Решение № 401 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110118334 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба предявена от Ю. Е. М., представлявана от адв. С. С. срещу „Вива Кредит“ АД, с която са предявени при условията на евентуалност: главен установителн иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ******** от 17.10.2019 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и евентуален установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че отделните клаузи в сключеният между тях Договор за паричен заем № ******** от 17.10.2019 г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 17.10.2019 г. между Ю. Е. М. в качеството й на кредитополучател и „Вива Кредит“ АД в качеството му на кредитодател бил сключен договор за паричен заем № ******** за срок от 5 месеца, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 800 лв. Посочено е, че бил договорен годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40, 32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49, 48 %. Ищцата дължала на кредитодателя още 287, 80 лв. – такса експресно разглеждане и 191, 90 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение, с оглед на което общото задължение на кредитополучтелката възлиза на 1 362, 10 лв. Ищцата оспорва размера на договорената възнаградителна лихва по сключения договор за заем, като я намира за противоречаща на добрите нрави тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. Сочи, че със сключения договор е нерушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр, тъй като към договора не е представен погасителен план, като твърди, че от текста на договора не ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, съответно лихва, такса и неустойка. Сочи, че не бил посочен и срок на договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.

6 ЗПКр. Поддържа, че сключеният договор противоречи и на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12, т. 20 и чл. 12, ал., 1, т. 7-9 ЗПКр. Твърди, че уговорката за заплащане на такса експресно разглеждане е неравноправна, както и усвояването й представлява допълнително възнаграждение за кредитора, чрез което се постига заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПКр.

Молиза уважаване на предявените при условията на евентуалност установителни искове 1

Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Вива Кредит“ АД, чрез адв. А. Н., в който исковете се оспорват като нередовни, недопустими и неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем.

Поддържа, че възнаградителната лихва по сключения договор за кредит не противоречи на закона, а твърдението на ищеца, че лихвата противоречи на добрите нрави почива на неактуална съдебна практика. Сочи, че ищцата е била информирана за размера на възнаградителната лихва, като е получила СЕФ и е направила информиран избор да сключи процесния договор, а размерът на лихвата бил израз на договорната свобода. Поддържа още, че със сключения договор не се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПКр. Сочи, че в самия договор за кредит е инкорпориран погасителен план и е посочен ГЛП. Заявява, че договорът отговаря на всички законови изисквания за действителност, като се позовава на съдържанието на договора. Твърди, че услугата за експресно разглеждане се извършва преди сключването на договора, поради което и не представлява такса по управление или усвояване на кредита. Тази услуга се ползва по волята на кредитополучателя, респективно таксата не е наложената от кредитодателя. Освен това клаузата, предвиждаща посочената такса не е неравноправна, подържа и че договорът е сключен при индивидуални условия и всички негови клаузи за уговорени между страните. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски. Оспорва претенцията за разноски на ищцата.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор за паричен заем Viva Standard 30 № ******** от 17.10.2019 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ между „Вива Кредит“ АД в качеството му на заемодател и Ю. Е. М. в качеството й на заемател. По силата на силата на сключения договор на заемателя бил отпуснат заем в размер на 800 лв. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.48 %. Сумите следва да се върнат на 5 вноски, всяка в размер на 234.04 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е предвидена в чл. 1, ал. 3 от сключения договор като цена на допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 287, 80 лв. В чл. 4, ал. 1 на договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да представи на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му, а именно: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 година възраст, да работи по безсрочен трудовов договор, да има минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв. през последните 5 години, да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на парични заем, в размер на цялото задължение на заемателя, а именно сумата от 1362, 10 лв. , включващо общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита/, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят ще дължи неустойка в размер на 191, 90 лв. Уговорено е неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 272, 42 лв., а общото задължение по договора е размер на 2 761, 02 лв.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени при условията на алтернативност установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПКр, като ищецът се позовава на нарушение на правните норми обективирани в чл. 10а ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПкр, чл. 11, ал. 1 ,т. 10 ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, както и че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.

Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

По делото не се спори, че страните са в облигационни правоотношения, възникнали по силата на сключения договор за потребителски кредит от 17.10.2019 г., съгласно който заемодателят предоставил на заемателката в заем сумата от 800 лв. Страните не спорят и че посоченият годишен процент на разходите от 49, 48 % не отчита начислената неустойка на заемателката поради непредставянето на договореното обезпечение, .

В случая ищцата има интерес да предяви процесния иск именно срещу съконтрахента си, кредитодател, с когото е сключила договора. Това е така независимо от наведените твърдения от ответника, че вземанията по договора са прехвърлени на трето лице по приложения към отговора на исковата молба договор за цесия. Още повече, че не са събрани никакви доказателства, нито са наведени конкретни твърдения кредитополучателката да е уведомена за извършената цесия.

Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и от от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, а когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за 3 освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая посочения в договора годишен процент на разходите не съобразява заплащането на предвидената неустойка. Така както са формулирани обаче изискванията за представяне на обезпечение създават невъзможност за изпълнение. Само в рамките на три дни от сключването на договора заемателката следва да представи данни за поръчител, който да отговаря на множество включително и неизпълними условия за икономическите реалности в страна. Освен това за удостоверяване на изискуемите качества на поръчителя пък се изискват документи, които се издават от трети лица – работодател /осигурител/ и държавни институции, чието представяне трудно би било осъществимо в указания срок.

Неприложима е и опцията за издаване на банкова гаранция, доколкото същата отново е лишена от практическа стойност. Потребителските кредит обикновено са бързоликвидни и се предоставят на икономически по-слабата страна потребител за задоволяване на текущи нужди, напълно безпредметно би било да се сключва потребителски кредит от физическо лице, ако същото разполага с финансовия ресурс да учреди банкова гаранция в този размер.