Решение № 9377 от 22.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9377 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110151306 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от подадена от „***“ ЕООД срещу „***“ АД и „***“ ООД, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат солидарно, сумите, както следва: сумата от 143,92 лв., представляваща заплатена от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователна премия за лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *** съгласно чл. 14 и чл.

16, вр. чл. 40 и чл. 56 от Договора за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 09.03.2016 г., и сумата от 360 лв., представляваща еднократна допълнителна такса съгласно чл. 57А от Договора за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 09.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.11.2022 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 25.11.2022 г. (поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 03.02.2023 г.) по ч.гр.д. № 16928/2022 г. по описа на РС-Пловдив.

Ищецът твърди, че на 09.03.2016 г. между „***“ ЕООД (лизингодател) и ответника „***“ ООД (лизингополучател) е бил сключен договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, като предмет на договора е бил лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с номер на шаси:***, с рег. № ***, цвят: бял, подробно индивидуализиран в Поръчка № *** от ***г. с референтен № ***. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си по договора, като е предал на лизингополучателя „***“ ООД лизинговия автомобил, за което страните са подписали приемо-предавателен протокол от *** г., в който е констатирано състоянието на автомобила, прието изцяло от страна на длъжника. Сочи, че на 07.04.2020 г.

1 между „***“ ЕООД, и ответниците „***“ ООД и „***“ АД, на основание чл. 57А от договора, е сключено тристранно споразумение, по силата на което между страните е било постигнато споразумение собствеността върху предоставения по договора за лизинг автомобил да бъде прехвърлен на „***“ АД. Собствеността върху автомобила била прехвърлена на 15.04.2020 г. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите. Поддържа, че по силата на чл. 5 от Тристранното споразумение страните се съгласили, че „***“ ООД (лизингополучател) и „***“ АД (правоприемник) отговарят солидарно пред „***“ ЕООД (лизингодател) за изпълнение на произтичащите от лизинговия договор задължения, вкл. всички съпътстващи прехвърлянето разходи. Посочва, че съгласно чл. 14, чл. 16, чл. 40 и чл. 56 от лизингополучателят е бил длъжен да спазва условията и да заплаща дължимите застрахователни премии, като в случай на неизпълнение лизингодателят имал право да ги заплати, след което да ги получи от лизингополучателя. Твърди, че към датата на прехвърляне на собствеността върху автомобила – 15.04.2020 г., заплащаните от лизингодателя разходи за застрахователни премии са в размер на 143,92 лв. Посочва, че съгласно чл. 57А от договора преди изтичане на срока на договора и при изрично съгласие на лизингодателя лизингополучателя има право да прехвърля правата и задълженията си по договора на трето лице, като в този случай лизингополучателя дължи заплащане на еднократна допълнителна такса, поради което претендира и сумата от 360 лв. Сочи, че на основание чл. 5 от Тристранното споразумение от *** г. като солидарен длъжник отговаря „***“ АД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД, с който оспорва предявените искове. Навежда доводи, че претендираните от ищеца суми са заплатени преди прехвърляне на собствеността на лизинговия автомобил от „***“ ЕООД на „***“ АД. В тази връзка излага, че при прехвърлянето на автомобила на 15.04.2020 г. в т.ч от договора изрично е записано, че продавача „***“ ЕООД е получило напълно претендираната и изчислена от него суми за продажба на автомобила от купувача, като в изброените и представени документи към договора е записана и квитанция за платена застраховка. Ето защо счита, че застрахователната премия е включена в цената на автомобила. Отделно, в подписаното тристранно споразумение в т.1.4 било записано, че всички плащания са погасени изцяло включително такива за застраховки. По отношение на претендираната сума от 360 лв., твърди, че същата е платена преди прехвърляне на лизинговия автомобил, като се позовава на т. 3 от тристранното споразумение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в производството.

Ответникът „***“ ООД, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

345, ал. 2 ТЗ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи: 1) наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за лизинг за предоставяне на лек автомобил, валидни застрахователни договори по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ за периода на лизинговия договор, заплатена от ищеца застрахователна премия по договорите за застраховка и размер на премията; 2) валидно възникнала писмена уговорка за заплащане на еднократна допълнителна такса по чл. 57А, с посоченото съдържание и размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи нейната изискуемост в претендирания размер.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дължимите суми по договора.

С определение от 27.01.2025 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от 2 доказване следните обстоятелства: 1) на *** г. между „***“ ЕООДи „***“ ООД е сключен договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, с предмет: лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с номер на шаси:***, с рег. № ***, цвят: бял; 2) автомобилът е бил предоставен на лизингополучателя: 3) на *** г. между „***“ ЕООД, и „***“ ООД и „***“ АД, е сключено тристранно споразумение, по силата на което между страните е било постигнато споразумение собствеността върху предоставения по договора за лизинг автомобил да бъде прехвърлен на „***“ АД; 4) с договор за покупко-продажба на МПС от *** г. „***“ ЕООД е прехвърлило на „***“ АД правото на собственост върху процесния автомобил. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от *** г., погасителен план към него, поръчка № ***/***г., приемопредавателен протокол от *** г., Тристранно споразумение от *** г., договор за покупкопродажба на моторно превозно средство от 1*** г.

Съгласно клаузата на чл. 14 от договора за финансов лизинг от *** г. преди предаване на автомобила, предмет на всяка отделна поръчка за доставка, лизингодателят задължително го застрахова в своя полза и за сметка на лизингополучателя, който заплаща застрахователната премия на застрахователя. В чл. 16 от договора е уговорено, че ако срокът на сключената застраховка е по-кратък от срока на уговорения лизингов период за съответния автомобил, лизингополучателят е длъжен за своя сметка да заплати на застрахователя дължимата застрахователна премия по подновената в полза на лизингодателя застраховка за съответния автомобил, в срок не по-късно от 5 дни преди изтичане на срока на първоначалната застрахователна полица, като при неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължението, лизингодателят може да плати застрахователната премия вместо него, като лизингополучателят му дължи възстановяване на платените суми, както и лихва за просрочие в размер на 0,5 % на ден върху стойността на дължимата и незаплатена сума за периода от издаване на застрахователната полица до окончателното плащане. Съгласно чл. 40 от договора до изтичане на лизинговия период лизингополучателят е длъжен да възстанови на лизингодателя заплатените от него за сметка на лизингополучателя суми по застраховка „Гражданска отговорност“. Уговорено е в чл. 56 от договора за финансов лизинг, че когато сключената застраховка за съответния автомобил изтича преди прехвърлянето на собствеността, същата задължително се подновява за сметка на лизингополучателя при спазване на условията и реда, уредени в чл. 16, като в случай, че лизингодателят е подновил застраховката вместо лизингополучателя, последният му дължи възстановяване на платените суми като задължително условие за прехвърляне на собствеността върху съответния автомобил.

Според клаузата на чл. 57А от договора за финансов лизинг преди изтичане на договора за лизинг и при изрично съгласие на лизингодателя, лизингополучателят има право да прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице-правоприемник, което безусловно да се задължи да поеме правата и задълженията по договора и да изплаща лизинговите вноски до пълното изплащане на автомобила, като в този случай лизингополучателят заплаща на лизингодателят еднократна допълнителна такса в размер на 300 лв. без ДДС.

Между страните не се спори, а и от приетото като писмено доказателство по делото Тристранно споразумение от *** г., се установява, че на ***г. между ***“ ЕООД, „***“ ООД и „***“ АД е сключено споразумение, по силата на което страните са постигнали съгласие, че всички задължения на лизингополучателя „***“ ООД съгласно условията на процесния договор за лизинг и поръчка към същия са изцяло погасени, а именно: 1.1. начална вноска в размер на 4260 лв. с ДДС; 1.2. 35 брой месечни лизингови вноски за периода м.май 2016 г. – м.февруари 2019 г., съгласно Погасителен план към договора за лизинг и поръчка към него, 3 общо в размер на 10845,53 лв. с ДДС; 1.3. остатъчна стойност в размер на 709,99 лв. с ДДС;

1.4. всички плащания за застраховки, направени при условията на раздел „Застраховки“ към Договора за лизинг и поръчка към същия.

Следователно с разпоредбата на чл. 1 от тристранното споразумение страните изрично са уговорили, че към 07.04.2020 г. (датата на подписване на споразумението), всички задължения по договора за лизинг от 09.03.2016 г. са погасени, в т.ч. заплатените от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни премии на процесния лек автомобил. Ето защо последващи претенции от страна на лизингодателя към лизингополучателя „***“ ООД и солидарния длъжник „***“ АД за заплащане на застрахователна премии по процесния договор за финансов лизинг се явяват изцяло неоснователни.

Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща еднократна допълнителна такса съгласно чл. 57А от договора за лизинг. Съгласно чл. 3 от тристранното споразумение страните са уговорили, че с подписване на настоящето тристранно споразумение лизингодателят със съгласието на лизингополучателят се задължава да прехвърли собствеността на автомобила, предмет на договора за лизинг и поръчка към същия, на посоченото от лизингодателя трето лице – правоприемник, при условие че към датата на прехвърляне на собствеността на автомобила, са изпълнение всички задължения по договора за лизинг, включително задълженията за заплащане на всички съпътстващи разходи по договора за лизинг, такси, глоби и други суми, дължими съгласно условията на лизинговия договор.