Решение № 5493 от 14.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5493 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседА.е на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело № 20241100504390 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4390/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. И. Я. ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. **** и Й. Г. Л. ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.

**** срещу решение №20102802 от 13.09.2023 на СРС , 74 състав по гр.дело №73908/2018 г на СРС , в частта за квотите , при които е допусната делба на на поземлен имот с идентификатор *** находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ул. „****, ведно с построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 104 кв.м. и съществуващите постройки с идентификатори *** и ***, при следните делбени квоти:

7/48 ид.ч. за А. Г. С. ЕГН **********

16/48 ид.ч. за А. Л. К. ЕГН **********

8/48 ид.ч. за Л. Д. К. ЕГН **********

8/48 ид.ч. за П. Д. Л. ЕГН **********

2/48 ид.ч. за И. И. Я. ЕГН **********

7/48 ид.ч. за Й. Г. Л. ЕГН **********.

Въззивниците излагат във въззивната си жалба доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Считат , че общите наследодатели са закупили дворно място от 412 кв.м , от което 145 кв.м са отчуждени за улица . И. Я. и Г.Я. през 70-години са закупили 1

170 кв.м. от съседен имот и той е включен в процесния имот . Имотът е нанесен в кадастралния плон с допълнителната площ , за която има съставен нотариален акт от 1991 г за придобиване по давност . За процесния имот няма одобрена дворищна регулация , а само улична регулация . Нотариалният акт от 1991 г легитимира въззивниците за собственици върху 170 кв.м. до опровергаване констатациите на нотариуса . Няма придаване по регулация , защото регулацията не е приложена . За 170/449 идеални части от ПИ и за сградите с идентификатори *** и *** квотите трябва да се определят 4/6 за И. Я. и по 1/6 за А. С. и Й. Л. .

Въззиваемата страна А. С. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Въззивниците не са владели имота като собственици и не са придобили част от него .

Въззиваемите стрА. А. Л. К. , Л. Д. К. и П. Д. Л. не са подали писмени отговори на въззивната жалба и не вземат становище в о.с.з .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 01.11.2023 г и е обжалвано в срок на 15.11.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото удостоверения за наследници изх. № 898/08.02.2013 г. и изх. № РИС17-УГ01-788/10.02.2017 г. се установява, че от наследодателите на стрА.те - Л.Я.И. е починал на 25.12.1995 г., а А. Г. Я. - негова съпруга е починала на 17.11.2012 г. Двамата са имали три деца Д.Л.И. - починал на 22.12.2009 г., Г.Л.Я. - починал на 04.03.2002 г. и съделителят А. Л. К..

Наследници по закон на Д.И., който видно от данните по делото не се е намирал в брак към датата на смъртта му, са съделителите Л. Д. К. и П. Д. Л. - негови деца.

Наследници по закон на Г.Л.Я., починал след смъртта на баща му Л.И., но преди смъртта на майка му А. Я., са съделителите И. И. Я. - негова съпруга и двете му дъщери А. Г. С. и Й. Г.

Л..

Според нотариален акт за продажба № 185 от 28.12.1945 г., том XVIII, регистър 3585, нотар.дело №3315/1945 г. наследодателят Л.Я.И. е придобил правото на собственост върху празно място, част от нива, находящо се в землището на гр. София, местност „Коньовица“, с пространство от 412 кв.м., от което 145 кв.м. за улица, при съседи: Г.С., Д.А. и от две стрА. проектирано улици, като мястото представлява част от нива, цялата с площ от 54,9 дка, находяща се в землището на гр. София, местност „Коньовица“. Между стрА.те не се спори, че процесният имот е придобит от Л. Я. И. по време на брака му е наследодатЕ.та А. Г. Я..

По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 51 от 18.09.1991 г., том X, дело 2103/1991 г., с който Г.Л.Я. и съпругата му И. И.

Я. са признати за собственици на основА.е придобивна давност на 170/450 ид.ч. от имот с 2 пл. №86 в кв. 24 по плана на гр. София, ж.к. „Факултета“, целият с площ 450 кв.м. при съседи: улица, Т.С., улица „Лвов“ и Г.Т., заедно с построените в имота гараж на 17 кв.м., паянтова складова сграда на 25 кв.м и масивна складова сграда на 15 кв.м., построени незаконно на регулационната на линия с лице към ул. „Лвов“.

В приетата пред СРС съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Д.Ч. е проследила регулационния статут на процесния поземлен имот. Съгласно заключението данни за процесния имот има в кадастрален план, емисия преди 1955 г„ където имот с пл.

№21 е нанесен е площ 362 кв.м. и МЖ постройка със застроена площ 41 кв.м. Съседен от запад е имот с пл. № 27, като впоследствие преди 1977 г. северната част на имот пл. № 27 с площ от 170 кв.м. е приобщена към имот пл. № 21, а южната част към имот пл. № 22.

Вещото лице е констатирало, че сградата с площ от 41 кв. м. е построена преди 1955 г.

Впоследствие през 1970 г. в едромащабна топографска карта, изработена от „Геопланпроект“ е отразена едноетажна масивна жилищна постройка в имота с площ 104 кв.м., която е идентична по местоположение, конфигурация и площ със сграда с идентификатор *** по КККР/2011 г„ като първите данни за сградата с площ 104 кв.м. са по този план. През юли 1977 г. е заснет имот с пл. № 86 с площ от 450 кв.м. и сградите от основно и допълващо застрояване, като за собственик на имота е вписан Л. И.

Я., който е вписан за такъв и в кадастрален план, емисия 1980 г. и разписна книга от 1977 г.

Според приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.Б.Т. средният размер на пазарния месечен наем за процесиите делбени имоти е в размер на 209 лева. Съгласно заключението намиращите се в имота пристройки е идентификатор *** с площ от 18 кв.м. и е идентификатор *** с площ от 22 кв.м. представляват външни гаражи изградени от тухлен зид и монтирА. метални врати . Вещото лице констатира , че третата пристройка с идентификатор *** към момента на огледа е разрушена и не съществува.

Според разпитА.те пред СРС свидетели Р.С.С. и Е.Н.С. , в процесния имот живеят съделителите Й. Л. и И. Я., като свидетелите посочват, че знаят, че когато съделителят А. С. идва в България, посещава имота, както и че съделителите Й. Л. и И. Я. са извършвали ремонтни дейности в имота.

От правна страна СРС е приел следното . Основният спорен по делото въпрос е за дяловете на стрА.те , като съделителите И. И. Я. и Й. Г. Л. възражения за по-голям дял, произтичащи от твърденията им за изтекла в тяхна полза придобивна давност на част от имотите. Тези възражения са неоснователни защото :

-съделителя И. Я. не доказва да е изключителен собственик на твърдените 170/449 ид.ч. от поземления имот. Не е установено същата да е закупила имота с нотариален акт реална част от имот, която впоследствие да е била придадена към процесното дворно място ;

-представеният нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 51 от 18.09.1991 г е оспорен от А. С.. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно- 3 техническата експертиза, прието в проведеното на 18.05.2022 г. съдебно заседА.е, твърдяната реална част от 170 кв.м. е попълнена в кадастъра през юли 1977 г. и в действащия тогава план сега архивен КП/1980 г., предхождащ КККР/2011 г., т.е. тази реална част от имот с пл. № 27 е заснета като част от поземления имот с пл. № 86 още преди 1977 г., а нотариалният акт е съставен едва през 1991 г.

- процесната жилищна сграда предмет на настоящото производство е изградена в поземления имот преди съставянето на констативния нотариален акт, за което обстоятелство сочат и заключенията и на двете съдебно-технически експертизи. Процесният поземлен имот е с площ от 450 кв.м., поради което същият следва да бъде разглеждан като принадлежност към изградената в имота масивна жилища сграда с оглед правилата на чл.19 ал.1, т.1 ЗУТ (чл.61 ЗТСУ /отм./, вр. чл.54 от Правилника за прилагане на ЗТСУ /отм./), които определят минималните размери на поземлените имоти в градовете и съобразно които площта на разглеждА.я такъв не би позволила обособяването на две и повече части. Ето защо представеният нотариален акт, респ. твърдението на ищцата да е придобила посочените идеални части от поземления имот по давност не обуславят извод за установяване на твърдения по-голям дял, доколкото същият се явява принадлежност към главната вещ (изградената жилищна сграда) и правата на съсобствениците върху поземления имот следва да се определят съобразно правата им върху сградата с идентификатор ***.

-неоснователни са и твърденията на съделителите Й. Л. и И. Я. да са придобили по давност ½ ид.част от еднофамилната едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** чрез владението на сочената от тях реална част от сградата. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, съсобственикът /сънаследникът следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е. той следва да доведе до знА.ето им намерението си да свои имота /така Решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на ВКС, II ГО/. В разглеждА.я случай от събрА.те по делото доказателства не се установява И. Я. и Й. Л. да са владели твърдяната от тях част от имота в посочения по-горе смисъл. Нещо повече - в отговорите на исковата молба и двете поддържат, че по никакъв начин не са препятствали достъпа на ищцата до имота, напротив - твърдят, че винаги са й предоставяли такъв. Не се установява нито от събрА.те по делото гласни доказателства, нито от писмените такива намерението им да своят имота да е доведено по някакъв начин до знА.ето на останалите съделители.

Според СРС квотите на съделителите следва да бъдат определени по правилата на чл.5 и сл. ЗН. Между стрА.те не се спори, че при закупуване на имота с нотариалния акт за продажба № 185 от 28.12.1945 г. наследодателят Л.Я.И. е бил в брак с А. Г. Я., т.е. имотът е придобит в режим на СИО. Същият е починал на 25.12.1995 г., с което съпружеската имуществена общност е прекратена. Така притежаваната от Л.И. ½ ид.част от поземления имот ведно с построените сграда и постройки е наследена при равни квоти от съпругата му А. Г. Я. и децата им Д.Л.И. - починал на 22.12.2009 г., Г.Л.Я. - починал на 04.03.2002 г. и съделителя А. Л. К., или всеки от тях е придобил по 6/48 ид.ч. (= 1/8 ид.ч.), с което делът на 4

А. Я. е бил 30/48 ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО и 6/8 ид.ч. съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН). А. Г. Я. е починала на 17.11.2012 г., като нейният дял по правило се наследява при равни квоти от децата й Д.Л.И. - починал на 22.12.2009 г., Г.Л.Я. - починал на 04.03.2002 г. и съделителя А. Л. К.. При това положение делът на А. К. е в размер на 16/48 ид.ч. (6/48 ид.ч.

(=1/8), наследени от баща й Л.И. и 10/48 ид.ч. (=5/24), наследени от майка й А. Я..

Наследници по закон на Д.Л.И., който видно от данните по делото не се е намирал в брак към датата на смъртта му, са съделителите Л. Д. К. и П. Д. Л. - негови деца, които го наследяват при равни квоти. Наследствените им дялове са в размер на по 8/48 ид.ч., образувА. както следва - по 3/48 ид.ч. наследени от дела на баща им от наследството на Л.И.

(общо 6/48 ид.ч. и по 5/48 ид.ч. наследени по силата на чл. 10 ЗН от баба им А. Я. (общо 10/48 ид.ч.). Наследници по закон на Г.Л.Я., починал след смъртта на баща му Л.И., са съделителите И. И. Я. - негова съпруга и двете му дъщери А. Г. С. и Й. Г. Л.. При определяне на дяловете им обаче следва да се съобрази датата на смъртта на Г.Я. и правилото на чл.10, ал.1 ЗН, тъй като същият е починал преди датата на смъртта на майка му А. Я..

Следователно съпругата му И. Я. ще наследи само онази част от наследството на Л.И., наследена от Г.Я., доколкото последният е починал по-късно. Останалата в наследство от А.