приеме за разглеждане изпратеното му по подсъдност от Районен съд- гр.Велики Преслав гр.д.№ 936/2025г. по описа на този съд.

По така повдигнатия спор за подсъдност Бургаският окръжен съд намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „БИ ЕЙЧ ПИ ФАСИЛИТИ“ ЕООД с ЕИК 205234062, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ №6, с която e предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че А. С. с ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. *** № *, дължи на ищеца сумата от общо 278, 12 лв., представляваща разходи за поддръжка на ЕС, находяща се в гр. *** ул. *** № * за периода от м.01.2025 г. до м.08.2025 г., за всеки месец по 34, 94 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

С Определение № 144 от 24.03.2026 г. Районен съд – Велики Преслав е 1 изпратил делото за разглеждане по местна подсъдност на Бургаският районен съд.

По делото е постановено изпращане на препис от исковата молба за отговор, като в срока за това не е постъпил такъв от ответника.

Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

Искът по чл.422 от ГПК е предявен от в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което при приложение на подсъдността по чл.113 от ГПК, предвиждаща местна подсъдност по настоящия или при липса на такъвпо постоянния адрес на ответника- потребител, компетентен да разгледа иска се явява Районен съд- гр.Бургас. Без значение е дали след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК адресната регистрация на П.П е променена, тъй като съгласно чл.120 от ГПК, настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи.

Заповедното производство представлява специално съдебно производство, което замества или предхожда исковия процес и е призовано да предостави бърза защита на безспорни права. Целта на производството е да се избегне тежката процедура на исковата защита, ако съществуването на правото не е спорно, като се създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 ГПК) за вземания от предвидения в чл.410 ГПК вид или за притезания, удостоверени с някой от посочените в чл.417 ГПК документи.Съгласно чл.410, ал.1 ГПК, издаване на заповед за изпълнение може да се поиска, когато искът е родово подсъден на районния съд като първа съдебна инстанция. Следователно такива ще са искове, чиято цена е до 25 000лв. (чл. 104 ГПК).Съгласно разпоредбата на чл.417 ГПК издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ може да се иска независимо от размера на сумата, т.е. и за суми над 25 000лв.

Съгласно ГПК компетентен да се произнесе по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение в двете му форми (по чл.410 и по чл.417 ГПК) е винаги районният съд. Ако вземането бъде оспорено чрез възражението по чл.414 ГПК, се открива пътят за установяването му по исков ред – чрез предявяване на иска, уреден в чл.422 ГПК.

Досежно подсъдността на иска по чл.422 ГПК в съдебната практика и в 2 правната доктрина не съществува спор, че тя се определя от правилото на чл.104, т.4 ГПК (в т.см. решение №17/24.03.2011г. по т.д. 382/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №416/0 5.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 369/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.), в които е прието, че подсъдността на установителните искове по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдност, вкл. и за родовата подсъдност. В особените правила за заповедното производство липсва изрична разпоредба, която да определя, че съдът, издал заповедта за изпълнение, е родово компетентен и по иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК..

Настоящият съд, като взе предвид специалните правила в заповедното производство, както и общите приложими такива по ГПК по отношение на въпросите за подсъдността, намира доводите на БРС за основателни и в съответствие с предмета на заведеното дело, поради което същото неправилно е изпратено на РС – Бургас от РС-Велики Преслав . Независимо, че искът по чл. 422 от ГПК е свързан със заповедното производство, тъй като е предпоставен от наличието на издадена заповед за изпълнение и някоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, доколкото за същия не са предвидени специални процесуални правила, следва да се приеме, че по отношение на него са приложими процесуалните правила на общия исков процес, в това число и правилата за определяне на местната подсъдност. Извод в тази насока се съдържа и в мотивите по т. 3 и т. 11б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Исковите производства по чл. 422 от ГПК се подчиняват на общите правила за местна подсъдност, регламентирани в чл. 105-117 от ГПК, в зависимост от предмета им. В случая са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания от разходи по поддръжка и управление на общите части на ищцовата етажна собственост РС-Велики Преслав е приел ,че при исковете с такъв предмет подсъдността се определя от чл. 105 от ГПК.За местната подсъдност, каквато е конкретната-по чл. 105 от ГПК , съдът не следи служебно и тя съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК се проверява само по отвод на ответника най-късно в срока за отговор. В настоящия случай Районнен съд – гр. Велики Преслав се е произнесъл по въпроса п о чл. 105 от ГПК без е осъществено надлежното връчване на препис от исковата молба на ответника/макар да е постановено изпращане на препис /, за да му даде възможност да упражни законното си право на отвод, с което е допуснал нарушение на чл. 119, ал. 4 от ГПК. Според настоящият състав , поради особено важното значение на отговора по делото с оглед защитата на процесуалните права на ответника, не са спазени изискванията на закона. Законодателят изрично е регламентирал в чл. 119, ал. 2 и ал.

3 от ГПК хипотезите, в които служебно от съда може да се повдига възражение за 3 местна неподсъдност на делото – по местонахождение на недвижим имот, по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК. Във всички други случаи, извън тези, възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника, но не и да се извършва служебна проверка и преценка по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай РС-Велики Преслав не е в горепосочените хипотези за служебно начало при преценката дали е местнокомпетентен да разгледа делото. Липсва и проведена процедура по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока на която да е подадено възражение от ответника, което да определя Районен съд – Буртас като местнокомпетентен по спора.

В случай, че ответникът има възражения във връзка с местната подсъдност на иска по чл. 422 от ГПК, той може ги релевира в исковата фаза на разглеждане на делото в срока за отговор и ако са основателни, едва тогава БРС да препрати производството на БРС.

Освен това,както правилно е посочил и БРС ,ако се приеме ,че става дума за потребителски иск и че ответникът е потребител /макар такива доводи да не са изложени от РС-Велики Преслав/,то тогава местната компетентност по чл. 113 от ГПК е по настоящия адрес на ответника и едва при липса на такъв – по неговия постоянен.От служебно извършената справка настоящият адрес на ответника е на територията на общ.Карнобат ,при което и в този случай БРС не е компетентен да се произнесе по иска .

Така мотивиран и на основание чл. 122 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд- гр.Велики Преслав като компетентен да разгледа предявения от „БИ ЕЙЧ ПИ ФАСИЛИТИ“ ЕООД с ЕИК 205234062, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ №6, иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** ул. *** № *, настоящ адрес – с.*** ,общ.*** , дължи на ищеца сумата от общо 278, 12 лв., представляваща разходи за поддръжка на ЕС, находяща се в гр. *** ул. *** № * за периода от м.01.2025 г. до м.08.2025 г., за всеки месец по 34, 94 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 21.10.2025 г.по ч.гр.д. № 693/2025 г. по описа на РС-Велики Преслав до окончателното изплащане на вземането.

ВРЪЩА делото на Районен съд- гр.Велики Преслав за произнасяне по предявения иск.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5