Решение № 69 от 26.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Ловеч, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200842 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №9854732 на ОД на МВР Ловеч на Ч. А., ЕГН ********** от с. Н Г, ул. С №*, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.09.2024 година, в 20.18 часа в ПП І - 4 км. 65+700, землището на с.

Малиново, с АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, насочена посока София снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., и отчетен толеранс от минус 3 % с МПС л.а. О З вид л.а. с регистрационен номер ** **** **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 105 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 45 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Ч. А., в която излага, че ЕФ е незаконосъобразен тъй като в същия било посочено, че нарушението е извършено в извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 60 км.ч., което се регулира с чл.21, ал.2 от ЗДвП, а с обжалвания от него фиш го глобяват за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която не е нарушена поради което моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като излага, че имало разминаване между представените документи от ОД на МВР и тези представени от него, които били реален документ, който е с 1 подпис и имена на представител на МВР и неговите имена. Моли съда да отмени ЕФ, поради разминаване в съдържанието на фиша, което може да е техническа грешка, но е техническа грешка, която имала значение за установяване на истината, което било основание за отмяна на ЕФ по българското законодателство, където било посочено как се връчват доказателства по делото. Сочи, че представяния от АНО по делото ЕФ не можел да бъде доказателство защото не било ясно от къде е изваден и кой го е разпечатал, от някаква система. Сочи, че правилния документ според него е този ЕФ, който му е връчен от системата лично на него с подпис на представител на МВР, и че после МВР е представило по делото ЕФ с преправени данни.

АНО – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото няма спор между страните, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 11.09.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата, която е депозирана с пощенско клеймо от 19.09.2025 г. се явява подадена в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

С писмо с вх. №10986/26.09.2025 г. АНО е представил цялата административно наказателна преписка по делото в това число и процесния ЕФ серия К №9854732 издаден от ОД на МВР Ловеч. Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 105 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 45 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, извън населено място.”. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била 2 констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А01080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 109 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В - 26.

Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 105 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А01080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., Протокол от проверка №113-СГ-ИСИС/08.08.2024 година на ГД „МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, наличието на п.з. В - 26 и табела показваща, че в процесния участък от пътя има поставена камера за контрол на скоростта, както и че ограничението на скоростта е 60 км. ч., за процесния участък от пътя. Действително към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение – 24.09.2024 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №113-СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“.

Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

3

Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.

Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.

В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.

Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е жалбоподателя Ч. А., ЕГН ********** от с. Н Г, ул. С №*. С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, от което e видно, че собственик на процесното МПС е Ч. А., съдът намира, че правилно е ангажирана неговата отговорност, като наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Видно от ангажираните по делото доказателства от АНО и от жалбоподателя, 4 след като на последният е бил връчен процесния ЕФ, същият няма данни да е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, и в срок да е депозирал писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. Видно от представените по делото писмени доказателства процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.09.2025 г. С получаването на електронния фиш той е бил уведомен, че срещу него е започнало административнонаказателно производство по облекчената процедура по чл.189, ал.4 -11 от ЗДвП. От този момент за жалбоподателя са започнали да текат предвидените срокове за плащане на глобата или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателя е избрал последната предоставена и от закона възможност да се защити, като е обжалвал електронния фиш в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от предните три, което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на защита. Законът не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика на автомобила да упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомена за тези възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че след като на жалбоподателя е бил връчен процесния ЕФ последният не е депозирал декларация от която се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, и в изпълнение на разпоредбите на закона не е представил на АНО копие от СУМПС на това лице. С разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно - наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС.

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0a33176-d687-4543-8a13-bf7d707677f1