Решение № 155 от 29.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600470 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба, изготвенa от адв.

Й. Д. – защитник на подс. В. Д. К. ведно с допълнения към същата от последната, както и по жалба на подсъдимите А. Г. и С. П. – и двамата чрез защитника си адв. Ж. Ч., срещу присъда № 40 от 22.05.2024 г., постановена по НОХД № 2141/2023 г. по описа на ОС – Пловдив.

С посочения съдебен акт подс. А. Г. Г. е била призната за виновна в извършването на три престъпления, както следва: 1. по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е била осъдена на четири години лишаване от свобода, 2. за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, ал. 3, т. 2 НК, за което е била осъдена на дванадесет години лишаване от свобода, глоба от 7000 лева и конфискация на половината имущество, като е била призната за невинна и оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение за размера на причинената имуществена вреда за разликата от 599,76 лева до 699,00 лева за деянието, реализирано на 29.04.2022 г., както и за общия размер на щетата за разликата от 125 399,76 лева до 125 449,00 лева и 3. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е била осъдена на пет години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК окръжният съд е групирал така 1 наложените на подсъдимата наказания, като й е наложил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода от дванадесет години, към което е присъединил наказанията глоба и конфискация на половината имущество, включващо лек автомобил. На основание чл. 57, ал. 1 , т. 2, б. а ЗИНЗС първият съд е постановил подс. А. Г. Г. да изтърпи така наложеното й общо наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим. Приспаднал е й срока на предварителното задържане при изпълнението на общото найтежко наказание лишаване от свобода.

Със същата присъда подс. В. Д. К. е била призната за виновна с извършването също на две престъпления, както следва: 1. с правна квалификация по чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, ал. 3, т.

2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е била осъдена на единадесет години лишаване от свобода, глоба от 6000 лева и конфискация на половината имущество, включващо лек автомобил, поземлен имот и сгради, като е била призната за невинна и оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение относно разликата от 599,76 лева до 699 лева за деянието, реализирано на 29.04.2022 г., както и за общия размер на причинените значителни имуществени вреди за разликата от 115 308,61 лева до 115 664,00 лева. 2. с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК, за което е била осъдена на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК първият съд е наложил на подс. В. Д. К. едно общо най-тежко наказание от единадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Към общото най-тежко наказание лишаване от свобода са били присъединени различните по вид наказания конфискация и глоба.

С присъдата си първият съд е признал подс. С. П. П. за виновен в извършването на две престъпления, както следва: 1. с правна квалификация по 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което го е осъдил на две години лишаване от свобода. 2. престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е бил осъден на седем години лишаване от свобода и глоба от 5000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК първият съд е наложил на подс. С. П. П. едно общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Към него е присъединил и наказанието глоба в размер на 5000 лева.

Със съдебния акт подсъдимите А. Г. Г. и В. Д. К. са били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец К. Д. А. сумата от 3757 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл.

210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на визираното отделно деяние с пострадал гражданския ищец, включено в продължаваната дейност, а именно считано от 12.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото.

Във въззивната си жалба адв. Д. сочи, че постановената присъда е била 2 произнесена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. От въззивния съд се иска да отмени акта на първия съд и да признае подсъдимата К. за невинна по повдигнатите й обвинения, за които да бъде оправдана. При условията на алтернативност, се иска изменение на съдебния акт чрез частично оправдаване на подсъдимата и намаляване на размера на санкцията. В допълнение към въззивната жалба на адв. Д., подс. В. К. сочи, че от страна на пострадалия С. М. са й били направени подаръци, а имотните сделки са били сключени доброволно от същия пред конкретно цитирани нотариуси П. М. и Л. Т., които е настоявала да бъдат разпитани по делото.

Във въззивната жалба, изготвена от адв. Ж. Ч., се релевират нарушения на процесуалните правила, свързани с оценка на доказателствата. В случая първият съд се е позовал на показанията на свидетели с влошено състояние, които са били депозирани в грубо нарушение на процесуалните правила.

Защитата намира, че по недопустим начин по делото е била дадена вяра на невменяем свидетел и на свидетел с тайна самоличност. Твърди се, че данните са били „нагласени“. Претендира се, че пострадалият С. М. е имал интимни отношения със съпроцесниците В. К. и А. Г., поради което всички, посочени от него суми, са били дадени под формата на подаръци, което произтича от бохемския начин на живот, който е водел – с почерпки и подаръци. От въззивния съд се иска да отмени осъдителната присъда и да постанови нова оправдателна спрямо неговите подзащитни А. Г. и С. П..

По делото е постъпило и становище от адв. И. Х. – особен представител на пострадалия К. Д. А., с което моли въззивният съд да остави жалбите на подсъдимите В. Д. К., А. Г. Г. и С. П. П. срещу присъда № 40 от 21.05.2024 г. по НОХД № 2141/2023 г. без уважение като неоснователни и недоказани.

Намира, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива., много добре мотивирана, като са обсъдени всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност. Наказанията на подсъдимите намира за справедливо наложени съобразно тяхната съпричастност в деянията и характера на престъпленията. Сочи, че подсъдимите са с висока обществена опасност, доколкото са се насочили изцяло към възрастни хора в неравностойно положение, а нейният доверител е дори с ментални увреждания, които са видими за околните. Намира, че правилно и основателно е бил уважен и предявеният граждански иск. Поради изложеното, моли да се потвърди присъдата на първата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящия съд представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив изразява становище, че жалбите, като неоснователни, следва да се оставят без уважение, а присъдата, като законосъобразна и обоснована да се потвърди. Представителят на държавното обвинение релевира, че е доказано по един безспорен начин, че престъпленията квалифицирана измама по чл. 210 от НК и изнудване по чл.

214 от НК са осъществени от тримата подсъдими. В тази връзка отчита многобройните писмени доказателства по делото, свързани с пълномощни, билети от заложни къщи, договори за вземане на кредит, изпращане на пари по „Изи пей“, които сочат за движение на парични средства от пострадалите 3 към подсъдимите. Наред с това, прокурорът отчита, че гласните доказателства, които са събрани по делото и които са обсъдени много подробно от страна на първоинстанционния съд и също сочат, по един категоричен начин, за осъществената престъпна дейност на тримата подсъдими. От тях особено значение имат тези на защитения свидетел и на пострадалите С. М. и Ф. К..

Във връзка с проведеното пред въззивната инстанция допълнително съдебно следствие представителят на обвинението намира, че не се променя фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на обвинението.

Още повече, че прокуратурата никога не е твърдяла, че С. М. е бил заставен да направи тези разпореждания. Той е бил психологически атакуван и сам е решил и е стигнал на база на тази принуда до извода, че за да запази себе си, трябва да изпълни това, което се иска от него. За това е посетил нотариалните кантори без да бъде насилван, но принудата е била осъществена предварително. По отношение на наложените наказания, представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив сочи, че са в диапазона, предвиден н чл.

214, ал. 2 НК и чл. 210 НК, като правилно е бил отчетен превесът на отегчаващите вината обстоятелства, с оглед на това, че се действа брутално по отношение на хора, които на практика са беззащитни и се въздейства върху психиката им. Правилно са били уважени и претенциите в гражданската част.

Във връзка с претенцията на защитата за наличие на противоречие в интересите на двама от подсъдимите, представителят на обвинението намира, че в случая такова не е налице, доколкото и те имат един и същи интерес – да бъдат оневинени и да се постанови тяхното оправдаване за случая. В този смисъл намира, че се говори за едно хипотетично нарушение на процесуалните правила, което не е било допуснато от първия съд.

В хода на съдебните прения адв. Х. – представител на гражданския ищец К. А. моли присъдата на първия съд като правилна, законосъобразна и много добре мотивирана да бъде потвърдена.

В пренията, адв. С. – повереник на частния обвинител Н. Г., конституирана като наследник на починалия частен обвинител С. М., моли да се потвърди присъдата на окръжния съд като правилна, законосъобразна и постановена на базата на категорични и несъмнени доказателства, събрани както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Сочи, че частният обвинител С. М. си е отишъл „омерзен, огорчен и отчаян от това, че е станал жертва на подсъдимите“, които с действията си са го провокирали да извърши толкова финансови операции, за които понастоящем от различни финансови институции срещу наследницата му има образувани граждански дела. Счита, че са били събрани достатъчно категорични по своя смисъл доказателства, които ясно сочат, че той е бил измамен и изнудван именно от тримата подсъдими.

Адв. Д. - защитник на подс. В. К., релевира необоснованост на мотивите на окръжния съд по отношение на възприетата фактическа обстановка.

Намира, че в изложението си държавното обвинение „създава един роман“, които не е подкрепен от доказателствата по делото. Намира за невярно 4 твърдението, че С. М. е бил самотен човек, без социални контакти, че нямало кой да го подкрепи, доколкото по делото има частно обвинение, до него са били неговите роднини и в страната ни има ред и полиция. Пострадалият многократно е пътувал с влака до Пловдив, без никой да го принуждава, като и купувал на двете подсъдими подаръци. Когато е посещавал клонове на банки, навсякъде е имало охрана, поради което не може да се приеме, че е имало никакво изнудване. Това се потвърждава и от разпита на И. М. и Н. Д., които са установили, че пострадалият М. е посещавал техните кантори, не е бил обезпокоен и е разбирал цялото съдържание и последиците, които носи неговият акт, който подписва. Защитата сочи, че в случая става въпрос за гражданско-прани отношения, които държавата е решила да разрешава с наказателно-правни средства. Пострадалият М. е взел решение да даде пари на тези хора, да им подари нивите си и къщата си, но в един момент Н. Г. е тръгнала да си търси нивите, защото ги е обработвала като арендатор на брат си. По отношение на наложеното на подс. В. К. наказание адв. Д. пледира, че същото е явно несправедливоо, защото първият съд е надценил някакви отегчаващи обстоятелства, които по смисъла на закона не следва да бъдат зачитани, защото влизат в квалификацията на деянието. Отделно, съдът напълно е пренебрегнал други смекчаващи отговорността обстоятелства като това, че подсъдимият има малолетни деца.

Разпечатката съдържа 33 от 280 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0a02618-6271-41cb-8f31-fe0799fff3d3