Решение № 3902 от 07.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3902 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330109514 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против К. А. Б., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Действащи през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.

По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ, ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника, находящ се в ***, с ИТН № ***, като за ответника бил открит клиентски номер *** в качеството му на собственик, съгласно Нотариален акт № ***.

Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия в сроковете по Общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил на ответника за периода 23.02.2022 г. – 22.05.2022 г. ел. енергия на обща стойност 108.23 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 от общите условия, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 24.08 лева за периода 12.04.2022 г. – 07.03.2024 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в които са посочени падежи за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 4423/2024 г. на ПРС, ХХ гр.

1 състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 08.03.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен представител на ответника, с която оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва качеството потребител на ответника за процесния период, тъй като сочи, че ответникът с Нотариален акт № ***, се е разпоредил с имота на ***., т.е. една година преди периода, за който се твърди, че е потребена и незаплатена електроенергията в жилището.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за главница и лихва, като е посочено, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД всички задължения от групата на периодичните плащания се погасяват с тригодишна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4423/2024 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да се уважат претенциите, дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало правоотношение с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респ., че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, включително, че е доставял ел. енергия в обекта за процесния период, като докаже вземанията си и по размер. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в т.ч. правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД - чл. 2, ал. 1, чл. 3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи 2 условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупкопродажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

От представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за продажба № *** на Нотариус при ПРС, копие от справка по лице К. А. Б., направена от Служба по вписванията – ***, за периода от 01.01.1991 г. до 01.07.2025 г., Нотариален акт за продажба № 1*** на Нотариус при ПРС, вписан под акт № *** с дв.вх. рег. № *** г. по описа на Служба по вписванията – ***, Нотариален акт за продажба № *** на Нотариус при ПРС, вписан под акт № *** по описа на Служба по вписванията – ***, Заявление – деклА.ция за започване на продажба на ел. енергия от 14.05.2014 г.; ДеклА.ция за достъп до мрежата от 14.05.2014 г., депозирани от К. А. Б.; Заявление – деклА.ция за започване на продажба на ел. енергия от 30.10.2023 г., подадено от З.О.Т. и Заявление – деклА.ция за започване на продажба на ел. енергия от 30.10.2023 г., подадено от Р.Б.А., се установява, следното:

По силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба № *** на Нотариус при ПРС, К. А. Б. е станал собственик на следните недвижими имоти: 3/8 ид.ч. от дворно място, намиращо се в ***, цялото съдържащо 376 кв.м. застроена и незастроена площ, съставляващо по плана на *** парцел ***, заедно с жилището, заемащо северозападната част от първия етаж от първия етаж на жилищната сграда от изба, два етажа и таван, което жилище се състои от две стаи, антре, бокс и тоалетна, на юг от входното антре и една стая, бокс и тоалетна, на север от входното антре, заедно със съответната част от стълбището от запад и входното антре за жилището, през което се преминава и за част от втория етаж, без входа и стълбището от към *** за втория етаж на сградата, заедно с избено помещение в избата на сградата, намиращо се под двете стаи на юг от входното антре на етажа, състоящо се от две преградено помещения, заедно с таванското помещение, заемащо средната част от тавата с прозорец на запад и заедно със съответната част от общите части на сградата, избата и тавана и стълбището от първия етаж за тавана.

За притежаваните от ответника недвижими имоти, К. А. Б. е подал Заявление – деклА.ция за започване на продажба на ел. енергия от 14.05.2014 г. и ДеклА.ция за достъп до мрежата от 14.05.2014 г., за обект, находящ се в ***, ет. 1, присъединен към мрежата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ИТН ***, като за същия е създаден клиентски номер ***.

Видно от Нотариален акт за продажба № *** от ***. на Нотариус при ПРС, вписан под акт № *** по описа на Служба по вписванията – ***, К. А. Б. е продал на Р.Б.А., следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на ***, одобрени със Заповед РД -18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед 185692/26.05.2021 г. на Началника на СГКК – ***, с адрес на имот: ***, ет. 1, самостоятелният обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор № ***, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по кадастрална схема от 40 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, бокс и тоалетна, разположени на юг от входното антре на етажа, с прилежащи части: избено помещение със ЗП от 11 кв.м., находящо се в избения етаж на сградата, разположено под двете стаи на жилището на юг от входното антре на етажа, таванско помещение, заемащо средната част от тавана с прозорец на запад, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата, избата и тавана и стълбището от първия етаж за тава и съответната ид.ч. от правото на строеж, ведно с 3/8 ид.ч. от поземления имот с 3 идентификатор № ***.

За придобитите от Р.Б.А., недвижими имоти, е подадено Заявление – деклА.ция за започване на продажба на ел. енергия от 30.10.2013 г., за обект, находящ се в ***, ет. 1, присъединен към мрежата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ИТН *** и ***, като за същата е създаден клиентски номер ***.

Видно от Нотариален акт за продажба № *** от 17.02.2023 г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт № *** с дв.вх. рег. № *** г. по описа на Служба по вписванията – ***, К. А.

Б. е продал на З.О.Т., следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на ***, одобрени със Заповед РД -18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 15.03.2022 г. на Началника на СГКК – ***, с адрес на имот: ***, ет. 1, самостоятелният обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор № ***, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със ЗП на обекта от 36 кв.м., състоящ се от една стая, антре, бокс и тоалетна, разположени на север от входното антре на етажа, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата.

За придобития от З.О.Т., недвижим имот, е подадено Заявление – деклА.ция за започване на продажба на ел. енергия от 30.10.2013 г., за обект, находящ се в ***, ет. 1, присъединен към мрежата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ИТН ***, като за същата е създаден клиентски номер 1010596423.

Ето защо, съдът приема, че К. А. Б., за периода от 20.12.1996 г. до 17.02.2023 г. е бил собственик на недвижим имот, находящ се в ***, ет. 1, присъединен към мрежата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ИТН ***, за който се твърди да е доставяна ел. енергия.

К. А. Б. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената ел.енергия, която услуга е ползвала в имота. Възраженията на ответника, че имотът, за който се претендират вземанията е бил продаден на ***., са неоснователни, тъй като от приетите по делото писмени доказателства се установява, че предмет на продажбата от ***. от ответника е недвижим имот с идентификатор № ***, който макар и да се намира на същия адрес: ***, ет. 1, представлява обект, различен от процесния, който е с идентификатор № ***, за който се претендират вземанията – предмет на настоящото производство.