Решение № 53 от 05.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500045 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 138/05.12.2023г., постановено по гражданско дело № 136 по описа за 2023г. на Окръжен съд-Търговище, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Търговище, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Ю. В. Р. от с. И., общ. Т. сумата от 10 000 лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 3 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда № 1/10.01.18г. по НОХД № 862/16г. на РС-Търговище, потвърдена с решение № 55/04.07.18г. по ВНОХД № 94/18г. на ОС-Търговище, ведно със законната лихва от 04.07.2020 година до окончателното изплащане на сумата.

Счита се, че присъденият размер на обезщетението е недоказан и е неоснователно завишен, съобразно законовите изисквания за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че завършилите с осъдителни присъди две други дела против ищеца, също са оказали влияние върху емоционалното му състояние и върху честта и достойнството му, както и в отношението на обществото към него в малкия им град. Поради това негативните усещания на ищеца, за които споделят в показанията си неговата бивша съпруга, с която той продължава да живее, и неговият син, би трябвало да го следват от 2002г.

1 до 2022г. Освен това фактът на множеството предходни осъждания на ищеца може да няма отношение към законността на действията на правозащитните органи, но има отношение към твърдените емоционални негативи, претърпени от него, както и към определянето на размера на обезщетението.

Последното следва да е определено по начин, че да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване. Счита се, че ангажираните от ищеца само гласни доказателства, са оскъдни и освен това не следва да се кредитират, предвид заинтересоваността на свидетелите и предвид липсата на други доказателства, които да ги потвърдят. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и определяне на обезщетение, съответстващо на принципа на справедливост.

В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Ю. В. Р..

2. Въззивна жалба на Ю. В. Р. , подадена чрез адв. Р. Р. от АК-Т., против решението, в частта му, с която е отхвърлен иска му за заплащане на горницата над присъдената сума от 10 000 лв. до претендираната сума от 45 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т.

3 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда № 1/10.01.18г. по НОХД № 862/16г. на РС-Търговище, потвърдена с решение № 55/04.07.18г. по ВНОХД № 94/18г. на ОС-Търговище, на основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 04.07.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Счита се, че съдът не е обсъдил в мотивите си каква част от обезщетението се дължи на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Излага се, че неправилно съдът не е дал вяра на показанията на сина на ищеца, тъй като, когато делата са били в съдебната им фаза, същият е бил на по-зряла възраст и е могъл да има адекватни възприятия на случилото се. Показанията на двамата свидетели са последователни, конкретни и кореспондират помежду си. Свидетелите са от най-близкото обкръжение на ищеца и могат да дадат най-точна информация за неговото емоционално състояние и преживявания през процесния период. Самият факт на наличието на осъдителна присъда по другото водено срещу ищеца дело, с наложено наказание от 10 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години, са засилили интензитета и опасенията от изхода по настоящото наказателно производство.

Освен това обвинението, по което е бил привлечен ищеца, е било в неговата професионална сфера. В наказателното производство са били разпитвани множество лица, които също се занимават с дърводобив и поради това са започнали да го избягват, което е довело до невъзможността той да продължи да се развива в същата сфера. Не е било отдадено и достатъчно значение на продължителността на наказателното преследване, съпътствано от множество съдебни заседания. Постановената осъдителна присъда по първоначално образуваното първоинстанционно НОХД № 39/15г. на РС-Омуртаг още повече засилило интензитета на негативните емоции и чувството за 2 несправедливост у ищеца. По тези съображения се претендира отмяната на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълния му предявен размер.

В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република България.

Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 04.07.18г. до 03.07.20г.

В с.з. становищата, изразени във въззивните жалби, се поддържат чрез процесуалните представители на страните. Депозирани са и писмени бележки от процесуалния представител на Прокуратурата на Република България, в които се поддържа, че твърдените от ищеца неимуществени вреди не са поразлични от обичайните за подобни случаи, а отделно от това не са надлежно доказани. Претендира се намаляване на присъденото обезщетение при съобразяване на обществено-икономическите показатели и невисокия жизнен стандарт в страната, както и забраната обезщетението да служи за неоснователно обогатяване, като се има предвид и обстоятелството, че и самото осъждане на ответника има репариращо действие поради моралния, а не поради имуществения характер на претендираните вреди.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена на 03.07.23г., ищецът Ю. В. Р. от с. И., общ. А. е твърдял, че е бил привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение /МНО/ „Подписка“ с постановление от 17.08.09г. по ДП № 367/18г., за извършено продължавано престъпление за периода от 10.09.05г. до 25.02.08г., квалифицирано по чл. 235, ал. 5, вр. ал. 3, т. 3, вр. чл. 235, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и „глоба“ от 50 000 лв. до 500 000 лв. След проведено допълнително разследване ищецът е бил привлечен като обвиняем, но вече за три престъпления, отделени в горния период по години и посочени имоти, като вредите на всяко от тях са в големи размери. С присъда № 8/27.01.16г. по НОХД № 39/15г. на РС-Омуртаг ищецът е бил признат за виновен в извършването на трите престъпления по чл. 235, ал. 3, т. 3 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и са му били определени отделни наказания, като на осн. чл. 23 от НК съдът му е определил общо наказание в размер на най-тежкото: 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което е отложил с изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66 от НК, както и глоба в размер на 2 500 лв. Срещу присъдата са били подадени протест от прокурора и въззивна жалба от подсъдимия. По ВНОХД № 60/16г. на ОС-Търговище е било постановено решение от 31.05.16г., с което присъдата е била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Било е образувано ново НОХД № 862/16г. на РС-Търговище с прецизиране на обвинението относно фактите, 3 свързани с мястото на извършване на деянието и обема на вредите.

Представителят на обвинението е поддържал искането си за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години и глоба от 8 000 лв. Въз основа на това незаконно обвинение в наказателния процес са били приети за съвместно разглеждане и предявените от пострадалите лица граждански искове срещу Ю. Р., всички на стойност от 308 804лв. Ищецът е бил оправдан с присъда № 1/10.01.18г., която е била потвърдена с решение № 55/04.07.18г. по ВНОХД 94/18г. на ОС-Търговище, влязла в сила от датата на постановяването на въззивното решение. Въз основа на горните твърдения ищецът е посочил, че наказателното преследване срещу него е продължило повече от 8 години и е оказало негативно влияние върху неговия живот. През цялото време е бил напрегнат и стресиран. Предвид факта, че живее в малко населено място, срещу ищеца се създало отрицателно отношение в обществото и съседите, а познати и роднини променили трайно отношението си към него. Обвинението и незаконното наказателно преследване са се отразили и на работата му, имайки предвид спецификата на осъществяваната професионална дейност, тъй като неговите колеги са започнали да го избягват. Начинът му на живот се променил. Здравословното му състояние също се влошило и той започнал да страда от безсъние, а психически не издържал на създалото се напрежение, което продължило един значителен период. Отправеното искане е било ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 45 000 лв., претърпени от незаконно повдигнатите обвинения в извършването на три престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно с присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от влизането в сила на оправдателната присъда на 04.07.18г. до окончателното му изплащане, както и разноските по делото.

В депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Посочено е, че в исковата молба се сочат обичайно претърпени психически неудобства във връзка с наказателното производство, но липсват медицински документи за установяването на вредите, както и доказателства за причинна връзка между тях и обвинението в извършване на престъплението. Счита се, че липсват и доказателства, свързани с действията на прокуратурата, които да са довели до психическото му травмиране, злепоставяне пред колеги, приятели и семейство, опозоряване на доброто му име, тъй като прокуратурата не е разпространявала данни за разследването. Освен това наказателното производство не се отличавало със завишена процесуална принуда и интензивност – спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда, а участието му в производството било ограничено. Прокуратурата няма отношение към претенциите по предявените граждански искове, които също могат до доведат до негативни преживявания у ищеца. Отделно от това е посочено, че в същия период срещу ищеца са били водени още две наказателни производства – по ДП № 395/09г.

4 на РУ на МВР-Омуртаг за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК и ДП № 122/08г. на ОД на МВР-Търговище за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК. И двете наказателни производства са завършили с осъдителни присъди за ищеца; и двете производства са били свързани с извършваната от ищеца дейност по дърводобив. Поради това и твърдението му за вреди от незаконното обвинение, изразяващи се в затруднение, предвид „особени професионални среди“, не е обосновано. Не може да бъде доказано по категоричен начин кое от разследванията са довели до отрицателните емоции и преживявания на ищеца, за да бъдат претендирани вреди само по ДП № 367/08г. на РУ на МВР, гр. Омуртаг. Освен това се поддържало, че претендираният размер не съответства на икономическия стандарт в страната.

Релевирано е било възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за законни лихви за периода от 04.07.18г. до 03.07.20г.

Така наведените от ищеца в исковата молба твърдения по фактите, както и формулираният петитум, сочат на иск с правна квалификация по чл.