Решение № 812 от 21.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001001030 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 331376/24.06.2021год.на „ Стардъкс“ ООД срещу Решение № 260833/26.05.2021год.,постановено по т.д.№ 11624/2020год. на СГС, с което е отхвърлен иска по чл.134 от ЗЗД, предявен от „ Стардъкс“ ООД за осъждане на „ Премиум Фууд България“ ООД да заплати на „ Премиум Фууд“ ЕООД сумата от 344 932.54 лева-главница и сумата от 105 146.64 лева общо лихви ,включващи : сумата от 202 680 лева- цена на доставени стоки по фактура № 503/29.09.2015год.ведно със сумата от 61 786.53лева-обезщетение за забава за периода от 30.09.2015год. до 30.09.2018год., сумата от 4 419.82лева.цена на стоки по фактура № 504/30.09.2015год.,ведно със сумата от 1 265.06лева-лихва за забава за периода от 01.10.2015год. до 01.10.2018год. и сумата от 138 102.72лева –цена по фактура № 508/14.12.2015год.,ведно със законната лихва в размер на 42 095.05лева за периода от 15.12.2015год. до 15.12.2018год. като неоснователен и недоказан.

В жалбата се поддържа ,че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Счита се за необоснован крайния извод на съда за неоснователност на иска, поради това ,че не било доказано по делото съществуването на вземане на „ Премиер Фууд „ ЕООД от „ Премиум Фууд България“ ООД. Като неправилно е посочено възприетото от съда погасяване на вземането чрез прихващане предвид изложените твърдения и доводи в исковата молба за непротивопоставимост на прихващането по отношение на ищеца, за липсата на достоверна дата на подписаното между „ Премиер Фууд „ ЕООД и „ Премиер Фууд България“ ООД споразумение за прихващане и споразумение за заместване в дълг и наличието на свързаност между двете дружества. Неправилни били и изводите на съда ,че не било доказано наличието на предпоставките по чл.135 от ЗЗД, за установяването на които не били давани указания с доклада по делото. Противно на възприетото от първоинстанционния съд се твърди ,че по отношение на спорното прихващане са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД, тъй като не била спорна по делото родствената връзка между лицата А. Р. и С. Ф. Р. , близките отношения между А. Р. и Л. Т. като представляващи двете дружества и оттук се поддържа 1 наличието на знание за увреждането .По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново ,с което предявения иск да бъде уважен , ведно с произтичащите от това последици.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците. В депозирана от „ Премиум Фууд България „ ООД молба се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд-София намира ,че въззивната жалба е подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима . За да се произнесе относно основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното :

Пред СГС е предявен иск от „ Стардъкс „ ООД против „ Премиум Фууд“ ЕООД и „ Премиум Фудд България“ ООД с искане да бъде осъден „ Премиум Фууд България“ ООД да заплати на ищеца сумата от 202 680лева , представляваща доставна цена за извършена доставка на стоки ,за която е издадена фактура № 503/29.09.2015год.,ведно с обезщетение за забава за периода от 30.09.2015год. до 30.09.2018год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, сумата от 4 419.82 лева, представляваща доставна цена за извършена доставка на стоки, за която е издадена фактура № 504/30.09.2015год.,ведно с обезщетение за забава в размер на 1 265.06 лева за периода от 01.10.2015год. до 01.10.2018год.,ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 138 102.72 лева, представляваща доставна цена за извършена доставка на стоки, за която е издадена фактура № 508/14.12.2015год., ведно с обезщетение забава в размер на 42 095.05 лева за периода от 15.12.2015год. до 15.12.2018год., ведно със законната лихва от датата на предявява на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял ,че с влязло в сила решение „ Премиум Фууд „ ЕООД е осъдено да му заплати сумата от 402 101.13 лева като неплатена доставна цена по извършени доставки , че за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 524/2018год. по описа на ЧСИ Г. Д. и че от събраната по изпълнителното производство сума, при извършеното разпределение, е получил единствено сума в размер на 8 550.52лева.

Твърдял е , че в рамките на изпълнителното производство бил разбрал, че длъжника- „ Премием Фууд“ ЕООД има натрупани значителни задължения към държавата и че е поставен в невъзможност да събере остатъка от своето вземане. Посочил е също така ,че след предявяване на иска , по което е постановено горепосоченото решение, „Премиум Фууд“ ЕООД било продало на „ Премием Фууд България“ ООД стоки на обща стойност 344 932.54 лева, за която били издадени фактури № 503/29.09.2015год., № 504/30.09.2015год. и № 508/14.12.2015год. и които били дължими , като неплатени, ведно с обезщетението за забава , възлизащо на 105 146.64лева.

Посочил е също така ,че „Премием Фууд“ ЕООД не било предприело действия са удовлетворяване на вземането си от „Премием Фууд България“ ООД, поради което и с оглед възможността от дължимата се от „ Премиум Фууд България“ ООД сума да се удовлетвори остатъчното му вземане, то той счита ,че е налице правен интерес за предявяване на иска по чл.134 от ЗЗД. Бездействието на „ Премием Фууд „ ЕООД по събиране на вземането си от „ Премием Фууд България“ ООД е обяснено с наличието на свързаност между двете дружества и с близки и роднински отношения между техните управители. Тази свързаност била видна и от установени при извършена от служители на НАП ревизия споразумения между А. Р. и „ Премием Фууд“ ЕООД за предоставяне на дружеството на кредитна линия в размер на 2 000 000 евро и последващото сключване на тристранно споразумение и с участие на „ Премием Фууд България“ ООД, по силата на което последното е поело дълга на „Премием Фууд „ ЕООД към А. Р.. Тези действия според ищеца свидетелстват за знание и намерение в ответниците дружества за бездействие относно погасяване на задълженията н едното към другото и така –до осуетяване възможността му да се удовлетвори своето вземане към „ Премием Фууд „ ЕООД.

Ответникът „ Премиум Фууд България“ ООД е оспорил иска . Определил го е за неоснователен ,твърдейки ,че няма непогасени задължения към „ Премием Фууд“ ЕООД. Посочил , е че с подписани тристранни споразумения „Премиум Фууд България“ ООД е заместило „ Премиум Фууд „ ЕООД в дълга му към А. Р. и е разяснил причините за това. Посочил е също така, че по повод извършените продажби, за които са издадени фактури № 503, № 504 и № 508 са 2 подписани анекси за насрещно прихващане към споразумение от 05.08.2015год., по силата на които вземанията на „ Премиум Фууд България „ ЕООД по цитираното споразумение са прихванати с вземанията на „Премиум Фууд“ ЕООД по процесните фактури. Така извършеното погасяване било отразено и в счетоводните записвания на „ Премиум Фууд България“ ООД , като ответникът е поддържал, че споразуменията , анексите и счетоводните записи имат достоверна дата и потвърждение за това било отразяването на горните обстоятелства в ревизионен акт № Р22222516003519-091-001/29.12.2016год.на ТД на НАП София и Ревизионен доклад № Р22222516003519-091-001/10.11.2016год.

Идентични доводи за неоснователност на предявения иск е изложил и ответника „ Премиум Фууд“ ЕООД в депозиран от него писмен отговор.

В подадена допълнителна искова молба ищецът е оспорил датата на всички споразумения, анекси и прихващания, сключени между ответниците като недостоверна. Според него те били сключени именно във връзка с извършената проверка от НАП и именно с цел ползване на данъчен кредит .Оспорил е обстоятелството ,че А. Р. е предоставил и че „ Примиум Фууд“ ЕООД е получило реално от него като кредит сума от 2 000 000.00 евро, както и че с извършените прихващания е погасено вземането на „ Премиум Фууд „ЕООД към „ Премиум Фууд България“ ООД. Отново е поддържал ,че споразуменията и прихващанията са му непротивопоставими и че са извършени единствено с цел да се осуети удовлетворяването на неговото вземане към „ Премиум Фууд“ ЕООД. Направил е искания за откриване на производство по чл.193 от ГПК касателно датата на споразуменията и допълнителните такива, както и по отношение на счетоводните им записвания в счетоводството то „ Премиум Фууд „ ЕООД.

В подаден допълнителен писмен отговор „Премиум Фууд България“ ООД отново е поддържало , че вземанията по процесните три фактури са погасени чрез прихващане и че сумите по предоставения от А. Р. кредит реално са получени по банковата сметка на „ Премиум Фууд“ ЕООД.

Допълнителен писмен отговор не е подаден от „Премиум Фууд „ ЕООД.

Така предявеният иск е отхвърлен от СГС с обжалваното в настоящото производство решение. За да отхвърли иска сезираният съд е приел ,че от събраните по делото доказателства не било установено съществуването на вземане на длъжника на ищеца- „ Премиум Фууд“ ЕООД към „ Премиум Фууд България“ ООД по трите процесни фактури. Не било установено прихващането да е нищожно или недействително , поради което същото било произвело целящия погасителен ефект.

Решението е правилно по изложените в него мотиви , които в по- голямата си част се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция ,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

По делото е установено от фактическа страна следното :

От извършената от съда служебна справка по чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява ,че на 25.03.2013год. в ТРРЮЛНЦ е вписано еднолично търговско дружество „ Премиум Фууд“ с едноличен собственик на капитала- А. П. Р.. От същата справка се установява, че на 09.06.2016год. и въз основа на Решение на едноличния собственик на капитала от 16.05.2016год. и Договор за продажба на дружествени дялове от 03.06.2016год. като едноличен собственик на капитала на „ Премиум Фууд „ ЕООД е вписан И. И..

На 04.08.2015год. в ТРРЮЛНЦ е вписано дружество с ограничена отговорност „ Премиум Фууд България“ ООД със съдружници Л. Ц. Т. и Ж. М. Ф., а на 07.12.2016год. е вписан като съдружник С. Ф. Р., заличен като такъв на 12.11.2020год.

При служебната справка се констатира ,че на 08.12.2022год. в СГС е депозирана молба от Управителя на „ Премиум Фууд България“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството , въз основа на която е образувано т.д.№ 2267/2022год. по описа на СГС. Към настоящия момент не е налице произнасяне по молбата от сезирания съд.

С влязло в сила на 25.03.2019год. Решение № 1023/29.05.2017год., постановено по т.д.№ 6145/2016год. на СГС „ Премиум Фууд „ ЕООД е осъдено да заплати на „Стардъкс“ ООД сумата от 402 101.13лева неплатена цена с ДДС на стокока- оглушени патици,доставени на

01.04.2015год., 15.04.2015год.,30.05.2015год. и на 27.06.2015год., за което за издадени фактура № 1304/01.04.2015год. за 175 619.50лева с ДДС,данъчна фактура № 1308/15.04.2015год. за 3

131 748.71лева с ДДС, фактура № 1321/30.05.2015год. за 80 935.60лева с ДДС и фактура № 1332/27.06.2015год. за 13 797.32лева с ДДС, общо 402 101.13лева ,със законната лихва за забава от 04.08.2015год. до окончателното изплащане на сумата ,както и сумите 5 959.12лева , 3 959.12лева , 3 920.99лева , 1 418.53лева и 134.40лева изтекли лихви за забава от датата,следваща датата на всяка една от фактурите до 04.08.2015год.,както и разноски по делото.