Определение № 23105 от 24.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23105 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110158040 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по подадени две насрещни молби (искания) от страните във връзка с изменение на Решение № 7901 от 29.04.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските:

Молба по чл. 248 от ГПК от ответника „.....” АД, ЕИК ....., чрез процесуалния му представител адв. С. Узунян. В нея се иска намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) от 480.00 лв. на 300.00 лв.

Излагат се доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, преминало е в три съдебни заседания без личното явяване на адвоката и касае стандартизиран спор.

Наведени са аргументи, основани на практиката на Съда на Европейския съюз (Решение по дело C-438/22), съгласно които съдът не е абсолютно обвързан от минималните размери в Наредбата за адвокатските възнаграждения. Твърди се също злоупотреба с права (чл. 3 ГПК) поради завеждането на множество идентични дела (над 300) от същия пълномощник срещу различни финансови институции.

2. Молба (озаглавена „Отговор“) от ищеца В. С. С., чрез адв. Д. М.. С нея се прави изрично искане съдът да остави без уважение искането на ответника и да потвърди изцяло присъдените с решението разноски за адвокатска защита в размер на 480.00 лева (245.42 евро)

В подкрепа на искането си адв. М. излага доводи, че по делото са предявени три обективно кумулативно съединени иска, поради което определеният хонорар е напълно справедлив и съразмерен на реално положения труд 7 . Сочи се, че практиката на СЕС по дело C-438/22 дава право на съда да не бъде обвързан от минимумите единствено с цел да определи справедлив хонорар, а по-нататъшно занижаване в случая би било неоправдано. Поддържа се още, че образуването на самостоятелни дела за отделни потребителски контракти е законно право на потребителя, а защитата срещу недобросъвестни практики изисква квалифициран труд, поради което безплатната правна помощ по чл. 38 ЗАдв. е приложима и 1 гарантира достъп до правосъдие.

Съдът, след като се запозна със съвместните доводи на страните в двете молби и съобрази материалите по делото, намира следното:

Исканията са направени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, молбата на ответника се явява неоснователна, а искането на ищеца (адв. М.) за потвърждаване на размера на разноските е основателно.

С Решение № 7901 от 29.04.2026 г. съдът е осъдил ответника „.....“ АД да заплати направените по делото разноски в пълен размер от 630.00 лв., които включват и адвокатско възнаграждение от 480.00 лв., определено при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Видно от мотивите на постановеното решение, съдът вече е разгледал и се е произнесъл изрично по направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът е изложил съображения, че предмет на делото са три обективно кумулативно съединени иска (за нищожност на клауза за неустойка, за нищожност на такса „ВИП обслужване“ и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД), поради което сумата от 480.00 лв. с включен ДДС за осъществената процесуална защита по всички тях не се явява прекомерна.

В конкретния случай обаче присъдената сума от 480.00 лв. съответства напълно на обема на извършените процесуални действия и на броя на съединените претенции.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на фактическа и правна сложност и наличие на злоупотреба с права поради завеждане на множество дела. Обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца води и други дела с подобен предмет, касаещи различни договори за кредит, не дерогира правото му да получи справедливо възнаграждение за осъществената квалифицирана правна помощ по всяко конкретно и самостоятелно правоотношение. Защитата на правата на потребителите по отделни договори не може да бъде квалифицирана като злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Поради изложеното, искането на ответника за изменение на решението следва да бъде оставено без уважение, респективно искането на адв. М. за потвърждаване на присъдените разноски от 480.00 лв. следва да бъде споделено от съда.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „.....” АД (ЕИК .....), за изменение на Решение № 7901 от 29.04.2026 г., постановено по гр. д. № 58040/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, чрез намаляването им от 480.00 лв. на 300.00 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3