Решение № 16109 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16109 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110151294 по описа за 2023 година

Предявен е осъдитЕ. иск от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд за заплащане на сума в размер на 12 271,01 евро /24 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са претърпени в периода от 01.09.2023 г. до 03.09.2023 г. вследствие на връщането без разглеждане на подадената от ищеца Жалба с вх. № 284426/2023 г. по чл. 416, ал. 8 НПК, заедно със законната лихва от 15.09.2023 г. до окончателното плащане. Ищецът основава претенцията си на чл. 2б и чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, чл.

6, чл. 47, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на чл.

5, § 5 и чл. 13 ЕКПЧ.

Ищецът Е. Д. М. твърди, че е осъден и изтърпява наказание лишаване от свобода въз основа на присъда, която според него е постановена по непредявено обвинение и поради това не представлява действитЕ. съдебен акт. Излага, че след приемане разпоредбата на чл.

416, ал. 8 НПК е подал до Софийски градски съд жалба, с която е поискал съдебен контрол върху наличието на правно основание за изпълнение на присъдата. Вместо да образува производство и да се произнесе по същество, ответникът върнал жалбата с мотив, че наказателното дело не било приключило с влязъл в сила съдебен акт и се намирало пред Софийския апелативен съд по инстанционен контрол. Според ищеца този мотив е неверен, защото с Решение № 242/16.04.2020 г. по КНОХД № 1018/2019 г. ВКС окончателно се бил произнесъл в относимата част.

Поддържа, че поведението на ответника представлява отказ от правосъдие, злоупотреба с право и лишаване от ефективно средство за защита срещу незаконно лишаване от свобода.

Твърди, че в резултат от отказа да бъде разгледана жалбата е изпитал унижение, страх, безнадеждност, безпомощност и срив във вярата си в правосъдието, както и че здравословното му състояние се е влошило, изразяващо се в стрес, безсъние, липса на апетит, високо кръвно налягане и панически атаки. В проведеното на 12.05.2026 г. съдебно заседание ищецът изрично заявява, че претенцията му не се основава единствено на забавено правосъдие, а и на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което иска спорът да бъде разгледан и по чл. 2в ЗОДОВ. Претендира разноски.

Ответникът Софийски градски съд оспорва иска като недопустим, евентуално като 1 неосноватЕ. и недоказан. Навежда възражение, че между същите страни са образувани и други граждански дела с идентично фактическо основание и петитум. Поддържа, че не е надлежно пасивно легитимиран по иск за вреди от нарушение на правото на ЕС, доколкото не е юрисдикция, произнесла се като последна инстанция. Сочи още, че исковата молба не съдържа ясна правна квалификация и че ищецът не е посочил конкретна норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти и е била достатъчно съществено нарушена.

По същество ответникът твърди, че по подадената жалба е било извършено процесуално действие, като тя е върната с разпореждане и е изпратена към съда, който според тогава възприетото становище е бил компетентен да се произнесе. Оспорва да е налице отказ от правосъдие, както и да са настъпили твърдените неимуществени вреди и пряка причинна връзка между тях и поведението на ответника. Сочи, че ищецът участва в множество съдебни производства и изтърпява наказание лишаване от свобода, поради което евентуалните му негативни преживявания не могат да бъдат отнесени конкретно към процесната жалба. Оспорва и размера на претенцията като прекомерен. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

Контролиращата страна - П. дава заключение за отхвърляне на иска като неосноватЕ. и недоказан и се присъединява към доводите в писмения отговор.

От фактическа страна съдът установява следното:

С искова молба с вх. № 256717/15.09.2023 г. Е. Д. М. е предявил срещу Софийски градски съд иск за 24 000 лв. за неимуществени вреди, първоначално заявени за периода от 30.08.2023 г. до 05.09.2023 г. Производството е било прекратено с ОпредЕ.ие № 50404/11.12.2024 г. на СРС поради наличие на по-рано образувани производства между същите страни. С ОпредЕ.ие № 1128/11.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 500/2025 г. Софийският окръжен съд е отменил прекратяването единствено за периода от 01.09.2023 г. до 03.09.2023 г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. Поради това предметът на настоящото произнасяне е ограничен до твърдените вреди за посочения тридневен период.

От приложената преписка се установява, че ищецът е подал жалба с вх. № 284426/2023 г., озаглавена като жалба по чл. 416, ал. 8 НПК. В нея е развил тезата, че присъдата му е приведена в изпълнение без правно основание, тъй като бил осъден за престъпление, за което не му било повдигнато обвинение. Жалбата е била изпратена на Софийски градски съд. С придружително писмо от 30.08.2023 г. Жалба с вх. № 284426/2023 г., заедно с още две жалби на ищеца, е върната с мотив, че наказателното дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и към този момент се намира пред Софийския апелативен съд по инстанционен контрол.

Следователно по жалбата не е налице пълно фактическо бездействие на ответника. На 30.08.2023 г. е извършено изрично процесуално действие - жалбата е върната без разглеждане. Доколкото от изпращането й по компетентност от ВКС се установява, че за произнасянето по чл. 416, ал. 8 НПК е бил сезиран първоинстанционният съд, възприетото от Софийски градски съд разрешение относно компетентността не съответства на даденото от ВКС указание. Това обаче не променя обстоятелството, че заявеното от ищеца бездействие не е продължило през периода 01.09.2023 г. - 03.09.2023 г., тъй като жалбата вече е била върната на 30.08.2023 г.

От приетите като писмено доказателство по настоящето дело присъда по НОХД № 646/2015 г. на Специализирания наказатЕ. съд, присъда от 05.06.2019 г. по ВНОХД № 102/2018 г. на Апелативния специализиран наказатЕ. съд и Решение № 242/16.04.2020 г. по КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС се установява следната относима процесуална хронология. С първоинстанционната присъда ищецът е бил оправдан по обвинението за въоръжен грабеж, извършен на 12.03.2010 г. пред банков офис на „Прокредитбанк България“ АД в ж.к.

„Люлин“. Въззивният съд е отменил оправдателната присъда в тази част и е постановил нова присъда, с която е признал Е. М. за виновен по обвинението за грабеж на сумата 136 072 лв.

2 и огнестрелно оръжие, извършен при съучастие, чрез сила и заплашване, като му е наложил наказание седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода.

С Решение № 242/16.04.2020 г. ВКС е отменил въззивната присъда в други изрично посочени части и е върнал делото за ново разглеждане по тях, но е оставил в сила осъдителната част относно банковия грабеж от 12.03.2010 г. В мотивите си касационният съд е приел, че въззивният съд е установил относимите факти, обсъдил е доказателствените източници и е приложил правилно материалния закон относно това престъпление.

Представените съдебни актове не установяват осъждане за фактическо деяние, което изцяло отсъства от обвинението, нито съдебен акт, който да е бил обезсилен или обявен за нищожен. Напротив, присъдата в относимата осъдителна част е влязла в сила и представлява правното основание за изпълнение на наказанието.

В съдебното заседание на 14.07.2026 г. е разпитана свидетелката Е. И. Я.. Тя заявява, че познава ищеца от около двадесет години, но не го е представлявала по дела до предходната година и е в редовен контакт с него едва от 2025 г. Свидетелката знае, че ищецът е подавал жалби по чл. 416, ал. 8 НПК, и възпроизвежда сподЕ.ото от него убеждение, че е незаконно осъден по непредявено обвинение. По думите й той се чувствал депресиран и унизен, получавал панически атаки, споделял, че не може да спи и да се храни и че повишава кръвното си налягане. При разговори по темата се вълнувал, понякога избухвал или отказвал да я обсъжда, защото му прилошавало.

Съдът кредитира показанията дотолкова, доколкото установяват общото субективно отношение на ищеца към наказателното му осъждане и към водените от него производства.

Свидетелката обаче няма непосредствени впечатления от състоянието му през релевантния период 01.09.2023 г. - 03.09.2023 г., тъй като редовният й контакт с него е започнал около две години по-късно. Тя не е присъствала при подаването или връщането на конкретната жалба и не разграничава преживяванията, свързани с жалба № 284426/2023 г., от тези, произтичащи от наказателната присъда, изтърпяването на наказанието и множеството други производства.

Показанията относно осъждането по непредявено обвинение са производни от разказа на ищеца и не се подкрепят от приетите съдебни актове.

По делото не са представени медицински документи от периода 01.09.2023 г. - 03.09.2023 г., които да установяват панически атаки, хипертонични кризи, нарушения на съня или друго конкретно влошаване на здравето, настъпило вследствие от връщането на жалбата.

Събраните доказателства установяват единствено трайното убеждение на ищеца, че е осъден неправилно, и общото му неудовлетворение от резултатите на предприетите от него процесуални действия.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а искът е допустим. Възражението, че Софийски градски съд не е юрисдикция, произнесла се като последна инстанция, не обуславя липса на право на иск или ненадлежна процесуална легитимация. Дали конкретното поведение може да осъществи материалноправните предпоставки за отговорност на държавата е въпрос по съществото на спора. Ответник е органът, от чието действие или бездействие се твърди причиняването на вредите.

Съдът не е обвързан от дадената от страната правна квалификация, а от изложените факти и заявеното искане. Макар в опредЕ.ието по чл. 140 ГПК искът да е квалифициран по чл. 2б ЗОДОВ, още в исковата молба са изложени твърдения за нарушение на правото на ЕС и е направено позоваване на чл. 2в ЗОДОВ. Писменият отговор съдържа подробна защита по предпоставките на отговорността за нарушение на правото на ЕС. В заседанието от 12.05.2026 г. ищецът изрично е поискал разглеждане и по чл. 2в ЗОДОВ, а в устните състезания процесуалният му представител е развил защита именно на това основание.

Поради това страните са организирали защитата си по двете възможни правни квалификации и произнасянето по тях не изменя фактическото основание на иска и не нарушава правото им на участие в процеса.

По приложението на чл. 2б ЗОДОВ.

3

Според разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКПЧ. При преценката съдът съобразява общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правната му сложност, поведението на страните и на компетентните органи, както и всички други относими обстоятелства.

В случая жалбата е върната с изрично писмо на 30.08.2023 г. Периодът, за който след частичното прекратяване на делото се претендират вреди, започва на 01.09.2023 г.

Следователно през процесния период пред ответника не е било налице висящо и неприключило производство, по което да се натрупва забавяне. Дори да се приеме, че връщането е неправилно и че ответникът е следвало да образува производство по чл. 416, ал.

8 НПК, това би представлявало спор относно законосъобразността и правилността на извършеното процесуално действие, но не и нарушение на разумния срок.

Чл. 2б ЗОДОВ не е средство за инстанционен контрол върху постановен акт и не обезщетява всяко неблагоприятно за страната процесуално разрешение. Отговорността по тази разпоредба предполага прекомерна продължителност на висящо производство. Такава не е установена. Поради това искът е неосноватЕ. на основание чл. 2б ЗОДОВ.

По приложението на чл. 2в ЗОДОВ и правото на Европейския съюз.