Определение № 3210 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3210 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503075 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Е. И., против Разпореждане № 28882 от 13.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11836/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХI гр.с., с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против М. П. В..

В частната жалба се излагат оплаквания за постановяване на разпореждането при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че договорът за паричен заем е сключен с длъжника по реда на чл. 6 от ЗПФУР и е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във връзка с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че същият е подписан от длъжника посредством цифров код, имащ силата на саморъчен подпис, а преписът има значение на носител, обективиращ частни подписани от страните документи.

Релевират се доводи, че заповедният съд е излязъл извън границите на проверката, предмет на чл. 410 от ГПК, тъй като единственото доказателство, което следва да бъде представено, е договорът за потребителски кредит, като съдът не следва да изисква слуги писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане.

Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по същество с издаване на заповед за изпълнение.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 11836/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХI гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД против длъжника М. П. В., ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Г.Г.“ № 48 за заплащане на сумите: главница в размер на 2 000 лева, договорна лихва в размер на 516,40 лева за периода от 04.12.2020 г. до 14.01.2022 г., законна лихва в размер на 328,19 лева за периода от 15.01.2022 г. до 25.06.2024 1 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за паричен заем № 5650494 от 20.11.2020 г.

С Разпореждане № 20148 от 11.07.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи подписани от потребителя договор за кредит, общи условия, погасителен план и приложение, тъй като представените не съдържат някакво удостоверително изявление за длъжника (КЕП, подпис, код или друго ел. изявление), да представи погасителен план към договора, да посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях.

С молба от 30.07.2024 г. заявителят чрез пълномощника си е уточнил, че договорът за паричен заем е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР и е оформен съгласно чл. 3 във връзка с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, но не е подписан с КЕП. По отношение на погасителния план сочи, че същият е инкорпориран в договора за кредит, а платената сума по договора след е 100 лева.

С Разпореждане № 28882 от 13.10.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е приел, че заявителят не е изпълнил дадените указания за представяне на подписан по какъвто и да е начин от длъжникапотребител договор за паричен заем.

Обжалваното разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за паричен заем, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите. За тази цел съгласно изричната разпоредба на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението задължително се прилага договорът, сключен с потребител, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. В случая към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен договор за паричен заем, но няма данни същият да е подписан от длъжника нито саморъчно, нито с КЕП или с друг вид електронно изявление на длъжника, в т.ч. с твърдения от частния жалбоподател цифров код.

Дори и да се приеме, че законът не поставя изискване за представяне на подписан от длъжника договор за паричен заем, то разгледано по същество заявлението за издаване на заповед за изпълнение се явява неоснователно, доколкото от съдържанието на договора се установява, че същият съдържа неравноправни и нищожни клаузи, тъй като съгласно чл. 1, ал. 3 от договора потребителят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, чийто размер е 1 257,90 лева при главница от 2 000 лева. Тази такса се дължи за действия, които по същество са свързани с усвояване и управление на кредита, и съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С това плащане се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Няма данни в процесния договор за кредит това да е сторено, което налага да се приеме, че посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност. Следователно е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, представляващ едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит. Липсата на яснота относно действителния размер на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнението на задълженията по договора. Последното представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК. При констатиране на нищожни и/или неравноправни клаузи искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата стойност на кредита. Когато обаче липсват данни за същата, заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

2

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 28882 от 13.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11836/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3