Определение № 273 от 29.07.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 394/2024
- Вид
- Определение № 273
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Антония Кирова Роглева, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 618 · Търговски закон
- чл. 634в, ал.1 · Търговски закон
- чл. 686, ал.1,т.2 · Търговски закон
- чл. 687, ал.2 · Търговски закон
- чл. 690-694 · Търговски закон
- чл. 690-694 · Търговски закон
- чл. 690-694 · Търговски закон
- чл. 690-694 · Търговски закон
- чл. 690-694 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1,т.6 · Търговски закон
- чл. 724 · Търговски закон
- чл. 729, ал.3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20245001000394 по описа за 2024 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 729, ал.3 от ТЗ.
С определение № ******/19.06.24 г., постановено по т.д. № 192/08 г. на ОС Пловдив, е ОДОБРЕНА частична сметка за разпределение № * на наличните в масата на несъстоятелността средства, обявена в ТР на 7.5.2024 г.
Частна жалба против горното определение е подадена от АК „Б., С. и Т.“ ДЗ** чрез процесуален представител адв. Е. Н.. В същата се излагат доводи за незаконосъобразност на изготвената от синдика частична сметка на разпределение и на обжалвания съдебен акт, с който същата е одобрена. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е обявена в ТР на 12.07.24 г., като в законоустановения срок не са постъпили отговори от длъжника и заинтересованите лица.
Частната жалба е допустима - подадена в законоустановения срок от 1 надлежна страна /кредитор, подал възражение против разпределение/, и следва да бъде разгледана по същество. сметката за
С процесната частична сметка за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността е разпределена сума в размер на 1 612 125 лв. в полза на Н** за удовлетворяване на прието вземане в общ размер на 3 129 886.13 лв. по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ
Сумата е набрана от проданта на:
- 10 бр. МПС с обща стойност - 30 874 лв.;
- три недвижими имота с обща стойност - 1 581 251 лв.
Против сметката са подадени възражения, включително и от кредитора АК „Б., С. и Т.“ ДЗ**, които са отхвърлени от съда по несъстоятелността.
Прието е, че в производството делото са приети обезпечени публични вземания на Н** в общ размер на 3 129 886,13 лева с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, които вземания са включени в списък на приетите от синдика вземания, одобрен с определение по чл. 692 от ТЗ № 687/28.03.2014 г. Прието е, че при изготвяне на сметката за разпределение както синдикът, така и съдът следва да се съобразят с одобрения списък, като на този етап от производството не могат да се внасят изменения в списъка, включително и по отношение на привилегиите на приетите вземания, а списъкът може да бъде изменян единствено при условията на чл. 690-694 от ТЗ. Прието е, че при изготвянето на сметка за разпределение съдът и синдикът не могат да прилагат служебно института на погасителната давност, поради което не са споделени доводите за изтекла абсолютна погасителна давност.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за това, че при изготвяне и одобряване на сметката за разпределение следва да се зачетат и удовлетворят вземанията в съответствие 2 с обезпеченията и привилегиите така, както същите са включени в одобрения списък на приети вземания, без да могат да се правят изменения в списъка, освен в случаите, когато следва да се зачете задължителната сила на влязло в сила съдебно решение по установителен иск с правно основание чл. 694 от ТЗ.
Това разбиране се налага с оглед целите и спецификите на производството по несъстоятелност, уредено като особено производство по универсално принудително изпълнение, и специалните правила, по които същото се развива, императивно уредените възможностите за предизвикване на правна промяна в имуществените права и/или задължения на длъжника, както като цяло, така и по отношение на отделни кредитори. Съобразно чл. 618 от ТЗ кредиторите запазват в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение. Привилегията на вземането на обезпечен кредитор, с която същият е включен в списъка на одобрените вземания, следва да бъде зачетена от синдика и от съда по несъстоятелността, при удовлетворяването му с включване в сметката за разпределение на вземането му в реда, с който същото е включено в одобрения списък на приетите вземания. В този смисъл не следва да се коментират и в настоящето определение доводите в частната жалба за това, че привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ не се следва за Н**, макар постановлението за налагане на запор да е било вписано в ЦР**, че кредиторът не се ползва с такава привилегия според според разпоредбата на чл. 724 от ТЗ и т.н., както и за това, че не вписването на запора не било подновено. Списъкът на приетите вземания на кредиторите след неговото одобряване е задължителен за всички участници в производството, включително синдика и съда по несъстоятелността и в него не могат да се внасят промени с изключение на зачитането на влязъл в сила съдебен акт по чл. 694 от ТЗ, какъвто в случая няма, поради което и изтичането на законния срок на действието на вписването в ЦР** след като е бил одобрен списъкът на приети вземания, и липсата на подновяване на вписването към момента на съставяне на сметка за разпределение не представляват основание за изменение поредността на удовлетворяване вземанията на кредиторите.
Съобразно горното, на първо място, следва да се установи кои са обезпечените вземания, за които е приета привилегията по чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ, както и кои са конкретните имущества, предмет на обезпеченията, тъй 3 като само сумите, получени от продажбата на тези конкретни имущества подлежат на разпределение по този ред, в полза на обезпечения кредитор.
Съобразно списъка за приети вземания по чл. 686, ал.1,т.2 вр. чл.
687, ал.2 от ТЗ привилегиите на Н** произтичат от четири броя постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като същите касаят единствено МПС и движими вещи: постановление **-*-****/******** г. - запор върху 24 бр. МПС, собственост на длъжника, вписан в ЦР**, който обезпечава публични вземания, установени с изпълнителните основания по т. 2.12 – 2.22 от молбата на Н** за предявяване на вземанията; постановление **-*-****/******** г. - запор върху 5 бр. МПС, собственост на длъжника, вписан в ЦР**, който обезпечава публични вземания, установени с изпълнителните основания по т. 2.23 – 2.24 от молбата на Н** за предявяване на вземанията; постановление **-*-***/******** г. - запор върху 26 бр. МПС и 13 броя движими вещи, собственост на длъжника, вписан в ЦР**, който обезпечава публични вземания, установени с изпълнителните основания по т. 1.1 и т.2.25 – 2.38 от молбата на Н** за предявяване на вземанията; постановление **-*-***/******** г. - запор върху 26 бр. МПС и 13 броя движими вещи, собственост на длъжника, вписан в ЦР**, който обезпечава публични вземания, установени с изпълнителните основания по т.2.1 – 2.38 от молбата на Н** за предявяване на вземанията.
С определение № 687/28.03.2014 г., постановено по т.д. № 912/08 г. на ПОС, списъкът в тази му част е одобрен с допусната промяна в графа „привилегии и обезпечения“, както следва: предвижда се привилегия за удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ за обезпечените вземания на Н** по 4 т. 1.1 и от 2.1 до 2.38 от молбата за предявяване на вземания, възлизащи на обща сума от 3 129 886.13 лв., от които главници – 1 630 755.53 лв. и лихви към 17.06.2013 г. – 1 499 130.60 лв., а за предявените от Н** и приети необезпечени вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност
/с посочени размери/ се предвижда ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.6 от ТЗ.
С оглед горното се преценяват като основателни доводите в частната жалба, че по отношение на сумите, получени от проданта на недвижими имоти, няма правно основание да бъдат разпределяни по реда на чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ в полза на Н**. В списъка на приети вземания, одобрен с цитираното определение 687/28.03.2014 г., няма приети обезпечения в полза на Н**, които да касаят недвижими имоти. С изготвената и одобрена частична сметка е разпределена сума от 1 581 251 лв. /сбор от цената на трите недвижими имота – 156 480 лв. + 305 000 лв. +1 119 771 лв./, която няма основание да се разпределя в полза на Н** по реда на чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ, тъй като подобна привилегия не се съдържа в списъка на одобрените вземания.
По отношение на продадените МПС се установява, че същите са предмет на запор, вписан в ЦР**, единствено по първото от изброените погоре постановления за налагане на обезпечителни мерки, приложени към молбата на Н** за предявяване на вземания /л. 1219 и сл. от делото по несъстоятелност - ІV папка „Предявени вземания“, а именно постановление № **-*-****/******** г., като запорът обезпечава публичните вземания, установени по изпълнителни основания по т. 2.12 – 2.22 от молбата на Н** за предявяване на вземанията /л1449 и сл. - ІV папка „Предявени вземания“.
Останалите три цитирани постановления касаят други МПС, различни от продадените.
При това положение сумите от проданта на въпросните МПС могат да бъдат разпределени привилегиронаво, по реда на чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ в полза на Н** единствено за вземанията, установени с изпълнителните основания по т. 2.12 – 2.22 в молбата за предявяване. Касае е за задължителни осигурителни вноски по конкретни декларации, обр.6, подадени в периода април 2008 – януари 2009 г. – общо 11 бр. Декларациите 5 са приложени на л. 1109 – 1119 от ІV папка „Предявени вземания“. Върху същите ръкописно са изписани входящи номера с отметка „вярно с информационната система на Н**“ и именно с тези входящи номара са описани и в молбата за предявяване.
Споделят се мотивите на съда по несъстоятелността, че нито съдът, нито синдикът могат служебно да прилагат института на погасителната давност. Това обаче не означава, че въпросът за давността въобще не може да се изследва в случая. Касае е за публични вземания, по отношение на които самият кредитор Н** има служебно задължение да отпише вземанията, погасени по давност съгласно регламентацията по чл. 173 от ДОПК. Нещо повече, в случая са налице доказателства по делото за изпълнение на това задължение по делото е кредиторът Н** с молба вх. № 284770/15.11.23 г. е представил: справка за задълженията на длъжника, актуална към 5.11.2021 / л. 8667 и сл- от делото по нес. – 27.ма папка/; справка за погасени по давност/отписани същата дата - л. 8719 и сл. от делото по нес. – 27-ма папка. вземания към
Ако определено публично задължение е отписано като погасено по давност от самия кредитор в изпълнение на вмененото му от закона задължение по чл. 173 от ДОПК, няма основание това отписване да бъде игнорирано при изготвяне на сметка на разпределение. Напротив, същото следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне на сметката за разпределение, както и от съда, който разглежда въпроса за нейното одобряване. Не се касае за служебно прилагане на давността от съда или от синдика, нито пък за изменение на списъка на приетите вземания. Става въпрос за съобразяване на настъпило след одобряване на списъците погасяване на публичното вземане, което се установява от самия кредитор – Н**.
При преглед на представената справка за погасени по давност вземания се установява, че действително са отписани по давност една част от главниците /ведно с дължимите лихви/ по декларациите обр. 6 за дължими осигурителни вноски по т. 2.12 -2.22 от молбата на Н** за предявяване на 6 вземания. Напр. по декларация обр. 6 вх. № **************/******** г.
/втори вх. № **************/******** г./ - т. 2-12, са отписани като погасени по давност сумите, дължими за ДОО, ДЗПО – универсален пенсионен фонд, ДЗПО – професионален пенсионен фонд, за фонд ГВРС.
Не всички вземания обаче са отписани като погасени по давност. Напр. не са отписани задълженията за здравно осигуряване по цитираната декларация по т. 2.12 в размер на 1 528.20 лв. и 9 491.84 лв.; по декларацията по т.2.13 – в размер на 1 560.60 лв. и 9 596.21 лв.; по декларацията по т. 2.14 – в размер на 9 857.02 лв. и 1575 лв. и т.н.
Категорично са налице неотписани обезпечени вземания в размер по-голям от сумата 30 874 лв., получена от реализацията на запорираните МПС, подлежаща на разпределение по чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ. Съдът приема, че не може в настоящето производство не може служебно да прилага института на погасителната давност, включително и по отношение на 10-годишната давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК, а задължението служебно да отпише погасените по давност вземания е на Н**.. В този смисъл следва да бъдат зачетени данните по представената от него справка за отписани по давност вземания.