Решение № 1979 от 03.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1979 гр. Варна, 03.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110108887 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №542097902, действащо чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, срещу Й. П. А., ЕГН: **********, с адрес: с. В. по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №2867/09.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5681/2022г. по описа на ВРС за следните суми: сумата 397.10 лв. /триста деветдесет и седем лева и десет стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № CREX-18427537 от 19.02.2021 год., сключен между Й. П. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 год. до 15.06.2021 год. ; сумата 37.21 лв. /тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представлява мораторна лихва за периода от 15.05.2021 год. до 16.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.05.2022 год. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2021 г. между стрА.те е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-18427537, с който ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 397,10 лв. за срок от 3 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.07.2021 г. - съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 3 броя 1 равни месечни вноски всяка в размер на 141,10 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащА.ята по кредита. Сумата, предмет на договора, била преведена по личната банкова сметка на ответника. Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и кредитополучателят било сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосочения договор за потребителски кредит, предвид подадено от кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрА.е на Република България.

Ищецът излага още, че длъжникът Й. П. А. преустановил плащането на вноските по кредита на 15.04.2021 г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски.

В чл.3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, както и че вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.

При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да приеме, че в условията на евентуалност предявява осъдителен иск, като счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника. Счита така предявените искове по чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ответника за допустими, но изцяло неоснователни, като излага следното:

Оспорва обстоятелството, че Й. А. е сключил процесният договор за кредит.

Оспорва обстоятелството стоката да е закупена. Оспорва сумата да е преведена по сметка на търговеца. Оспорва легитимацията на ищцовото дружество за водене на настоящия иск. Оспорва дължимостта на сумата, като липсват доказателства същата да е предоставена на търговеца за закупуване на конкретна стока, поради което ответникът не дължи нейното връщане.

Оспорва представените документи, като моли, съдът да задължи насрещната страна да ги представи в оригинал.

Намира потребителския договор за недействителен, като противоречащ на чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.22 ЗПК, доколкото към него не е приложен погасителен план.

2

Твърди, че липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Поради договорът е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити, регламентирА. от чл. 11 на ЗПК:

- липсва предвидената с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9а методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК; липсва предвидената с чл. 11, ал. 1, т. 12 информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащА.я, липсва конкретен лихвения процент, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК, който се прилага при просрочени плащА.я, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;

- липсва предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК при правото на отказ на потребителя от договора, в 14-дневния срок от подписването на договора в конкретния случай, за другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и да заплати лихвата до момента, със съответното обезщетение за кредитора, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден;

- липсва по чл.11, ал.1, т.22 от ЗПК при правото на предсрочно погасяване на кредита, предвиждане за реда за неговото осъществяване и информация за намаляването на общите разходи по кредита, касаещи лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора,;

- изцяло липсва предвиждане по чл. 11, ал. 1, по т. 23 от ЗПК за реда за прекратяване на договора за кредит;

- липсва по чл. 11, ал. 1, по т. 24 от ЗПК вписване за наличието на извънсъдебни способи за решаването на споровете по договора и за обезщетяване на потребителя във връзка с предоставянето на потребителски кредит в нарушение на закона;

- липсва вписването в договора на предвидения по чл. 11, ал. 1, по т. 26 от ЗПК адреса на Комисията за защита на потребителите, като контролен орган по спазване изисквА.ята на ЗПК.

- от външна страна, по отношение на процесния договор за кредит не е спазено изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК в писмената форма, на хартиен носител размерът на шрифта на договора да е не по-малък от 12.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в 3 съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за установяване вземА.ята на ищеца към ответника с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, след подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК и даване на указА.я от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл.

415, ал.1, т.1 от ГПК.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между стрА.те и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.

Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В конкретния случай между стрА.те е спорно, че процесният договор за кредит е сключен между тях изобщо.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от стрА.те по договора.

Тъй като ищецът не е представил по делото процесния договор в оригинал в предоставения му срок с изрични указА.я на съда, дадени с протоколно определение от открито съдебно заседА.е, проведено на 23.02.2023 г., на осн. чл. 183, ал.1, изречение 2 от ГПК, съдът с протоколно определение от открито съдебно заседА.е, проведено на 04.05.2023 г. е изключил от доказателствения материал по делото приложения в препис договор CREX-18427537 от 19.02.2021 год., сключен между Й. П. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

С оглед изключването от доказателствения материал по делото на процесния договор съдът намира, че не са налице изобщо доказателства за сключването на договора при сочените в исковата молба параметри. От ищеца се твърди, че сумата е била за закупуване на стоки от трето лице, с поето задължение от кредитора да заплати по сметка на това лице цената на стоката, която пък е предоставена от третото лице на потребителя. В случая обаче поради липсата на договор не може да се установи нито стоката, нито нейната цена, нито дали е закупена и предадена на потребителя.

Представеното от ищеца извлечение от собствените му сметки не дава отговор на тези въпроси, а само сочи, че по даден кредит с ответника на трето лице е преведена сума, 4 която не кореспондира с претенцията на ищеца за главница от 397,10 лв., доколкото в посочената сума в извлечението е в размер на 380,00 лв. По делото не са наведени твърдения към сумата по кредита да е включена допълнителна сума, различна от цената на стоката. Отделно от горното следва да се отбележи, че този документ изхожда единствено и само от кредитора, като по делото няма събрА. други доказателства, вкл. изхождащи от ищеца такива, за постигнато между стрА.те съгласие за сключване на договора при сочените параметри.

С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е сключен твърдения договор за кредит CREX-18427537 от 19.02.2021 год. при сочените от него параметри, вкл. за закупуване на стока от ответника, конкретизирана по вид и цена, поради и което съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която, когато не са спазени изисквА.ята на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита и, за приложението на която разпоредба следва да се приеме, че има сключен договор, но той не отговаря на изисквА.ята на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, какъвто процесния случай не е.

Воден от гореизложеното Варненският районен съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.

№542097902, действащо чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.