Решение № 1007 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100901111 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. 58 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците Бест фест ЕООД и Елия Мюзик ЕООД да заплатят на ищеца Сдружение „Музикаутор“ възнаграждение в размер на 21000 лв. с ДДС по договор от 05.08.2024г. за отстъпени авторски права по повод организирането на Варна Брийз Фестивал, проведен за периода 14-18.08.2024г., както и обезщетение за забавено плащане на същото възнаграждение в размер на 1512,30 лв. за период на забавата – 20.11.2024г. – 05.06.2025г. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и разноските.

Ищецът Сдружение „Музикаутор“ твърди в исковата си молба, че е сдружение по ЗЮЛНЦ и чл. 40 ЗАПСП за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, като е вписано и в регистъра на Министерство на културата под № 1/13.01.1994 г. и притежава удостоверение за нарочна регистрация като организация за колективно управление на права (ОКУП) № У62/05.09.2014 г. и удостоверение № 62-00-0152/27.10.2021 г. на Министерство на културата.

Излага, че сключил с ответниците, в качеството им на организатори на концертна проява – Варна Брийз Фестивал, проведена в периода 14.08.18.08.2024г. в гр. Варна, договор от 05.08.2024г., с който за целите на проявата им отстъпил неизключително право да използват публично по време на събитието „на живо“ или чрез запис всякакви разгласени преди това музикални произведение и литературни произведения, свързани с музика от репертоара на Музикаутор, срещу поемане на солидарно задължение от 1 ответниците да заплатят възнаграждение в 14 –дневен срок от получаване на уведомление за размера му. Въз основа на предоставена информация за икономическата стойност на събитието от 350000 лв. с ДДС, поради което и ищецът изпратил на 06.08.2024г. по електронна поща уведомление за дължимо възнаграждение от 15400 лв. с ДДС, изчислено въз основа на 5,5 % възнаграждение за права върху икономическата стойност при условия за 20 % авансово плащане и след прилагане на браншова отстъпка. Тъй като ответниците нито платили авансово, включително след напомняне за необходимостта за авансово плащане за ползване на отстъпката, нито предоставили другите относими към определянето на възнаграждението данни, ищецът ги поканил отново с мейл от 05.11.2024г. като определил нов размер на възнаграждението без отстъпката за неизвършеното авансово плащане, а именно сумата от 21000 лв. с ДДС

Ответниците не са депозирали отговори, като с молба от 19.12.2025г. ищецът твърди да са постигнали извънсъдебно споразумение, с което те са признали задълженията по исковата молба и същите са били разсрочени на четири равни вноски от 6893,54 лв., като заплатили и първата от тях.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на договора, съдържанието на уговорките относно начина на определяне на възнаграждението, настъпването на фактите, въз основа на които извежда размера му, че е изпратил уведомление за същия размер на ответниците.

В тежест на ответниците е да докажат изпълнение на задълженията си заплащане на възнаграждението.

Съгласно удостоверение № 11 от 19.01.1994 г. на Министерството на културата на Република България ищецът е регистриран под № 1 от 13.01.1994 г. в регистъра на сдруженията по чл. 40 от Закона за авторските права и сродните му права (ЗАПСП) към Министерство на културата.

Представени са два броя удостоверения за регистрация на дейност по колективно управление на права от 27.10.2011 г. и 05.09.2014 г., издадени от Министерството на култура на основание чл. 40а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8 ЗАПСП и съответно на основание чл. 40б, ал. 9 ЗАПСП за вписване на ищеца като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за конкретно посочени начини на използване и обекти.

Съгласно удостоверение от 27.08.2021 г., издадено от Министерство на културата, регистрацията на Сдружение „Музикаутор“ (Музикаутор) се отнася до дейност по колективно управление на авторски права върху музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика при използване чрез: възпроизвеждане (чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП); разпространение (чл. 18, ал.

2, т. 2 ЗАПСП); публично изпълнение (чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. второ ЗАПСП);

2 излъчване по безжичен път (чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП); предаване и препредаване по кабел (чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП); синхронизационно право за некомерсиално използване на произведения, включени в аудиовизуални продукции, генерирани от крайните потребители на Facebook и Instagram (чл.

18, ал. 2, т. 8, предл. второ ЗАПСП); предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП); внос и износ в трети държави на екземпляри от произведения в търговско количество (чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП); разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване (чл.

26, ал. 1, изр. първо и ал. 8 ЗАПСП). Посочено е, че в съответствие с чл. 94р, ал. 2 ЗАПСП, сдружение „Музикаутор“ може да отстъпва на ползвател само права в рамките на категориите права, видовете права и произведения, посочени в удостоверението.

Установява се от представения Договор № 1737 за отстъпени авторски права от 05.08.2024 г., че между страните по делото е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответниците са получили отстъпване на авторски права във връзка с организирането на „Варна Брийз Фестивал“, проведен в периода 14.08.2024 г. – 18.08.2024 г.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договор № 1737/05.08.2024 г. Музикаутор, в качеството си на организация за колективно управление на авторски права, отстъпва на организаторите (ответните дружества) неизключителното право да използват публично по време на събитието „на живо” или чрез запис всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, от репертоара на Музикаутор. С чл. 1, ал. 3 организаторите поемат солидарна отговорност за изпълнение на задълженията по договора. По силата на чл. 2 организаторите дължат възнаграждение, определено съобразно договора и Тарифата за концерти на Музикаутор, одобрена със Заповед № РД 09-252/22.04.2020 г. на заместник-министъра на културата. В чл. 3, ал. страните са уговорили, че организаторите се задължават да предоставят информацията и документите, необходими за определяне на икономическата стойност на събитието, в 14-дневен срок от последния ден на провеждането му, а съгласно ал. 4 на същия член Музикаутор предоставя уведомление с дължимите възнаграждения. Чл. 4, ал. 1 предвижда, че дължимото възнаграждение се превежда в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. В чл. 5, ал. 1, б. „а" е уговорена възможност за авансово плащане преди събитието, при което дължимият процент за права е 5,5 % вместо стандартния 7,5 %, а при неизпълнение на условията за авансово плащане по силата на чл. 5, ал. 2 организаторите дължат пълния процент.

По делото е представено Уведомление за определяне на дължими авторски възнаграждения при провеждане на концерти и други събития с музика, изпратено по електронна поща на 06.08.2024 г. до двамата ответници, ведно с проформа фактура № 2862/06.08.2024 г. От уведомлението е видно, че 3 въз основа на заявената от Бест Фест ЕООД икономическа стойност на събитието от 291 666,67 лв. без ДДС (350 000 лв. с ДДС), представляваща целеви средства по договор за обществена поръчка с Община Варна, е определено първоначално възнаграждение при условия за авансово плащане, изчислено при процент от 5,5 % върху икономическата стойност и след прилагане на 20 % браншова отстъпка, в размер на 15 400 лв. с ДДС.

Посочената икономическа стойност, въз основа на която е определено дължимото възнаграждение, се установява и от представеното по делото обявление за обществена поръчка за провеждане на събитието.

Установява се от представен по делото имейл от 05.11.2024 г., че ищецът е уведомил ответниците, че поради неизвършено авансово плащане, непредоставяне на списък на изпълнените произведения (сетлист) и неотчитане на приходите от продажбата на билети е преизчислил дължимото възнаграждение, като е приложил стандартния процент от 7,5 % върху икономическата стойност от 291 666,67 лв. без ДДС. Посочено е, че така определеното възнаграждение възлиза на 21 874,95 лв. без ДДС, намалено с 20 % браншова отстъпка до 17 500 лв. без ДДС, съответно 21 000 лв. с ДДС. В същото електронно писмо ищецът е определил краен срок за плащане до 19.11.2024 г.

С молба от 19.12.2025 г. ищецът е представил извънсъдебно споразумение от 23.06.2025 г., сключено между страните, от което е видно, че ответниците са признали задълженията си по Договор № 1737/05.08.2024 г.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от споразумението Бест Фест ЕООД и Елия Мюзик ЕООД се задължават да заплатят солидарно на Сдружение „Музикаутор" сумата от 27 574,15 лв., включваща: главница от 21 000 лв. с ДДС, мораторна лихва от 1 512,30 лв. за периода 20.11.2024 г. – 05.06.2025 г., законна лихва от 103,36 лв. за периода 06.06.2025 г. – 20.06.2025 г. и разноски по обезпечителното и исковото производство в размер на 4 958,50 лв. Общата сума е разсрочена на четири равни месечни вноски от по 6 893,54 лв. с падежи 30.06.2025 г., 30.07.2025 г., 30.08.2025 г. и 30.09.2025 г.

Въз основа на това споразумение съдът приема, че вземанията на ищеца са доказани по размер, които е признат от ответниците. С признанието, направено от ищеца с молбата от 19.12.2025 г., което съставлява признание на неизгоден за него факт по смисъла на чл. 175 ГПК, съдът приема за установено, че ответниците са заплатили единствено първата вноска в размер на 6 893,54 лв. В чл. 1, ал. 4 от споразумението страните са уговорили, че погасяването се извършва в поредността: разноски – лихви – главница, като под „разноски" са имали предвид разноските в настоящото исково производство, в производството по обезпечение на бъдещ иск и в изпълнителното производство. Отговорността за разноски по делото обаче възниква и се разпределя с постановяването на крайния съдебен акт, поради което въз основа на споразумението погасяване на разноски, които все още не са били присъдени, няма как да породи действие. С оглед на изложеното съдът приема, че постъпилото плащане в размер на 6 893,54 лв. следва да бъде 4 отнесено към погасяване на задълженията по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно: първо е погасено в цялост задължението за мораторна лихва в размер на 1 512,30 лв., а с остатъка от 5 381,24 лв. (6 893,54 – 1 512,30) е погасена частично главницата.

Следователно главният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 58 ЗАПСП е частично основателен до размера на 15 618,76 лв. (21 000 – 5 381,24), представляващи остатък от дължимото възнаграждение по Договор № 1737/05.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2025 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълно предявения размер от 21 000 лв., а именно за сумата от 5 381,24 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради извършено погасяване чрез плащане, като акцесорният иск за законни лихви до датата на исковата молба следва да се отхвърли по същите причини.

Разноски е претендирал ищеца, като претендираните такива, следва да му се присъдят в пълния размер от 2721,86 евро съгласно представен списък, тъй като частичното отхвърляне на исковете е резултат на извършено в хода на процеса плащане и ответниците отговорят за всички разноски, за които са дали повод.